Над 840 000 души умират всяка година заради рискове на работното място

Повече от 840 000 души умират годишно в резултат на заболявания, свързани с психосоциални рискове на работното място. Стряскащите данни представя доклад на Международната организация на труда (МОТ), озаглавен „Психосоцилната работна среда: Глобални развития и пътища за действие.“ Сред рисковите фактори, които водят до загуба на живот на стотици хиляди хора в света, са дългото работно време, несигурността за работното място и тормозът. Най-често това води до сърдечносъдови заболявания и психични разстройства.
Начинът, по който работата бива проектирана, организирана и управлявана, има все по-нарастващо въздействие върху здравето и безопасността на работещите, е един от изводите в доклада.

Психосоциалната работна среда

Сериозно място в доклада е отредено на психосоциалната работа среда, разгледана като елементи на работата и взаимодействията на работното място, които са свързани с начина, по който са проектирани работните места, с това как е организирана и как реално се управлява дейността. Включени са още и по-разширени политики и практики, които имат отношение към управлението на работния процес. Всички тези елементи и поотделно, и в комбинация оказват сериозно влияние върху здравето и благосъстоянието на работещите, но и върху резултатите и ефективността.

В опит да бъдат разбрани психосоциалните рискове докладът предлага три нива на работната среда, които са свързани помежду си. Ето кои са трите нива:

• естеството на самата работа, изискванията, отговорностите, съответствието им с уменията на работниците, достъп до ресурси, задачите, които биват поставяни ( като смисъл, разнообразие и използване на уменията)
• как е организирана и как се управлява работата, а това включва ясно очертани роли, автономност, натовареност, очаквания, темпото на работа, наздора
• по-широките политики, практики и процедури на работното място, които определят и регламентират работата, а това включва договореността за заетост и за работно време, управлението на промените, наблюдението, възнаграждението, политиките за управление на здравословни и безопасни условия на труд, действията за предотвратяване на насилие и тормоз на работното място

Основната теза, застъпен в доклада, е че психосоциалните рискове произтичат от тези елементи и могат да бъдат предотвратени благодарение на създаването на организационни подходи, които се справят с причините.

Как МОК оценява тези 840 000 смъртни случая

Броят на надхвърлящите 840 000 смъртни случая на година е оценен с помощта на доказателства от два ключови източника.
Първият са данните за глобалното разпространение на пет основни психосоциални рискови фактора на работното място:

• напрежение (високи изисквания, съчетани с нисък контрол)
• дисбаланс между усилията и възнагражденията
• несигурност на работното място
• дълго работно време
• тормоз и малтретиране на работното място

Вторият е научно изследване, което показва как тези рискове увеличават вероятността от сериозни здравословни проблеми като сърдечни заболявания, инсулт, психични разстройства и самоубийство.

Експертите, които работят по доклада, прилагат тези нива на риск към най-новите данни за глобалната смъртност и здраве от Световната здравна организация и към проучването „Глобално бреме на болестите“. Така оценяват броя на смъртните случаи, които се дължат на тези рискове. Подходът позволява да бъде определено количеството на тежестта както за хората, така и за икономиката, но и да се оценят загубите за производителността, отразени в разходите за Брутния вътрешен продукт, които са свързани със загубените години здравословен живот.

Докладът синтезира и голям набор от доказателства, според които психосоциалните рискове са свързани с голям спектър от психични и физически състояния сред работещите като депресия, тревожност, мускулно-скелетни разстройства, метаболитни заболявания, нарушения на съня.

Изводите

Рискове водят до загуба на живот и до инвалидизация всяка година. Въздействието на сърдечносъдовите заболявания и психичните разстройства се оценява на 1,37% от загубата на световния БВП.

35% от работниците в световен мащаб работят повече от 48 часа седмично, а 23% са преживели поне една форма на насилие или тормоз в професионалния си живот. Най-разпространено е психическото насилие – 18%.

От МОТ припомнят, че именно дългото работно време е критичен психосоциален рисков фактор, водещ до сърдечносъдови заболявания и инсулт.

Основният извод на доклада е, че психосоциалното благополучие е ключово за бъдещето на труда.

Докладът излиза във времето на бързи промени на световния пазар на труда. Дигитализацията, изкуственият интелект и възходът на гъвкавото работно време и работата от вкъщи променят картината, но в много голяма степен засилват психосоциалните рискове.

От една страна промените дават възможности за по-голяма гъвкавост и по-добър баланс между работата и личния живот, от друга обаче от МОТ предупреждават, че това може да размие границата, да увеличи наблюдението и да повиши несигурността на работното място, особено ако не се управлява внимателно.

Тази двойственост е истинското предизвикателство, което е как да се използват предимствата на новите модели на работа, но без да се изострят съществуващите рискове.

„Психосоциалните рискове се превръщат в едно от най-значимите предизвикателства през безопасността и здравето при работа в съвременния свят на труда. Подобряването на работната среда има същество значение не само за защита на психичното и физическо здраве на работниците, но и за укрепване на производителността, резултатите и устойчивото икономическо развитие“, казва Манал Ази, която ръководи екипа по политики и системи за здравословни и безопасни условия на труд в МОТ.

Рисковете и смъртните случаи могат да бъдат избегнати, когато се обърне внимание на първопричините и когато управлението на психосоциалния риск е интегрирано в системите за безопасност и здраве при работа като е подкрепено чрез социален диалог между управляващи, работодатели и работници.