Необходима ли е ежегодна ваксина срещу коронавирус - отговарят учените

С нарастването на броя ваксинирани срещу COVID-19 учени, имунолози и инфекционисти започнаха да си задават други два много важни въпроса: Колко време ще ни предпазват ваксините и дали ще се наложи да си поставяме нова ваксина всяка година.

Новите и по-лесно преносими варианти на коронавируса се оказват сериозна заплаха, тъй като успяват да заобиколят защитните бариери на организма, а това може да доведе до нов ръст на заразените. Според скептиците дори до затваряне на градове и налагане на карантина.

Д-р Грег Поланд, ръководител на изследователския екип по ваксините към клиника „Mayo“ в Рочестър, напомня, че човешкият имунитет неминуемо започва да отслабва малко след поставянето на ваксината или след преболедувана инфекция. Въпросът е дали защитните сили, изградени срещу коронавируса, отслабват също толкова бързо, колкото например след настинка или грип, или пък много бавно, както след шарка и коклюш.

Броят на антителата намалява независимо от вида на ваксината

Поланд допълва, че нивата на антитела спадат във времето и това се отнася за всяка поставена ваксина. Коронавирусната инфекция е ново, непознато за всички до момента, явление и е нормално дори учените да не могат да отговорят на въпроси, свързани с имунитета, който се изгражда след ваксинация срещу COVID-19. Тепърва предстои да се търсят отговорите.

Имунитетът срещу сезонните коронавируси като обикновената настинка например отслабва много бързо. Това е и причината да се разболяваме често.

Резултатите от изследванията разкриват, че ваксините отключват силен имунен отговор и дори след като броят антитела започне да намалява, те продължават да осигуряват сериозна защита.

Ново проучване сочи, че от общо 3900 здравни работници, тествани всяка седмица за коронавирусна инфекция, 5% са с положителен резултат за периода декември – април. От 204-те участници, които са проявили симптоми, само 16 са били напълно ваксинирани срещу COVID-19. Поланд пояснява, че това са едва 0,3% заразени сред напълно имунизираните. „В такъв случай, дори ако някой от тях се разболее от COVID-19, вирусният му товар ще е с 40%-50% по-нисък, а вероятността да прояви симптоми като треска например – 60% по-малка. Най-лошият сценарий е да му се наложи да се лекува у дома, но и тогава възстановяването ще бъде много по-бързо, а лечението с 2 дни по-кратко, отколкото при неваксинирания.“

Ваксините срещу коронавирус предпазват ефективно срещу тежко протичане на инфекцията

Д-р Пол Офит, директор на ваксинационния център към педиатричната болница във Филаделфия и консултант към Американската агенция за контрол на храните и лекарствата, споделя: „Целта на ваксината срещу коронавирус е да не се налага хоспитализация, настаняване в интензивно отделение и да не се стига до фатален край.“

Според Поланд и Офит ваксините са достатъчно ефективни и едва ли скоро ще бъде необходимо да се извърши реимунизация за подсилване на имунитета.

„Дори новите и по-заразни варианти като индийския „Делта“ не водят до тежко протичане на заболяването при хората, които вече са се ваксинирали с всички дози“, твърди Поланд.

Поланд: „Вярвам, че ваксината срещу COVID-19 ще предпазва поне няколко години“

Експертът вярва, че действието на ваксините ще продължи години, именно защото предпазват от развитие на опасни симптоми. Възможно е да се появят хрема и други безобидни оплаквания, но е много малко вероятно заболелият да има нужда от спешна медицинска помощ.

Офит припомня, че носенето на предпазна маска след поставянето на ваксина не бива да се пренебрегва, защото вирусът навлиза в тялото през носа и устата. Дори там той има способността да се размножава и може да предизвика някои неприятни усещания, преди имунната система да се активира.

Фактори, които определят нуждата от реимунизация

Екипите, ангажирани да следят ръста на хоспитализирани пациенти с COVID-19, отчитат два основни фактора, от които смятат, че зависи поставянето на допълнителни ваксини – имунната система на човека и развитието на новите коронавирусни варианти.

Имунитетът е отслабен при пушачи, диабетици, хора със затлъстяване и в напреднала възраст. Ако се окаже, че те по-често постъпват в болница, е възможно да се наложи реимунизация.

Експертите са на мнение, че младото население със здрава имунна система ще е защитено в продължение на години и няма да има нужда от друга ваксина след време.

Д-р Диал Хюлет, който е медицински директор на направление „Контрол на заболяванията“ към здравния департамент на Уестчестър, също смята, че една трайна тенденция на увеличаване броя хоспитализирани пациенти с поставена ваксина би била показателна за нуждата от поставяне на следваща ваксина.

Преди време държавният експерт по инфекциозни болести д-р Антъни Фаучи сподели, че защитата няма да бъде доживотна. Наскоро той заяви „Склонен съм да смятам, че в един момент ще ни се наложи да си поставим нова ваксина, но кога точно е въпрос на изчисления и наблюдения.“

Днес най-големият страх на всички е, че може да се появи нов вариант. Вариант, който е достатъчно различен от добре познатия и съответно срещу него нямаме защита, но същевременно не толкова различен, че тялото ни да го разпознае като заплаха и да започне да се бори срещу него.

Ваксинационната кампания срещу COVID-19 в САЩ

По последни данни от Центровете за превенция и контрол на заболяванията ваксинираните в САЩ над 12-годишна възраст са малко повече от 50%.

Президентът Джо Байдън постави за цел 70% ваксинирани с поне една доза до 4 юли. За съжаление, напоследък темповете на ваксинация се забавиха и към момента получилите доза срещу коронавируса са по-малко от 600 000 на ден.

Поланд се надява забавянето да бъде наваксано, за да се предотвратят сериозни последици от разпространението на индийския вариант „Делта“.

Той изчислява, че ако се ваксинират поне 50% от населението, ще бъдат избегнати нови 6 милиона случая на коронавирусна инфекция. Експертът добавя: „Това е много важно, защото, ако вирусът не може да заразява, той не може да се размножава. Ако не може да се размножава, не може и да мутира.“

Има вероятност ваксината срещу COVID-19 да се поставя на определени интервали от време, ако бъде решено тя да е част от ежегодната противогрипна ваксина. Според учените би било разумно в един препарат да се обединят компонентите, които предпазват от сезонен грип и коронавирус, защото дори и ваксинираният да е изградил силна защита срещу болестта, допълнителна стимулация на имунната му система не би била излишна.