Трансплантират лице на жена с тежка некроза от донор, претърпял евтаназия

В Университетската болница Vall d’Hebron в Барселона, Испания, извършват първата в света трансплантация на лице от донор, който се подлага на евтаназия. Жената, която получава разрешение за извършването на асистирано самоубийство, решава да дари органите и тъканите си, предлага още и лицето си. Благодарение на този върховен жест на щедрост една жена, чийто живот е съсипан заради бактериална инфекция, която обезобразява лицето й, вече се чувства пълноценна, може да диша, да се храни, да води нормален живот.

Случаят на Карме

В основата на драматичната история стои една бактериална инфекция, която обезобразява лицето на Карме (името е сменено). Инфекцията се разпространява през лицевата тъкан и причинява тежка некроза, която буквално опустошава лицето на жената. Животът й буквално спира.

„Не можех да ям, защото не бях в състояние до отворя устатата си, половината от носа ми липсваше, не можех да дишам нормално. Не бях в състояние да водя нормален живот“, признава жената. Физическите проблеми са само едната страна, другата е не по-малко тежка. Карме казва, че животът й спира. Няма социален живот, не излиза от дома си, нещастна е, страхува се, чувства се опустошена, не вижда надежда.

Изведнъж нещата се променят и Карме вижда лъч светлина, която идва по необичаен начин. Случва се през есента на 2025 г. Жена, която получава разрешение за евтаназия, решава да дари органите и тъканите си, но и лицето си на всички, които имат нужда. Разделящият се с живота по собствено желание връща надеждата за живот.

„Донорите и семействата им извършват винаги огромен акт на щедрост и алтруизъм, но този случай показва ниво не зрялост, което оставя човек без думи. Някой, решил да сложи край на живота си, дава шанс от подобен мащаб на друг и му посвещава едно от последните си желания“, казва д-р Елизабет Навас, медицински координатор по донорство и трансплантации в Университетската болница Vall d’Hebron. Като върховен израз на любов към другите определя решението ръководителят на отделението по пластична хирургия и изгаряния д-р Йоан Пере Барет и Нерин.

Подготовката

Трансплантацията на лице е изключително сложна. В света са извършени около 50, от тях 6 са в Испания, а три от тях в болница Vall d’Hebron. Настоящата обаче е не само сложна, но и безпрецедентна. Определението е на място, защото е първата в света, при която донор е жена, която получава разрешение за евтаназия.

„Трансплантацията на лице е функционална операция (хирургическа интервенция за възстановяване на нарушените функции на орган) и се извършва, когато пациентът е загубил области на лицето, например, мускулите orbicularis oculi (кръговите мускули около очите) и те не могат да бъдат възстановени с помощта на други стандартни техники на пластичната хирургия. Става дума за хора с тежко обезобразени лица в следствие на заболявания, вродени дефекти, изгаряния и травми, които засягат основните жизнени функции“, обяснява д-р Барет.

Лицето има огромно значение за образа, който човек проектира към другите от една страна, а от друга е тясно свързано с личната идентичност.

Затова и при трансплантацията на лице всеки случай се оценява поотделно. Донорът и реципиентът трябва да са от един и същи пол, да имат една кръвна група и сходни размери на главата.

Част от протокола за оценка на реципиента включва преценката, която се извършва от психиатри, психолози и социални работници.

„Оценяваме дали кандидатът за трансплантация на лице, отговаря на процедурата извън чисто медицинските критерии. Това означава оценка на способността за адаптация, механизмите за справяне, очакванията и придържането към лечението. Важни са още психиатричната му история, социалната и семейната подкрепа и когнитивният статус“, обясняват ръководителките на този екип д-р Сара Гиля Фидел и д-р Мария Сонсолес Сепеда. Освен това разговорят и с избраното за доверено лице, което ще служи за връзка с екипа по време на целия процес след интервенцията.

Следващата процедура е оценка на кандидата от два комитета – по клинична етика и по клинично управление на Vall d’Hebron. Когато бъде одобрен, случаят отива в Каталунската организация по трансплантация и в Националната организация по трансплантации. Националната организация извършва техническата оценка и докладва на Комитета по трансплантация към Националния център за координация на трасплантациите в здравната система, който одобрява процедурата.

След получаването на всички необходими разрешения, настъпва най-важният момент – откриването на подходящ донор. В случая с Карме става бързо, тъй като тя се оказва съвместима с жената, поискала евтаназия.
Поредната стъпка в този сложен, тежък и продължителен процес е, извършването на компютърна томография и на донора, и на реципиента.

„Отделът за 3D технологии създаде дигитален триизмерен модел, който помага на специалистите да си изяснят как точно да извършат операцията, а ние го отпечатваме“, обяснява Лаура Ескот биомедицински инженер от отдела. Екипът проектира и произвежда силиконова маска, която да се постави върху лицето на донора за реконструкция.

Пластичните хирурзи от болницата извършват анатомичните изследвания и окончателното планиране на операцията.

Общо 100 са специалистите, които се включват в трансплантацията, от тях над 25 са медицинските сестри.

Трансплантацията

Сложната интервенция, която се извършва за времето между 15 и 24 часа, включва присаждането на кожа, мастна тъкан, периферни нерви, лицеви мускули и лицева кост. Операцията е изключително сложна, защото всички структури, които специалистите реконструират, са малки и имат сложна триизмерна подредба. Голямата цел е свързването им и създаването на ново лице, което е функционално, тоест може да изпълнява жизненоважните функции нормално.

„Целта е лицето да се върне към живот. Лицевата трансплантацията не е просто поставяне на меки тъкани, за да се придаде нормален вид, а се прави, за да възстановят функции като дишане, виждане, хранене, но и усещанията, смеха и тъгата“, казва д-р Барет.

Възстановяването

Карме прекарва един месец в болницата след трансплантацията. Периодът на престой намалява значително. При първата трансплантация на лице, извършена през 2010 г. в Университетска болница Vall d’Hebron, този престой е три месеца, при втората от 2015-а -два, а сега вече един.

Основната задача е Карме да бъде стабилизирана. Нивата на имуносупресия контролират с медикаменти, наблюдават за възможни усложнения, например, инфекции. Лицевата рехабилитация започва скоро след трансплантацията. Целта е лицевите мускули постепенно да възстановят функциите си.

„В началото лицето е в хипотонична фаза, без движение, защото нервните връзки все още не са установени. Работим с лицето, за да го стимулираме. Използваме огледало и изображения на пациента, за да си припомни движенията и визуално да възприеме лицето си“, обяснява д-р Даниела Иса от службата по физикална медицина и рехабилитация. Едновременно с това Карме получава и психологическа подкрепа. Помага й емоционално да обработи образа си и ефектите от операцията. Втората фаза след трансплантацията е след шест месеца, когато целта е да се гарантира независимостта на Карме от болницата и тя да поеме отговорност, че ще спазва лечението.

Четири месеца след трансплантацията Карме споделя: „Все още се възстановявам, но животът ми се подобри – мога да говоря, ям, дори мога да пия кафе.“ Жената казва още, че вече не се страхува да излезе навън и вярва, че хубавото предстои.

Карме е благодарна на стотиците медицински специалисти, благодарение на които може да живее нормално. Благодари многократно и на донора. Двете никога не са се срещали, защото законът е категоричен, че контактът между донора и реципиента не е разрешен. Карме казва, че няма нужда да вижда жената, защото тя вече е в сърцето й и защото никога няма да забрави този изключително щедър прощален подарък от нея.