Лекарствена комбинация забавя прогресията на напреднал рак на простатата

Акценти

Лекарствена комбинация дава обнадеждаващи резултати при пациенти с напреднал рак на простатата. Таргетното лекарство нирапариб, известно като PARP инхибитор, съчетано със стандартно лечение, забавя прогресията на онкологичното заболяване.

Надежда за болните с напреднал рак на простатата

Голямо международно проучване, ръководено от изследователи от University College London (UCL), показва забележителни резултати в своята трета фаза. В нея учените съчетават лекарството нирапариб със стандартното лечение с абиратерон ацетат и преднизон (AAP) при мъже със специфични генетични мутации, довели ги до животозастрашаваща форма на рак на простатата. Проучването, публикувано в Nature Medicine, се съсредоточава върху пациенти в напреднал стадий на заболяването, при които клетките са се разпространили в други части на тялото, започнали са първото си лечение и имат промени в гени, участващи в поправката на ДНК дефекти и в процеса, наречен хомоложна рекомбинационна репарация (HRR). Тези гени помагат за възстановяването на увредена ДНК и когато не действат както трябва, раковите клетки необезпокоявано нарастват и се разпространяват по-агресивно. Близо един на всеки четирима души с напреднал рак на простатата има промени в HRR гените, някои от които BRCA1, BRCA2, CHEK2 и PALB2.

Стандартното лечение за напреднал рак на простатата в момента е с абиратерон ацетат и преднизон или с подобни лекарства като химиотерапия с доцетаксел. Но мутациите на гените правят тумора по-агресивен и затова прогресията на заболяването при конвенционалната терапия често е много бърза и пациентите са с по-кратка продължителност на живота.

В проучването, водено от проф. Герхард Атард от Института за рак на UCL, участват 696 мъже от 32 страни със средна възраст от 68 години. Половината от тях получават комбинираната терапия от нирапариб заедно с ААР, докато втората половина е подложена на стандартното лечение. От всички участници повечето (55,6%) са с промени в гените BRCA1 или BRCA2. Изследването е двойносляпо, което означава, че нито пациентите, нито лекарите са знаели какво лечение се прилага.

Какви са резултатите

Проследяването на участниците е малко повече от две години и половина (30,8 месеца) и през този период изследователите установяват, че като цяло нирапариб намалява риска от развитие на рак с 37% в сравнение със самостоятелното прилагане на ААР при всички пациенти и с 48% в подгрупата пациенти с BRCA1 или BRCA2 мутации. Също така времето до влошаването на симптомите е било два пъти по-дълго при участниците, получавали нирапариб, в сравнение с тези, които са получавали плацебо, което намалява броя на пациентите със забележимо влошаване на симптомите от 34% на 16%. Учените наблюдават тенденция към подобрена обща преживяемост в групата, приемаща нирапариб. Нужно е по-дълго проследяване, за да се потвърди, че конкретно приемът на лекарството води до удължаване на живота.

"Въпреки че настоящите стандартни лечения са много афективни за повечето пациенти с напреднал рак на простатата, малка, но много значителна част от пациентите имат ограничена полза. Сега знаем, че ракът на простатата с промени в HRR гените представлява значителна група пациенти, чието заболяване рецидивира бързо и има агресивен ход. Чрез комбиниране с нирапариб можем да забавим връщането на рака и, надяваме се, значително да удължим продължителността на живота", коментира проф. Атард.

Какви са страничните ефекти

Въпреки че лечението като цяло е добре понесено от участниците, страничните ефекти са по-чести в групата, приемаща нирапариб. Докладвани са значително повече случаи на анемия и високо кръвно налягане, а 25% от пациентите са имали нужда от кръвопреливания. Свързаните с терапията смъртни случаи също са били по-високи в същата група (14 срещу 7), въпреки че общите нива на прекъсване на лечението са останали ниски.

Авторите на проучването считат, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърдят дългосрочните ползи за оцеляването и да се проучи въздействието на по-новите техники за образна диагностика и по-широките генетични тестове, макар резултатите да са обещаващи.