Лекарства за диабет от групата на сулфонуретиците забавят развитието на болестта на Алцхаймер

Учени от шведския Каролински институт осъществяват проучване, използвайки генетични методи, което показва, че целевият протеин на сулфонуретиците, използвани за лечението на диабет, е в състояние да забави развитието на болестта на Алцхаймер.

Една от хипотезите за развитието на Алцхаймер е свързана с натрупването в мозъчните клетки на патогенния бета-амилоиден протеин. В същото време лекарствата, които могат да нормализират метаболизма биха могли да забавят и дори да предотвратят деменцията, предполагат изследователите и подчиняват проучването си на темата.

Изследването

Изследователите от Катедрата по медицинска епидемиология и биостатистика на Каролинския институт започват проучването, водени на първо място от желанието да открият вече одобрено и използвано лекарство за определено заболяване, което може да въздейства и върху друга болест – в случая на Алцхаймер. Лекарствата за диабет не за пръв път се явяват кандидати за лечение и на болестта на Алцхаймер, но осъществените до момента тествания не са дали категорични и убедителни резултати.

Настоящото проучване залага на генетични методи. Според един от авторите Боуен Танг, който е докторант в Катедрата, генетичните варианти, които кодират целевите протеини на лекарството, са в състояние да доведат до физиологични промени, подобни на ефектите, които медикаментът предизвиква.

„Използваме тези варианти, за да установим дали вече одобрени лекарства за определена болест, имат потенциала да бъдат използвани и за друго заболяване“, казва Боуен Танг.

Най-напред учените идентифицират генетичните варианти, които понижават нивата на кръвната захар, тоест имитират ефекта, който оказват върху организма лекарствата за диабет. Правят това като анализират данните на повече от 326 855 от участниците в регистъра на британската геномна база - UK Biobank.

Анализът открива варианти в два гена, които заедно кодират целевия протеин на класа сулфонуретици. Чрез тях инсулинът се освобождава по-бързо, а рискът от диабет тип 2 е много по-нисък, каквито са реално последиците при приема на лекарство срещу диабет.

>>>Жените с диабет тип 2 страдат по-често от рак на гърдата в сравнение с останалите

Следващата стъпка на учените е да изследват връзката между вече установените генетични варианти и риска от болестта на Алцхаймер. Осъществяват това на практика, като анализират данни от 24 000 души, които страдат от Алцхаймер и 55 000 контроли. Така откриват, че генетичните варианти в гените на сулфонуретиците водят до много по-нисък ръст на деменция.
Анализът показва, че лекарството от групата на сулфонуретиците засяга гена КАТР, а мутациите в него влияят върху скоростта, с която заболяването се развива.

„Резултатите ни предполагат, че КАТР протеинът, с който лекарствата си взаимодействат, може да предотврати и да лекува болестта на Алцхаймер“, коментира от своя страна доц. Сара Хег и уточнява, че КАТР се произвежда не само в панкреаса, но и от клетките на мозъка. „А това означава, колко е важно да бъдат изследвани неговите функции в тъканите на нервната система както е от значение да бъдат направени множество допълнителни проучвания“.

Следващите изследвания на лекарства и анализи на свойствата на гена КАТР могат да бъдат основа за създаването на нови методи за лечение на болестта на Алцхаймер, смятат изследователите от Каролинския институт.
Работата им е публикувана в списание Neurology.

Менделска рандомизация

Методът на анализ в проучването е менделска рандомизация. Основава се на картографирането на гени, генетична информация и въпросници. За първи път терминът е предложен през 1991 г. от Ричард Грей и Кийт Уитли за метод, който може да доведе до безпристрастни оценки за ефектите от трансплантацията на костен мозък, но без да се осъществява традиционното рандомизирано проучване.

От този момент нататък се прилага за проучвания, използващи генетични варианти, които са свързани с рисков фактор, за да бъдат получени доказателства за причинно-следственото влияние на рисковия фактор.

Болестта на Алцхаймер

55 000 000 души в света живеят с деменция, показват данните на Световната здравна организация. Между 60% и 70% от тях са случаите на Алцхаймер.

>>>Все още Алис – един необикновен разказ за болестта на Алцхаймер 

Невродегенеративното заболяване води до смърт на мозъчните клетки. В резултат на това страдащите от него имат трайно намалени мисловни, поведенчески и социални умения. С напредването на заболяването започват проблеми с говора, в настроението, липса на мотивация, нежелание да се общува. За съжаление до момента медицинските терапии въздействат единствено върху симптомите, но не са в състояния да преобърнат или да спрат изцяло развитието на болестта.