Доц. Гефен: Суперейджърите са хора над 80 години с мозък като бръснач

Акценти

Човешкият мозък се свива с напредването на възрастта, което се отразява негативно на способността ни да запомняме. И това е напълно нормално. Все пак, има хора, пощадени от ефекта на времето, чийто мозък функционира сякаш са на 50. Една от тях е Каръл Сиглър от Чикаго, която, на 82-годишна възраст, печели Американския турнир за решаване на кръстословици в своята възрастова категория. Осем години по-късно, малко преди да навърши 90, мозъкът на Каръл продължава да й служи вярно.

Тамар Гефен, доцент по психиатрия и поведенчески науки към Северозападния университет на Чикаго, ръководи Програма за така наречените суперейджъри (superagers) – хора над 80 години, чиито когнитивни способности са присъщи на значително по-млади от тях хора. В Програмата са включени 113 суперейджъри, а за последните 25 години други 80 са дарили своя мозъка за научни цели. Благодарение на тях екипът на Гефен стига до изумителни открития.

Екип на CNN се среща с доцента, за да научи повече за дългогодишната й работа и заключенията, до които е стигнала, заедно с колегите си.

Каква е Вашата дефиниция за суперейджър (superager) и какво научихте за неговото поведение през всички тези години?

Критериите за суперейджър по нашата програма са навършени 80 години и успешно преминат сложен когнитивен тест. Човек не може да бъде включен в изследването ни, ако епизодичната му памет, тоест способността да си спомня събития от деня и от своето житейско минало, не е също толкова или пък по-добра от тази на хора на 50 и 60 години.

Срещнахме се с почти 2 хиляди души, които смятаха, че са суперейджъри, но всъщност едва 10% от тях отговаряха на изискванията. През последните 25 години сме изследвали около 300.

Една от особеностите на тези хора е, че изглеждат много социални. Те държат на комуникацията и са активни в общностите, в които живеят. Това е интересно откритие в подкрепа на твърдението, че изолацията е рисков фактор за развитието на деменция. С други думи, социалната активност може да ни предпази от когнитивни увреждания.

Друг обща черта на суперейджърите се оказва чувството за автономност, свобода и независимост. Те вземат решения сами и живеят живота си така, както искат.

Смятам, че запазването на когнитивните умения в напреднала възраст не е свързано единствено със социализацията. Ако човек се чувства като в капан, ограничен или обременен по някакъв начин, особено когато е болен или възрастен, неговото психосоциално здраве също страда.

По отношение на здравословното си състояние обаче, супейджърите не се различават от останалите хора. Някои са със сърдечни заболявания, други с диабет, има такива, които водят заседнал начин на живот или пък се хранят нездравословно. Имаме един участник, който пие по четири бири всяка вечер. Той се смее и казва: „Може би това е вредно за мен, но никога няма да разбера.“ Няма еднояйчен близнак, за да сравним поведението и здравословния им статус, съответно не можем да кажем дали редовната консумация на алкохол е повлияла или не.

Най-интересните открития са направени след изследване на донорска мозъчна тъкан. Кажете ни какво разбрахте за центъра на паметта на суперейджърите (superagers)?

Забелязахме, че има една област в мозъка им, която е по-плътна отколкото при хората на 50-60 години и това е cingulate cortex. Тя отговаря за концентрацията, мотивацията и когнитивните способности.

В хипокампа (центърът на паметта) на суперейджърите открихме три пъти по-малко натрупвания на тау протеин в сравнение с другите хора на същата възраст. Тези натрупвания са един от ключовите показатели за болест на Алцхаймер. Установихме, че доброволците в проучването са много концентрирани. Те могат да задържат вниманието си и да слушат активно. Как иначе да си обясним, че успяват да си спомнят 13 от 15 случайно изброени думи 30 минути по-късно? Според мен те ги кодират в кортекса, сякаш ги издълбават с длето.

Освен това клетките в друга специфична мозъчна област, известна като entorhinal cortex, са по-големи и по-здрави. Тя отговаря за паметта и ученето и е пряко свързана с хипокампа. Entorhinal cortex обикновено е и сред първите области, засегната от болестта на Алцхаймер.

В друго наше проучване изследвахме всеки слой клетки в entorhinal cortex на суперейджърите (superagers) и измерихме, макар и много трудно, невроните в нея. Открихме, че невроните във втория слой, който играе основна роля за предаването на информацията, са огромни и в отлично състояние, без каквито и да било увреждания. Те бяха по-големи дори от тези при доста по-млади хора. Стигнахме до заключението, че тук е замесен структурен компонент, който прави невроните при възрастните ни участниците значително по-устойчиви на увреждане.

Разбрахте ли как мозъкът на суперейджърите реагира при травма, заболяване или стрес?

Разглеждаме възпалителната система в мозъка на суперейджърите, за да установим как имунните клетки реагират на болест и как се адаптират при стрес. Високата степен на възпаление е основна причина за смърт на клетките при болест на Алцхаймер и почти всички останали невродегенеративни заболявания.

За разлика от останалите хора на тяхната възраст, суперейджърите имат по-малко активни малки глиални клетки (микроглия) – имунните клетки в бялото мозъчно вещество. Бялото вещество е нещо като скоростна магистрала, по която информацията преминава от една част на мозъка до друга.

Ето как се случва всичко: Микроглията се активират при наличие на антиген или заболяване, обикновено такова, което уврежда мозъка. В някои случаи глиалните и другите имунни клетки стават хиперактивни, което причинява възпаление, а оттам и увреждане.

При възрастните ни участници броят на активните глиални клетки е не по-голям от този при хора на 30, 40 и 50 години. Това би могло да означава, че в техния мозък има по-малко „отпадък“ или пък че не се е развило заболяване, което да ги активира. Възможна е и друга версия – микроглията е много ефективна, когато трябва да пречисти мозъка от токсините или да се справи със заболяване. Техните малки глиални клетки са по-пластични и адаптивни, което им позволява да се активират, да си свършат работата и бързо след това да се успокоят.

От думите ви разбирам, че дали ще наследим подходящите гени, които да защитават мозъка ни, е и въпрос на късмет. Какво означава това за бъдещето на човечеството?

Генетиката е сложна наука. Не става въпрос само за това дали имаме или не даден ген, а как нашият организъм и външната среда влияят на неговото включване или експресия. Това е епигенетичната част от пъзела.

Изготвили сме списък с гени, които предстои да изследваме. Част от тях са свързани с дълголетието, клетъчната регенерация и когнитивното здраве. Вълнуваме се, защото имаме шанс да научим повече за гените на клетъчно ниво, с чиято помощ всеки неврон или имунна клетка успява да изпълни своята функция в мозъка. Вярвам, че, предвид бързия напредък на технологиите, ще стигнем до момент, когато превенцията или пък модификациите на генетично ниво ще бъдат напълно възможни.

Със сигурност болестта на Алцхаймер не може да бъде предотвратена по един-единствен начин. Няма универсално решение. Ще минат много години, докато трудът на учените се увенчае с успех и открият персонализирано лечение или форма на превенция. Възможно е, но ще отнеме време.