Какво се случва в мозъка на тийнейджърите?

Това, което се случва в мозъка на тийнейджърите, може да даде правдоподобно обяснение на странностите в поведението им, твърди Сара Джонсън, която е асистент в Института по обществено здраве "Джон Хопкинс" в Блумбърг.

"През целия живот мозъкът се променя, но в юношеска възраст има големи скокове в неговото развитие", обяснява тя, систематизирайки някои от промените:

Нови мисловни способности

Тийнейджърът има добре развита мозъчна структура, може да планира и да взема решения като възрастен при наличие на достатъчно време и информация. Много често обаче юношите действат, повлияни от моментно чувство, защото мозъкът им още разчита повече на лимбичната система – системата, която отговаря за емоциите), отколкото на префронталната кора - центърът на рационалността.

Силни емоции 

В началото на пубертета започват важни промени в лимбичната система. В този период много интензивно се развива амигдалата - зоната, която свързва сетивната информация с емоционалните реакции. Заедно с хормоналните промени това води до силни чувства на гняв, страх, агресия (не само към другите, но и към себе си) и сексуално привличане. С времето лимбичната система попада все повече под контрола на префронталната кора и в успешната регулация на емоциите се включват допълнителни центрове.

Влиянието на връстниците

Изследване на Нюйоркската академия на науките показва, че със засилване на способността за абстрактно мислене се увеличава и напрежението в общуването. Умението да погледнат на себе си през очите на другите много често ги кара да се измъчват при мисълта за чуждото мнение. Одобрението на връстниците стимулира мозъка на тийнейджърите, а това обяснява и защо те са по-склонни да рискуват в тяхно присъствие. Общуването с приятелите е незаменимо: така тийнейджърите се научават да защитават мнението си, да планират съвместно и правят компромиси.

Измерване на риска

Юношите имат нужда от висока доза риск, за да могат да почувстват ефекта, който възрастните изпитват. Това е причината в тази възраст хората да са най-склонни да се изложат на опасност – в някои случаи дори само заради тръпката. Редица изследвания показват, че към 17-годишна възраст центровете в мозъка, отговарящи за контролирането на импулсите и дългосрочното планиране, вече са толкова добре развити, че човек може да прецени кога рискът е разумен и кога не.

Усещането, че си център на света

Увеличеният брой рецептори на окситоцин са част от хормоналните промени в пубертета и макар че често наричат окситоцина "хормон на близостта", повишената чувствителност към него е свързана с увеличена саморефлективност и натрапчиво усещане, че всички непрекъснато те гледат. То би могло да направи някои младежи по-егоцентрични, но би могло и да пробуди желанието им да променят света. В този толкова деликатен период от живота на човек нещата изглеждат черни и бели, и по тази причина идеите на тийнейджърите могат да са твърде крайни.

Съветът на специалистите е родителите да им помагат да изследват въпросите, отколкото да им дават готови отговори.

Снимка: kicsisziv.hu