Работна група от специалисти ще анализира смъртността от COVID-19

Министърът на здравеопазването Асена Сербезова създаде работна група от експерти, чиято основна задача е да анализира смъртността от COVID-19 страната за периода от 1 март 2020 г. до 15 февруари 2022 г. Експертите ще трябва да отчетат нивата на смъртност като се съобразяват с броя на ваксинираните, които са починали, протоколите за лечение и постигнатия обхват на ваксинация сред различните възрастови групи.

Смъртността у нас по време на пандемията от COVID-19

България продължава да е с най-високата смъртност в Европейския съюз в следствие на COVID-19. За съжаление ситуацията не се е променила и смъртността у нас продължава да бъде драматично висока.

Данните от началото на февруари 2022 г. показват, че смъртността в България е два пъти повече в сравнение с тази в целия свят и три пъти повече от средната за Европа. Починалите от COVID-19 в света са 2%, в Европа те са 1,6%, а в България са 4,7%.

Експертите оценяват почти петте процента летален край от COVID-19 като твърде висока стойност за едно инфекциозно заболяване. Особено като се направи сравнение със смъртните случаи заради грип, които са под 0,5%.

Драматично изглеждат и официалните данни на Евростат за 2021 г., според които през ноември 2021 г. надвишената смъртност у нас 88%. Средно за Европа тя е 26%. През април същата година тя е 77%, а в Европа е 21%.

Националния статистически институт отчете, че общата смъртност през януари 2022 г. се увеличава. Според данните на статистиката ако през януари 2020 г. са починали 2393 българи, през януари 2021 те са 2460, то за същия месец през 2022 г. броят на регистрираните смъртни случаи е вече 3351.

Сред основните причини, които лекарите и здравните експерти посочват за изключително високите нива на смъртност у нас в условията на COVID-19, са големият брой на хора с множество придружаващи и често тежки заболявания, част от които не са лекувани, и ниските нива на ваксинация.

Според изготвения през 2021 г. доклад от Националния център по обществено здраве и анализи върху високата смъртност от COVID-19 у нас влияния оказва комплекс от фактори, сред които, както подчертава доц. Хинков са и нереформираната здравна система и лошото управлелние на кризата.

>>>Доц. Хинков: Управлението на COVID кризата у нас е повече политическо, отколкото медицинско

Служебният здравен министър Стойчо Кацаров многократно заявяваше, че безобразното управление на кризата е сред причините за високата смъртност. 

Икономистът Петър Ганев за свръхсмъртността у нас през 2021 г.

В средата на януари икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика представи своята гледна точка по темата. Според данните на НСИ, които той анализира в статията си, излиза, че прекомерната смъртност през 2021 г. е достигнала 40 000 души. Близо 148 000 българи са починали през миналата година.

Според специалиста това е втората най-голяма смъртност в историята ни. Рекордът, припомня Петър Ганев, е поставен през 1918 г., когато са починали 151 000 души, а това е времето, когато испанският грип върлува в Европа, но и продължава Първата световна война.

Икономистът признава, че при подобни сравнения могат да бъдат взети под внимание много фактори, сред които не само броят на населението, което през 1918-а е много по-малко, но и възрастовата му структура, която е различна.

Демографската криза у нас доведе до доминация на възрастното население, а това предполага по-високи нива на смъртност, посочва още Димитър Ганев и дава пример с данните за 2020 г., когато са регистрирани 125 000 смъртни случаи.

Сравнението на данните дава основание на икономиста да определи смъртността през 2021 г. като втората най-голяма като абсолютен брой умирания в историята на страната.

Разбира се, подчертава той, смъртността не е само от COVID-19, но именно това заболяване е в основата на високите й нива, защото, казва икономистът, ние очевидно не сме успели да овладеем ситуацията за разлика от другите страни. Петър Ганев е категоричен, че за да бъде овладяна кризата, ваксинационната кампания трябва да е агресивна.

Смъртността извън COVID-19

Нивата на смъртност у нас са високи и преди COVID-19 да утежни още повече ситуацията. Причините са комплексни. Влияние оказва както все по-застаряващо население, така и здравната система, но и здравната култура на българите.

Системата на здравеопазването много често благоприятства леталния край, заради множеството проблеми, сред които драстичните диспропорции на предлаганата медицинска помощ в отделните райони на страната, липсата на медицински кадри и особено на лични лекари на много места, слабата профилактика и превенция.

През 2019 г., когато все още нямаше COVID-19, България е с най-високата смъртност в света. Тревожни са и показателите на детската смъртност.

Картината на здравеопазването показва ясно тенденциите в развитието му и спешната нужда от реални реформи.

Проблемът е, че в последните години повече се говори, а по-малко се прави. Липсата на приемственост в политиките е другата сериозна преграда през възможността да има промени, които работят за здравето на хората. Порочната традиция всяко следващо правителство да започва почти от нула и да обещава реформи, които няма да направи, е сериозна пречка и води до улица без изход.

Факт е, че нуждата от реформа в здравеопазването се признава като не просто необходима, а като спешна и от медицинските работници, и от здравните експерти, и от хората, а дори и от политиците.

Въпросът е какво се обърква по пътя и кога най-накрая ще има политическа воля, която да доведе до промени.

Защото в противен случай ще продължават да се създават комисии, които анализират и алармират за безкрайното количество опасности и заплахи пред общественото здраве, политиците ще продължават да декларират как имат решимост, но реално нищо няма да се променя. Лекарите, сестрите, специалистите ще стават все по-малко, българите ще продължават все повече да боледуват, а смъртността ще продължава да расте.