Откриха как да се лекуват сраствания, образували се след операции

Изследователи от Медицинския факултет на Станфордския университет открили каква е причината за получаването на срастванията след предимно коремна операция и евентуалното им лечение.

Усложнението възниква, когато след подобна интервенция се образуват необичайни влакнести връзки, които обвързват нормално хлъзгавите ни органи заедно или ги прикрепват към коремната стена. Симптомите могат да включват хронична болка, женско безплодие, обструкция на червата и понякога летален изход.

„Това е много често срещано хирургично усложнение, но то не е добре проучено. До този момент не беше известно какъв тип клетка участва в изграждането на срастванията (адхезия). Ние открихме начин да изолираме увредената тъкан преди тя да започне формирането и да идентифицираме молекулярните пътища за образуването на срастванията“, обяснява д-р Джонатан Цай, лекар в Бригам и Бостънската женската болница, учил в Станфорд.

Учените разработили и проучили сраствания при мишки, за да установят коя е клетката, отговорна за началните етапи на възникване. Освен това специалистите показали как терапия на базата на антитяло може да разгради онези, които вече са се формирали. Надеждата е, че сходни техники биха могли да помогнат при лечението на следоперативни сраствания при хора.

Изследователите установили, че комбинация от две антитела може да намали значително тежестта на адхезия при животните. Едното е насочено към клетките, които са отговорни за образуването й, а другото заглушава сигнала „не ме яж“, използван от раковите клетки за избягване на имунната система. „Въпреки че използвахме миши модел, за да проучим формирането на срастванията, открихме сходни характеристики в следите от пациенти. Което ни кара да мислим, че този подход може да бъде приложен клинично“, казва участвалият в проучването проф. Ървинг Вайсман.

Обикновено повърхността на нашите коремни органи и лигавицата на коремната ни кухина са покрити с хлъзгава мембрана. Тя позволява на органите ни да се плъзгат гладко един между друг, когато се навеждаме, тичаме или обръщаме. Когато се нарушава целостта на мемраната, се образуват влакнести връзки между съседните повърхности, вариращи от единични нишки до огромни обездвижващи мрежи. Статистиката показва, че близо 93% от коремните операции водят до срастване и че около 20% от пациентите се налага да бъдат хоспитализирани отново заради усложнения, свързани с адхезия.

Изследователите идентифицирали някои клетъчни типове, включени в по-късните стъпки на процеса, но не е известно кой вид клетки е отговорен за началните етапи. Изглежда, че адхезията възниква в райони, където кръвният поток е ограничен, например в малките прищипвания в тъканите, причинени от хирургичните конци. В резултат на това се подава по-малко кислород в клетките в областта и възниква състояние, известно като хипоксия.

„Открихме, че срастванията възникват от клетките на мембраната след нараняване. Чрез проследяване на моделите на генното изразяване ние бяхме в състояние да създадем клетъчно родословно дърво за тези фиброзни тъкани и да обозначим биологичните пътища, които се задействат“, заявява Цай.

Специалистът и колегите му открили, че при мишките клетките на мембраната реагират на хипоксия, като произвеждат протеин, наречен HIF1alpha. Това от своя страна насърчава експресията на други протеини, които са от съществено значение за образуването на срастванията. Учените лекували гризачите с малка молекула, която потиска активността на HIF1alpha, и забелязали, че получените сраствания са значително по-малко тежки.

Специалистите установили, че третирането на животните с антитела, които се свързват с белтъка мезотелин, прикрепен към клетъчната повърхност и имащ роля в адхезията, доста намалява сериозността на срастванията, които вече са се образували. Комбинирането на антимезотелинови антитела с анти-CD47 антитяло има още по-голям ефект, което предполага, че имунните клетки макрофаги, поглъщащи болни или умиращи клетки, също могат да играят роля при отстраняването на анормалната фиброзна тъкан.

Накрая учените изследвали проби от сраствания, отстранени от пациенти. Установили, че човешката тъкан изразява много от едни и същи гени и използва подобни биологични пътища, каквито идентифицирали специалистите при мишките. Затова те се надяват, че основано на антитела лечение може да бъде в помощ за предотвратяването или за третирането на сраствания при хората.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: medicalxpress.com
Снимка: pixabay.com