Нараства смъртността сред младите хора в световен мащаб

Акценти

Според мащабно проучване за причините за смъртта и инвалидността в световен мащаб е налице "възникваща криза" на по-високи нива на смъртност сред тийнейджъри и млади хора. Причините варират от употреба на алкохол, наркотици и самоубийства в Северна Америка до наранявания и инфекциозни заболявания в Субсахарска Африка.

По-висока смъртност сред младите заради наркотици и самоубийства

Проучването "Глобално бреме на болестите" е направено от 16 500 учени, анализирали повече от 300 000 източника на данни. Публикувано е в сп. Lancet от Института за здравни показатели и оценка (IHME) към Медицинския факултет на Университета във Вашингтон и е представено на Световната здравна среща на върха в Берлин.

Изследователите изразяват своята загриженост за стабилно нарастващите нива на смъртност сред юношите и младите хора. Най-голямото увеличение е сред хората с високи доходи между 20 и 39 години в Северна Америка. Нарастващите смъртни случаи там са тясно свързани с предозиране с наркотици, големи количества алкохол, самоубийства и по-голямата тревожност и депресия сред младите хора, като последните две са най-вече сред жените. Притеснително е повишаването на психичните разстройства сред тази възрастова група.

Случаите с летален край сред хората от 5- до 19-годишна възраст също се увеличават в Източна Европа, Северна Америка, Карибите и Субсахарска Африка поради инфекциозни заболявания и неволни наранявания.

В световен мащаб за децата от 5 до 14 години дефицитът на желязо е водещият риск, следван от липсата на хигиена, канализация, опасна вода и недохранване. За попадащите във възрастовата група от 15 до 49 години двата най-големи риска са опасният секс и професионалните наранявания, следвани от висок индекс на телесна маса, тютюнопушенето и високото кръвно налягане.

Конкретно в Субсахарска Африка става ясно, че смъртността при деца от 5- до 14-годишна възраст от 1950 г. насам е по-висока от смятаното досега. При момичетата и жените между 15 и 29 години смъртността е с 61% по-висока от първоначално прогнозираната, най-вече заради летално завършили бременност или раждане, менингит и пътнотранспортни произшествия.

"Изолираните подходи към здравеопазването провалят нашите млади хора. Болести като малария, ХИВ и туберкулоза все още отнемат твърде много млади животи поради слаби здравни системи, нарушени грижи и пропуски във ваксините", смята д-р Гитинджи Гитахи, главен изпълнителен директор на Amref Health Africa.

Неинфекциозните болести са причина за две трети от смъртността по света

Според глобалното проучване хората живеят 20 години по-дълго, отколкото през 1950 г., като всички изследвани 204 държави и територии отчитат спад в смъртността си оттогава. Но огромните неравенства продължават да съществуват.

През 2023 г. продължителността на живота е била 76,3 за жените и 71,5 за мъжете, макар че има доста големи географски различия, вариращи от 83 години в региони с високи доходи до 62 години в Субсахарска Африка. По времето на Covid-19 продължителността е спаднала, но сега вече тя се е върнала към нивата отпреди пандемията.

През 2021 г. Covid-19 беше водеща причина за смърт, докато през 2023 г. вече е на 20-то място. Сърдечните заболявания и инсултът нарастват, за да застанат отново на челните позиции като причини за смъртни случаи в световен мащаб. Според IHME случаите с летален край по света като цяло се изместват от инфекциозните заболявания, като се забелязва рязък спад в смъртните случаи от диарийни заболявания, морбили и туберкулоза.

Неинфекциозните болести сега са причина за близо две трети от смъртността и заболеваемостта по света. Независимо, че сърдечните болести и инсултът водят до по-малко смъртни случаи от 1990 г. насам, тези вследствие диабет, Алцхаймер и хронично бъбречно заболяване са се увеличили.

"Бързият растеж на застаряващото население в света и развиващите се рискови фактори доведоха до нова ера на глобални здравни предизвикателства. Доказателствата, представени в проучването "Глобално бреме на болестите", са зов за събуждане, който призовава правителствата и лидерите в здравеопазването да реагират бързо и стратегически на тревожните тенденции, които променят нуждите на общественото здраве", казва д-р Кристофър Мъри, директор на IHME.

Предотвратими фактори са в основата

Според проучването около половината от болестите в света могат да бъдат предотвратени. Високото кръвно налягане, високият холестерол, тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът са сред 10-те рискови фактора с най-голямо поражение. Между 2010 и 2023 г. е имало 11% по-голяма тежест на заболяванията поради високия индекс на телесна маса. Процентът е сформиран чрез измерването на години, загубени поради инвалидност или преждевременна смърт. Болестите, причинени поради висока кръвна захар, са нараснали с 6%.

Фактори на околната среда като замърсяване с твърди частици и излагане на олово също са сред най-значимите рискови фактори наред с тези, свързани със здравето на новородените, при което ниското тегло и преждевременното раждане са на челните места.

Проучването показва, че психичното здраве играе значителна роля в глобалната смъртност, тежестта от депресията и тревожността нараства.

Авторите на проучването се обединяват в мнението си, че има спешна нужда политиците да дадат превес на здравните приоритети, особено сред подрастващите и младите хора, вместо да ограничават ресурсите.