Модел разкрива неизвестни досега 600 гена, свързани с шизофренията

Анализирайки начина на комуникация между мрежите от гени в мозъка, учени откриха неизвестни досега 641 гена, които могат да причинят шизофрения.

Шизофренията е изключително сложно заболяване. Благодарение на усъвършенствания анализ на генните мрежи вече е ясно как далечни генетични варианти си взаимодействат, за да променят мозъчната функция и да повишат риска от психично разстройство. Доказано е, че болестта се предава наследствено, но не и кои гени точно увеличават риска.

Генетичен анализ на стотици хиляди пациенти

Екип от института Lieber и Университета на Бари, съвместно с над 60 психиатрични болници по света, разработва метод за анализ на гените. Те анализират генетичните данни за над 102 хиляди души и биопсиите от мозъчна тъкан от шест различни области в мозъка на стотици донори.

Изследването е публикувано в списание Nature Genetics.

Анализ на далечно разположените генетични варианти

Традиционните методи за свързване на гените с различни болести разглеждат само генетичните варианти в непосредствена близост до тези гени. Учените обаче знаят, че основна роля за развитието на дадено заболяване играят именно по-далечно разположените.

Изследователите разработват нови изчислителни модели, които засичат взаимодействията между далечни гени по начин, подобен на този при социалните мрежи, които свързват хора от различни страни. Тази усъвършенствана мрежа им позволява да открият стотици гени, свързани с риска от шизофрения, които не биха били забелязани с други методи.

"Повечето генетични проучвания са насочени само към гените в близост до ДНК вариантите, причиняващи болестта. Нашата мрежа за генна коекспресия дава информация и за всички съседни, по-далечно разположени генетични варианти. Само така ще можем да изградим генетичната база за развитие на шизофренията“, споделя старши авторът д-р Джулио Пергола.

Сигнализация в мозъка

Заключението на учените е, че причина за шизофренията може да са биологични механизми, свързани със сигнализацията на глутамата, комуникацията между мозъчните клетки, имунните процеси и мозъчното развитие. Тези механизми могат да послужат като основа за разработването на нови методи за лечение.

„Настоящото проучване показва, че рискът от шизофрения не се определя единствено от индивидуалните гени и тяхното независимо действие, а от начина, по който мрежите от гени работят заедно. Разгадаването им ни приближава с още една крачка към прецизната психиатрия, при която терапията се съобразява с индивидуалните нужди и специфичния биологичен профил на пациента“, пояснява д-р Даниъл Вайнбергер, главен изпълнителен директор на института Lieber.