Как мозъкът разчита социалните сигнали при вземане на решения

В бейзбола реакцията на батъра, когато пропусне, зависи от това дали хвърлената топка го е заблудила или просто е изпуснал точния момент на самото хвърляне. Интерпретирането на тези реакции е от ключово значение за решението на питчъра какво да бъде следващото хвърляне.

Подобен тип вземане на решения в резултат на социално взаимодействие е предмет на наскоро проведеното изследване върху дейността на мозъка от Масаки Изода от Националния институт за физиологични науки в Япония.

Експертите откриват, че способността за вземане на решения изисква наличието на специфична връзка между две зони в мозъка. Ако такава липсваше, човек би предприел действия, които нямат никакво отношение към поведението на другия, тоест те биха били напълно независими от него. Сякаш отсреща стои предмет, а не друг човек.

Ролята на „огледалните“ неврони

Двете зони са премоторната кора (PMv) и медиалният префронтален кортекс (mPFC). В тях се срещат неврони, свързани с Аз-а, партньора и така наречените „огледални“ неврони, които създават връзката между собствените действия, действията на отсрещната страна и как едните определят другите. Според учените именно „огледалните“ неврони позволяват на хората да изпитват емпатия.

До момента двете мозъчни области остават относително непознати, дори за научните среди. Ето защо екипът от Националния институт за физиологични науки решава да потърси някои отговори.

В свой експеримент учените обучават маймуни да участват в игра с партньор, по време на която те трябва да натискат бутони, за да получат награда под определена форма. В някои от случаите правилата на играта се променят от организаторите, което води до грешки от страна на маймуните играчи. В други маймуните грешат просто защото са разсеяни.

Масаки Изода пояснява: „Маймуните продължиха да следват старите правила, сякаш вярваха, че другите участници допускат случайни грешки. Когато обаче имаха съмнения, че грешките се дължат на промяна в правилата, самите те настройваха начина си на мислене и „превключваха“ към новите.“

По време на експеримента учените използват за партньори в играта истински маймуни, записи на маймуни и неодушевени предмети.
Те наблюдават, че броят огледални неврони е много по-голям в медиалния префронтален кортекс, отколкото в премоторната кора, което вероятно означава, че помага на играчите по-лесно да разберат какво мислят другите. Същият тип неврони в медиалния префронтален кортекс са най-активни и най-силно повлияни от премоторната кора, когато партньорите в играта са истински. В случаите, когато те са предмети, невроните са най-малко активни и най-слабо повлияни от премоторната кора.

Така всъщност учените установяват, че благодарение на социалната информация, която постъпва в клетките на медиалния префронтален кортекс от премоторната кора, маймуните могат да вземат решения, основани на социално взаимодействие.

Векторна технология за потискане на невроните

Експертите провеждат още един тест, като прилагат вирусна векторна технология за временно потискане на невроните в премоторната кора, които се свързват с медиалния префронтален кортекс. Когато те са потиснати и деактивирани, маймуните допускат много повече грешки, в резултат на грешките от разсеяност на техните партньори в играта.

Тайхей Ниномия споделя, че подобно поведение е наблюдавано в аутистична маймуна, участвала в същата игра. Тъй като затрудненията в социалното взаимодействие с околните са типични при хора с аутизъм, учените вярват, че подробното изучаване на връзката между премоторната кора и медиалния префронтален кортекс би дало нови насоки и в терапията при пациенти с разстройства от аутистичния спектър.