Испания ограничава частния модел в държавните болници

Испанското правителство одобри на второ четене проекта на Закона за публичното управление и целостта на Националната здравна система (НЗС), целта на който е да намали рязко възможността частни компании да управляват държавните здравни заведения. Според министъра на здравеопазването Моника Гарсия текстът е „победа за гражданското общество и исканията на хората от години и ще предпази здравната система от спекулациите и приватизацията.“ С новата нормативна уредба правителството се стреми да защити публичното управление на здравеопазването и да ограничи частното участие до изключителни ситуации.

Законът за публичното управление и целостта на НЗС

Новата нормативна уредба отменя закона от 1997 г., който позволява масовото навлизане на частни оператори в здравеопазването. Кабинетът на Педро Санчес представя множество аргументи за решението да промени нормативната уредба. Сред тях са и научни данни, според които публичното управление гарантира не само по-висока ефективност, но и по-добри здравни резултати.

От Министерството на здравеопазването подчертават, че новият закон цели да засили универсалната, справедлива и с високо качество природа на здравната система и да затвърди прякото управление като предпочитан модел.

Разпространението на частни модели през последните десетилетия е причина за фрагментация, липса на прозрачност и намален институционален контрол, смятат още здравните власти.

Регламентът постановява, че за предпочитане здравните услуги трябва да бъдат предоставяни от публични администрации и организации от публичния сектор или консорциуми. Подчертава се, че непрякото управление може да бъде използвано единствено в случаите, когато администрацията обоснове обективно, че не е в състояние да предоставя услугата директно като в същото време докаже, че избраният подход е устойчив и ефикасен.

Проектозаконът съдържа нови механизми за наблюдение и контрол, които включват създаването на органи за оценка. Техни членове ще бъдат експерти, здравни специалисти и представители на гражданското общество, които ще бъдат задължени да представят предварителен доклад преди дадена администрация да избере моделите на непряко управление. Важен акцент е още задължителен за концесионните договори доклад от Националната служба за оценка, който анализира финансовата устойчивост и да бъде предотвратена възможността нереалистични оценки да навредят на предоставянето на здравни услуги.

В новата нормативна уредба присъстват и мерки за прозрачност и отчетност. Според тях всички здравни заведения, независимо от модела им на управление, са задължени за публикуват годишни показатели за здравните резултати и качеството на грижите. Висшият инспекторат към Министерството на здравеопазването ще предлага помощ на автономните области, които искат да върнат здравните услуги на пряко публично управление.

Проектозаконът предвижда още забрана на договори, при които една и съща частна компания поема едновременно изграждането на здравна инфраструктура и управлението на грижата за пациентите. Това е ключов момент, тъй като правителство иска да предотврати точно този модел.

В рамките на една година Министерството на здравеопазването ще изготви доклад за оценка на различните управленски практики в Испания от 1997 г.

На пресконференция на 12 май 2026 г. здравният министър Моника Гарсия заявява: „Дните, в които общественото здравеопазване се превръщаше в своеобразен франчайз за фондове-лешояди и големи частни групи, отминаха. Отмина и времето на модела, който видяхме да се прилага, особено в област Мадрид, където Народната партия позволи нашата система за обществено здравеопазване да бъде експлоатирана в полза на малцина.“ Министър Гарсия е категорична, че е недопустимо частни компании да използват общественото здравеопазване, за да се обогатяват и правят бизнес.

Проектозаконът включва преходен режим, задачата на който е да гарантира правната сигурност. Договорите и концесиите, които са в сила към този момент или са в процес на сключване, ще бъдат уредени според предишните разпоредби до изтичането на срока им.

Законът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в „Държавен вестник“. Преди да се стигне дотам обаче, той трябва да бъде одобрен от испанския парламент.

Реакциите

От момента, в който законопроектът е във фокуса на общественото внимание, той бива не само одобряван, но и критикуван остро. Асоциацията на работодателите ASPE го определя като закон срещу частното здравеопазване с аргументите, че ограничава управленския капацитет на автономните общности и намалява инструментите, полезни за справяне с два от сериозните проблеми – огромните списъци с чакащи за преглед и натиска върху здравеопазването.

Народната представителка Пилар Калво, която е говорител по въпросите на здравеопазването в Конгреса на депутатите, заявява по време на февруарската сесия, че предложеното законодателство излага на риск каталунската система. Каталуния е регионът, в който са концентрирани най-високият дял болнични легла и операционни зали, зависими от частни центрове в рамките на Националната здравна служба. Прилага се смесена система за предоставяне на здравни услуги, която обединява всички здравни ресурси – и публични, и частни, в единна мрежа на обществено здравеопазване, но без да отчита тяхната собственост.

Реформа в системата за доплащане на лекарствата

Испанското правителство започва мащабна реформа на системата за доплащане на лекарства, стана ясно още след заседанието на кабинета на 12 май 2026 г. Въвеждат се нови и по-справедливи нива на вноските, съобразени с доходите на хората.

За първи път се въвеждат месечни лимити за доплащане за хората с ниски и средни доходи, а целта е да не бъдат допускани ситуации, в които пациентите прекъсват терапията, защото нямат пари да си го позволят.

Както поясняват от правителството, целта на реформата е да бъде засилено равенството, когато става дума за достъп до лекарства, но и да гарантира, че икономическите обстоятелства няма да бъдат пречка за лечение.