Националната диабетна програма е един от начините българите да бъдат по-здрави

Крайно време е Националната диабетна програма да започне да функционира, защото тя е един от пътищата за подобряване на здравния статус на българите. Около това мнение се обединиха участниците в организирания от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) семинар, посветен на диабета.

За постиженията, състоянието в момента и проблемите, свързани със заболяването, определено като епидемия, която не спира да се разраства, говориха едни от най-добрите специалисти в страната и представители на различни пациентски организации.

„Малко над половин милион са диабетиците в страната, те са сериозен трудов ресурс и не можем да си позволим да загубим който и да е от тях. Затова и ние, в ARPharM, поставяме диабета в средата на сериозния демографския контекст“, заяви изпълнителният директор на Асоциацията Деян Денев, според когото има проблем, но са факт и решенията за него, както са факт и сериозните постижения.

Преди малко повече от десетилетие диабетът е признат за световна заплаха и това не се е променило и до момента. Един на десет възрастни е с диабет. В света 425 000 000 души страдат от него, от тях 67 000 000 са в Европа. След 25 години се очаква увеличение от 80% на хората с диабет в света, за Стария континент прогнозите са за 16%.

Към момента в България регистрираните диабетици са 525 000, но не бива да се забравя, че има и много нерегистрирани, които сами осигуряват лечението си.

Над 1 100 000 деца в света са със захарен диабет тип 1, но се наблюдава и увеличаването на децата с диабет тип 2. „Всяка шеста бременна жена е с диабет, а това е сериозен риск както за майката, така и за плода. Затова трябва да бъдат взети спешни мерки, тъй като става дума за изключително сериозен проблем“, коментира проф. Цветалина Танкова, която е ръководител на катедрата по ендокринология в МУ-София и член на експертния съвет по ендокринология към МЗ.

          
Проф. Танкова насочи вниманието и към още един сериозен проблем. Става дума за хората, които имат диабет, но не знаят затова. Една от причините е липсата на симптоми. Когато нямат оплаквания, хората не са склонни да търсят лекар. Броят на европейците, които са с диабет, но не знаят е 38%, а в България в тази ситуация са 200 000 души.Не по-малко тревожен е и фактът, че в света има над 350 000 000 души в преддиабет. „А това е рисково състояние, но когато се намесим в него, то може да бъде предотвратено най-вече с промяна в начина на живот“, убедена е специалистката.

Голямата задача е да бъдат търсени хората в риск. Затова е нужна ясна държавна политика, но и всеки човек да има отговорност към здравето си и да се погрижи за себе си. Един от начините е попълването на известния финландски въпросник, който от десетилетие е валидиран в България и може да се намери в интернет. Просто всеки трябва да отговори на въпросите в него и ако сборът от точките е над 12, това е знак, че има риск от диабет, което трябва да доведе логично да лабораторни изследвания.

Превенцията, ранното поставяне на диагнозата, по-добрата грижа, но и непрекъснатото обучение на хората с диабет, са в основата на справянето с проблема. Всички тези целенасочени усилия са в състояние да подобрят контрола върху заболяването и да направят живота на диабетиците по-качествен, а и по-продължителен и не на последно място, да намалят разходите в системата на здравеопазването.

Данните показват, че ако само с 1% бъде снижен гликираният хемоглобин, това ще намали риска от усложнения от 12% до 40%.

Добрата новина е, че средната продължителност на живота сред хората с диабет тип 2 в България се е увеличила с една година. Това безспорно се дължи на по-добрия контрол, който от своя страна е следствие от иновациите в медицината, но затова е допринесъл и фактът, че хората с диабет полагат много повече грижи за себе си от останалите.

                
Иновациите са другото голямо постижение и важен фактор. Ръководителката на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София, проф. Генка Петрова, представи данни, според които новите терапии намаляват риска от развитие на диабетни инциденти до 465 случаи от 6122 лекувани. В същото време на НЗОК са спестени разходи от 510 000 лв.

Проф. Петрова информира още, че според проучването, което са направили, броят на пациентите с добър контрол расте, а на този с лош – намалява. В последните години относителният риск от смъртност и усложненията намаляват значително.

Подобрените терапии в последните години дават нови възможности. Каквито и критики да имаме към системата, не може да се отрече, че у нас са налице всички видове инсулин и нови терапии. „Няма повече от година забавяне, когато става дума за иновациите. Важно е да се инвестира, защото това има реален ефект върху живота на хората“, заяви проф. Петрова. В същото време тя отчете, че ако по отношение на въвеждането на иновациите в страната и осигуряването на терапии сме почти отличници, то когато става дума за регистрите, сме абсолютни неандерталци.

Независимо от множеството добри новини е факт, че броят на хората с усложнения у нас е над 163 000, а все още 50% от диабетиците не са в състояние да постигнат добър контрол върху заболяването. Проблемът е свързан преди всичко с липсата на знания и на мотивация за справяне с диабета и за здравословен начин на живот.

Крайно време е да бъде създадена и приложена Национална диабетна програма, защото чрез нея ще бъдат постигнати няколко важни неща. На първо място ще бъде повишена здравната култура на българите, което ще провокира промяна в начина им на живот. Сериозен аргумент е и това, че ще бъдат спестени разходи. У нас на година те са 550 000 000 лв., а в света са над 727 милиарда долара. От огромно значение е, че всичко това ще осигури повече години живот с по-добро качество, заяви от своя страна проф. Сабина Захариева, председател на Експертния съвет по ендокринология към здравното министерство и директор на Университетската болница по ендокринология.

Проф. Захариева е категорична, че членовете на Експертния съвет работят много задълбочено по темата. „Ние действаме целенасочено и обмислено, защото е важно това, което ще предложим, да бъде аргументирано и да убедим Министерството от огромната нужда от тази програма и от задълбочена национална политика, за да се противопоставим успешно на диабета,“, каза проф. Захариева и увери, че най-вероятно те ще представят документа в навечерието на Деня, посветен на диабета.

По време на семинара представители на различни пациентски организации споделиха своя опит и усилията, които полагат за справяне с предизвикателството, наречено диабет. Особено вдъхновяващ беше примерът на 17-годишния Светослав Стоянов. Откриват му диабет, когато е на 11 години. След първоначалния шок и объркване той и родителите му решават, че ще се справят. Както призна и майка му, особено силно влияние върху тях оказва присъствието им на лагер, организиран от Националната асоциация на децата с диабет, защото тогава разбират, че не са сами, че има и други с подобен проблем, с които могат да споделят и да се подкрепят взаимно. Светослав не само не е сломен след диагнозата, но е поел отговорност за собствения си живот и в момента е състезател по планинско колоездене.

              
За нуждата от съпричастност и добра дума говориха и представителите на други пациентски организации, които работят неуморно в името на хората с диабет.

Финалът на семинара показа ясно и обедини присъстващите около тезата, че решението на множеството проблеми, които състоянието диабет поставя както у нас, така и в света, е в обединените и целенасочени усилия на пациенти, лекари, институции, неправителствения сектор и бизнеса, за да бъде приет национален план за действие, който да се прилага реално.