Обикновен кръвен тест показва резистентност към доцетаксел на пациенти с рак на простатата

Обикновени кръвни тестове преди и по време на химиотерапия на пациенти с рак на простатата разкриват дали са резистентни или развиват резистентност към лечение с доцетаксел, сочи изследване, представено по време на конференция на Националния институт за изследвания върху рака.

Откритията ще помогнат на лекарите да установят възможно най-рано и без прилагане на инвазивни процедури дали дадена форма на лечение ще даде резултат. Ако се окаже, че не е ефективна, те ще могат своевременно да изберат някой от алтернативните медикаменти – абиратерон или кабазитаксел.

Терапия с доцетаксел

Мъжете с рак на простатата, който вече е метастазирал в други части на тялото и не реагира на терапията за понижаване нивата на хормона андроген, често са подложени на лечение с доцетаксел. Химиотерапията с препарата увеличава значително шансовете им за оцеляване. За съжаление, има малък процент, които се оказват резистентни или с течение на времето развиват резистентност към противораковото лекарство.

Кейтлин Дейвис, студент от института за ракови заболявания „Barts“ към Лондонския университет „Queen Mary“, и нейни колеги решават да проучат дали устойчивостта към доцетаксел може да се открие и дори прогнозира, базирайки се на броя и вида ракови клетки, които са се откъснали от туморното образувание и са навлезли в кръвта. Това са така наречените циркулиращи туморни клетки, или CTC.

Преброяване на циркулиращи туморни клетки (CTC)

Изследователите вземат проби от 56 пациенти в напреднал стадий на рак на простатата, които се лекуват в болница „St Bartholomew“, Лондон. Пробовземането се извършва преди началото на лечението с доцетаксел, след първия и петия курс химиотерапия и в края. Продължителността на изследването е от 6 до 8 месеца. Пробите от един пациент варират от 2 до 4 в зависимост от обстоятелствата, а общият им брой е 205.

Дейвис допълва: „С помощта на пробите успяхме да проследим какви промени настъпват в циркулиращите туморни клетки преди, по време и след лечението.“

Метод на филтрация на кръвта

Експертите използват система за филтриране на кръвта, известна като „Parsortix“, за да открият CTC, които са по-едри от останалите компоненти в кръвта като левкоцитите например. „Parsortix“ позволява улавяне и на различни подвидове циркулиращи туморни клетки.

Повече циркулиращи туморни клетки – по-голяма резистентност към доцетаксел и по-кратка преживяемост

Вторият етап от изследването представлява сравнение на данните за мъжете, които реагират добре на лечението и тези, които не се повлияват от него, както и за скоростта на прогресиране на заболяването след приключване на терапията. За в бъдеще сравнителният анализ може да послужи при прогнозиране на нейната ефективност и избиране на подходяща алтернатива, ако тя се окаже твърде ниска. Увеличението в броя на циркулиращите туморни клетки (CTC) би означавало слаба реакция спрямо провежданата терапия и необходимост от навременна промяна, изцяло съобразена с пациента.

Резултатите показват, че, ако броят на CTC преди първия курс с доцетаксел надвишава 6 на 7,5 мл кръв, мъжете по-трудно се повлияват от медикамента и по-често се наблюдава рецидив или прогрес в рамките на следващите три месеца. Освен това при тях рискът от смърт в рамките на 18 месеца е много по-голям. При по-малко от 6 CTC на 7,5 мл кръв заболяването прогресира по-рядко през следващите 17 месеца, а преживяемостта достига три години.

Важна роля играе и наличието на повече от един „класически“ подтип туморни клетки (епителни, цитокератинови позитивни или E-CTC). Ако преди началото на лечението с доцетаксел, те са два или повече, то ракът е по-вероятно да прогресира през следващите два месеца, докато при останалите участниците периодът е повече от година. Броят видове циркулиращи туморни клетки помага да се изчисли и преживяемостта на болните. Ако са поне два, тя е едва девет месеца, в сравнение с останалите, за които е 32 месеца. Високият брой CTC в края на химиотерапията означава по-бързо прогресиране на рака и по-голяма вероятност от фатален край. Хората с увеличени циркулиращи туморни клетки без епителни характеристики са 8 пъти по-застрашени от влошаване на състоянието до 6 месеца след края на лечението.

Кейтлин Дейвис пояснява: „Всичко, което научихме за динамиката на CTC и как тя се отразява на прогресирането на болестта и преживяемостта, е от ключово значение за клиничните специалисти. Резултатите от изследването ще ги направят по-гъвкави при избора на подходящо лечение и ще увеличат шансовете на пациентите с рак на простатата да живеят по-дълго.“

Генът KLK2 помага за по-точно прогнозиране резултатите от химиотерапията

Учените откриват, че има друг ген - KLK2, който е много по-ефективен при прогнозиране развитието на раковото заболяване и вероятността от фатален край от използвания до момента златен стандарт – протеинът PSA (простатно-специфичен антиген), кодиран от KLK3 гена.

При пациентите, които не се повлияват от доцетаксел, се наблюдават високи нива на генна експресия на KLK2, които са пряко свързани с по-краткия период преди заболяването да прогресира или преди настъпване на смърт. С други думи, генът KLK2 може да се окаже ефективен инструмент и биомаркер при прогнозиране хода на рака и да помогне при намирането на терапии от ново поколение.

Предимства на ликвидната биопсия

За преброяването на циркулиращите туморни клетки се използва ликвидна биопсия. Тя е минимално инвазивна, безболезнена, евтина (в сравнение със снимките от компютърната томография и ЯМР) и може без проблем да се повтаря, твърдят експертите. Отнема няколко минути, а резултатите са готови в рамките на 2-3 дни. За разлика от нея, при тъканната биопсия понякога се чака до 10 дни.

Дейвис обобщава: „Макар резултатите ни да са многообещаващи, трябва да проведем клинични изпитания върху по-голяма група участници.“

Анализ на гените в циркулиращите туморни клетки

Екипът продължава да търси доказателства за надеждността на CTC като биомаркер при мъже с рак на простатата. Разглеждат се също някои гени в туморните клетки, които може да се окажат причина за устойчивостта към лечение с доцетаксел. Ако бъдат разгадани механизмите и връзките между тях и резистентността, може да се работи в посока откриване на ново по-ефективно лечение.

Хашим Ахмед, директор на Националния институт за изследвания върху рака и професор по урология в „Imperial College“ в Лондон, отбелязва: „Откритията дават големи надежди както на нас лекарите, така и на самите пациенти. Те имат потенциала да променят изцяло клиничната практика при лечение на рак на простатата. Разбира се, първо трябва да бъда потвърдени с още по-задълбочени проучвания. Възможността да се намери тясно насочена терапия, без извършването на инвазивни процедури, каквато е тъканната биопсия, не бива да се изпуска."