Идентифицирани са потенциални биомаркери за синдрома на внезапната детска смърт

Акценти

Учени от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния идентифицират специфични биологични индикатори за синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) – откритие, което може да отвори врати за разработване на прости тестове за установяване на бебета в риск. Проучването, публикувано в списанието eBioMedicine, представлява важна стъпка в разкриването на причините за СВДС – една от трите водещи причини за смърт при бебета под 1-годишна възраст.

>>> Липсата на адекватни грижи при раждането е водеща причина за детска смърт в Англия

Проучването

Настоящото проучване е фокусирано върху потенциала на метаболомиката – област на изследване на малки молекули, наречени метаболити – за по-добро разбиране и лечение на сложни състояния, каквото е и синдромът на внезапната детска смърт.

По време на изследването екипът анализира проби от кръвен серум, събрани от 300 бебета, включени в Чикагското проучване на детската смъртност и NeuroBioBank на Националните институти по здравеопазване. Изследователите оценяват нивата на 828 различни метаболита в ключови биологични процеси като комуникация на нервните клетки, реакция на стрес и регулиране на хормоните – процеси, които биха могли да допринесат за СВДС.

След коригиране на фактори, които могат да повлияят на резултатите, като възраст, пол, раса и етническа принадлежност на бебетата, учените идентифицират 35 предиктора на синдрома на внезапната детска смърт*. Сред тях е и аминокиселината орнитин – вещество от решаващо значение за способността на тялото да изхвърля амоняка с урината. Орнитинът вече е идентифициран като потенциален фактор за СВДС.

Друг предиктор за синдрома е липиден метаболит, който е критичен за здравето на мозъка и белите дробове. Той се счита за потенциален индикатор за развитие на сърдечни дефекти на плода през първия триместър на бременността.

„Открихме разлики в специфични мазнини, наречени сфингомиелини, които са критични за развитието на мозъка и белите дробове.“, споделя Чад Олдридж, изследовател в Катедрата по неврология към Медицинския факултет. „Наблюдаваните разлики могат да нарушат критични процеси, излагайки някои бебета на повишен риск от СВДС.“

„Нашето проучване е най-голямото до момента, което се опитва да открие как тези малки молекули в кръвта могат да служат като биомаркери за синдрома на внезапната детска смърт.“, коментира Кийт Кийн, основател и директор на Центъра за справедливост в здравеопазване на Университета на Вирджиния. „Нашите констатации подкрепят ролята на множество ключови биологични пътища и дават представа как определени процеси могат да допринесат за повишен риск или да служат за диагностициране на СВДС.“

Необходимост от допълнителни проучвания

Екипът предупреждава, че са необходими допълнителни проучвания, за да се определи дали метаболитите допринасят за СВДС. Констатациите от настоящото изследване обаче поставят важна основа за разкриването на мистериите на синдрома и разработването на кръвни тестове, които потенциално биха могли да спасят живота на хиляди бебета.

„Резултатите от това проучване са много вълнуващи – доближаваме се до обяснението на пътищата, водещи до синдрома на внезапната детска смърт.“, споделя Ферн Хаук, семеен лекар. „Надяваме се, че това изследване ще помогне за идентифицирането на бебета, които са изложени на по-висок риск от СВДС.“

*Keene Keith et al. Metabolomic profiles of infants classified as sudden infant death syndrome: a case-control analysis. EbioMedicine. 2025.