Проф. Феличе Яка: Глобалната хранителна система е водеща причина за ранна смърт при човека

Според австралийския професор по хранителна психиатрия Феличе Яка между ултрапреработените храни и мозъчното здраве има тясна връзка, която до голяма степен се обуславя от политиката на правителствата и производителите на вредни хранителни продукти.

Хранителната психиатрия е сравнително нова дисциплина, която разглежда ролята на храненето за поддържане на психичното и мозъчното здраве. Проф. Яка е директор в Центъра за изследване на взаимодействието между начина на хранене и настроението в университета Deakin. В интервю за Observer тя разказва повече за направените от нея открития, свързани с ултрапреработените храни и здравето на мозъка.

Едва ли са много хората, които правят връзка между храната, която приемат, и здравето на мозъка. Свикнали сме да вярваме, че тя влияе на организма ни, но само от устата надолу. Защо решихте да изследвате именно тази връзка?

Чревният микробиом влияе на всеки аспект от нашето здраве – метаболизма, кръвната захар, теглото. Ролята му в процесите в човешкото тяло е комплексна:

• определя начина, по който се включват и изключват нашите гени;
• влияе върху процеса на разграждане на триптофан, от който зависи количеството серотонин в мозъка;
• тясно свързан е с реакциите ни в стресови ситуации;
• „замесен“ е в работата на митохондриите – клетките, които произвеждат енергия;
• има ключово значение за имунната ни система.

Може би сега, след като описах колко важна роля играе храненето и съвкупността от чревни бактерии, хората ще се замислят по-често върху това дали се хранят правилно и дали дават нужното на мозъка си, за да бъде той здрав.

Искате да кажете, че ултрапреработените храни оказват силно негативно влияние върху мозъчното здраве?

Все още са малко на брой проучванията, които се фокусират върху тази специфична връзка. Те обаче показват, че когато млад човек, който обикновено се храни пълноценно и здравословно, премине за период от една седмица например на вредни храни, се нарушават когнитивните функции на хипокампа в мозъка. Аз и други мои колеги сме забелязали, че хората, които предпочитат да консумират пакетирани и полуготови продукти, имат по-малък хипокамп, а тези, които се придържат към здравословни хранителни навици – по-голям.

Тоест мозъкът се свива? Звучи ужасно... Трябва ли да се притесняваме от това?

Хипокампът е област в мозъка, която наистина може да се увеличава и свива. При пациенти с тежка депресия той е с малки размери, но когато се излекуват от състоянието, хипокампът им отново нараства.

Убедена съм, че ролята му за нашето психично здраве е особено важна. Нека ви припомня, че според някои изследвания върху животни блокирането на протеините, които помагат за увеличаването размера на хипокампа, потиска действието на антидепресантите.

Освен това тази част от мозъка отговаря за запаметяването и ученето на нова информация. Ако искаме да поддържаме мозъка си в добро здраве и да забавим максимално когнитивния упадък с напредването на възрастта, е добре да се погрижим за хипокампа.

>>> База данни разкрива ефекта от силната обработка на храните върху техния химичен състав

Как ултрапреработените храни вредят на човешкия мозък?

Наскоро проведохме много интересно изследване, по време на което проследихме ефекта от ултрапреработените и суровите, преминали лека обработка, продукти върху чревния микробиом. Установихме, че въпреки съдържанието на витамини, минерали или повече протеини, което изрично е упоменато разбира се на опаковката, мозъкът и чревните бактерии всъщност не обработват полуготовия продукт по същия начин, както суровия. Все още обаче нямаме категорични доказателства, за да демонстрираме как работи механизмът.

Производителите на хранителни продукти често ги определят като полезни заради фибрите и витамините, които съдържат. Истина ли е?

Хранителната индустрия, такава каквато е днес, води до развитието на много болести и е сред основните причини за ранна смърт. Тя е отговорна и за намаляващото биоразнообразие. Според доклад за храните на ООН от 2021 г. глобалната силно индустриализирана хранителна система генерира разходи от близо 20 трилиона долара годишно в световен мащаб. 11 трилиона са свързани с човешкото здраве, по-конкретно заболявания на сърцето, високо кръвно налягане и рак, а 7 трилиона – с вредите, които хранително-вкусовата промишленост нанася на околната среда.

От казаното разбираме, че е добре да ограничим максимално ултрапреработените храни?

Проблемът е, че за много хора няма друга алтернатива, защото именно продуктите, претърпели най-силна преработка, са и най-евтини. Това вече е грешка в провежданата от правителствата политика.

Във Великобритания и Австралия, когато отидете на бензиностанция да заредите автомобила си, по рафтовете се виждат само и единствено ултрапреработени храни, подсладени напитки, чипсове, близалки и други. Тъй като точно тези храни оказват най-силно влияние върху центъра за награждаване в мозъка, е много трудно да устоим на изкушението и да изберем здравословния начин на хранене, особено когато те са навсякъде около нас – в будките, супермаркетите и бензиностанциите.

Проведохте изследване върху връзката между ултрапреработените храни и нарушенията в неврологичното развитие на човека. Какво открихте?

През 2021 г. решихме да проверим дали и как качеството на храната, която консумират майките и децата, влияе на риска от развитие на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Оказа се, че начинът на хранене на майката е свързан със СДВХ при детето.

Не сме провеждали експеримент, а по-скоро изследване с обсервационен характер, но резултатите от него съвпадат с резултатите от множество тестове върху животни. Потвърждава се теорията, че микробите в червата на майката, докато бебето е още в утробата й, и микробите в червата на новороденото, не само влияят на имунната система, но и на развитието на мозъка му.

Западният начин на хранене, с преобладаващи пакетирани, вредни храни, честата употреба на антибиотици и намаляващото биоразнообразие със сигурност имат негативно влияние върху чревния микробиом както на майките, така и на бебетата. Не изключвам възможността тези три фактора да обясняват ръста в случаите на неврологични и психични нарушения.

Според някои учени терминът „ултрапреработени храни“ е твърде общ и неточен. Мислите ли, че трябва да бъде променен?

Най-комплексното излагане е излагането на храна, така да се каже. Тя идва под различни форми, играе различни роли и е свързана както с културната среда, така и с емоционалното здраве. Затова смятам, че е нормално терминът да не е ясно дефиниран и да търпи интерпретации.

Цигарите и рискът от рак на белия дроб

Мога да дам един подобен пример – цигарите. Няма рандомизирано контролирано клинично изпитание, което да доказва със 100% категоричност, че тютюнопушенето води до рак на белите дробове. Все пак не можем да сформираме група от участници, които трябва да пушат за целите на проучването и чието състояние да следим в продължение на 40 години. Но в същото време знаем, на базата на проведени проучвания върху животни и на епидемиологичните данни, че, когато един човек спре да пуши, рискът да развие рак намалява.

Дълги години тютюневата промишленост твърдеше, че корелация не означава причинно-следствена връзка. Същото е с храните, които консумираме. Помислете само за милиардите долари печалба от индустриализираната хранителна промишленост и влиянието на хранителната индустрия върху обикновения човек. Тя може да го убеди, че всъщност храните, които произвежда, не са вредни. За съжаление, забелязвам, че класификацията на продуктите според степента им на обработка, се определя и напасва до голяма степен така, че да не създава проблеми на производителите.