Мелатонинът като форма на лечение на COVID-19

Според учени от клиника „Cleveland“ хормонът мелатонин, който регулира циклите на сън и будуване и обикновено се използва като приспивателно, може да се окаже ефективен в борбата с COVID-19.

Коронавирусът продължава да се разпространява, а от есента, когато дойде втората вълна, пренасочването на вече одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ медикаменти за лечение на COVID 19 се оказва единственото работещо решение и мярка за ограничаване на заразата.

Платформата „PLOS Biology“

„PLOS Biology“ е иновативна платформа, на базата на изкуствен интелект, разработена от експерти от института „Lerner Research“, чиято цел е да търси алтернативи за максимално ефективно лечение на COVID-19 с помощта на вече съществуващи лекарства. Благодарение на нея екипът насочва вниманието си именно към хормона мелатонин.

30% по-малка вероятност от заразяване с коронавирус благодарение на мелатонина

Анализ на данните за пациенти от клиника „Cleveland“ с потвърдена диагноза за коронавирусна инфекция разкрива, че приемът на мелатонин намалява с приблизително 30% вероятността от заразяване и положителен тест за SARS-CoV-2, след корекция спрямо възраст, раса, тютюнопушене или придружаващо заболяване. Интересното е, че при афроамериканците шансът да се заразят спада с цели 52%, като отново се вземат предвид същите променливи. 

Фейксионг Ченг работи в Института по геномна медицина към клиника „Cleveland“ и е автор на изследването. Ученият обаче предупреждава, че хората не бива да започват прием на мелатонин, без консултация с лекар. Необходимо е да се проведат много по-мащабни проучвания и клинични изпитвания, преди да се потвърди безспорната клинична полза от хормона при пациенти с COVID-19.

Екипът прилага методи от мрежовата медицина и разглежда електронните здравни досиета на пациенти от клиниката, за да открие съвпадения в клиничната проява и патологията на COVID-19 и други заболявания. Експертите изчисляват степента на сходство между приемните гени/ протеини и други 64 болести, разпределени в няколко категории (на злокачествени тумори, автоимунни, сърдечносъдови, метаболитни, неврологични и белодробни заболявания). Колкото по-голямо е сходството, толкова по-голяма е и вероятността за патологична връзка между самите болести.

Сходства между остър респираторен дистрес синдром и SARS-CoV-2

Учените откриват например, че протеини, обикновено асоциирани с острия респираторен дистрес синдром и сепсиса, които всъщност са две от основните причини за фатален край при заразени с коронавирус, са свързани до голяма степен с много от протеините на вируса SARS-CoV-2. Д-р Ченг уточнява: „Оттук стигнахме до заключението, че лекарствените препарати, одобрени за лечение на въпросните респираторни нарушения биха могли да помогнат при справяне с COVID-19, тъй като се предполага, че тяхното действие ще е насочено към сходните, свързани помежду си биологични цели.“

Също така изследователите се натъкват на сериозно мрежово сходство между автоимунните (възпаление на червата), белодробните (ХОББ и белодробна фиброза) и неврологичните (депресия и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) болести и гените/ протеините на SARS-CoV-2. Следвайки тази връзка, те идентифицират 34 медикамента, сред които основният е мелатонинът.

Ченг допълва: „ Изследванията върху COVID-19 показват, че това е системно заболяване, което засяга и уврежда различен тип клетки, тъкани и органи. Затова за нас беше важно да проучим взаимовръзките и приликите между новия коронавирус и други болести. Само така бихме могли да разгадаем усложненията в резултат на коронавирусна инфекция, както и кои вече познати лекарства биха имали ефект върху тях.“

Йади Жу, експерт по обработка на данни, и Юан Ху, постдокторант, работят заедно с Ченг в неговата лаборатория и са съавтори на проучването. Те получават съдействие и подкрепа от Националния институт по въпроси, свързани със стареенето и Националния институт по сърдечни, белодробни и кръвни болести.

Други членове на екипа са Серпил Ерзурум, ръководител на изследователския институт „Lerner“, Лара Йехи, доктор по медицина и отговорник по регистъра на пациентите с COVID-19 в клиника „Cleveland“, Рийна Мехра, доктор по медицина, и Карис Енг, ръководител на Института по геномна медицина.