Принципът за определяне на лимитите на клиничните пътеки създаде порочни практики

Използваният в страната „исторически принцип“ за определяне на лимитите на клиничните пътеки (КП) създаде порочни практики. Това констатират от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация (АФМР) в писмо до председателя на Здравната комисия в НС, здравния министър, председателя на надзора в НЗОК и председателя на БЛС. Писмото е посветено на състоянието на физикалната и рехабилитационна медицина в страната.

От Асоциацията коментират, че демографската криза, заседналият и напрегнат начин, по който живеем днес, и лошите хранителни навици са в основата на нарасналата нужда от рехабилитация. За смисъла от нея говорят и фактите от проучвания, осъществени в чужбина, според които средствата, вложени в рехабилитация се връщат между 5 и 9 пъти. Проучвания в Ирландия и Великобритания показват, че рехабилитация, която се осъществява в клиника, на хора, страдащи от много тежки неврологични заболявания, е причина да бъдат направени икономии от по петдесет хиляди евро на човек годишно, както и намаляват с повече от месец отсъствията от работа.

АФМР прави проучване и установява, че през 2018-а по клинични пътеки в лечебните заведения са преминали около 280 000 души, но рехабилитационно лечение са провели около 140 000. Констатацията е, че очевидно има много пациенти, нуждаещи се от такова лечение, но те по различни причини не са го провели.

Дисбалансът в разпределението на лимитите за болнична помощ между утвърдени болници, които предлагат качествена услуга, и новите, е практика, която притеснява, защото позволява формирането на чувствителни различия при финансирането на лечебните заведения и позволява лимитирането на държавните.

Проблем е и фактът, че цените на КП за физиотерапия и рехабилитация не само не са актуализирани от осем години, но и намаляват. И ако през 2014 г. те са били в размер на 3,95%, то през 2017-а са 3,03%. От АФМР припомнят, че многократно са сигнализирали, че стойността на клиничните пътеки покрива около 43% от реално направените разходи през 2010-а, а девет години по-късно процентите вероятно са още по-неблагоприятни.

Не на последно място в писмото се изразява притеснението, че броят на специализиращите в момента няма да може да замести пенсиониращите се. Рехабилитатори и кинезитерапевти напускат страната и основната причина е в липсата на остойностяване на медицинската услуга, критично ниските цени на КП и ниското заплащане на медицинския труд.

Според членовете на АФМР е очевидно, че в България не се отделят достатъчно средства за рехабилитация, като се има предвид големият брой на нуждаещите се. За да бъде ликвидиран дисбалансът при разпределението на средствата и да се даде шанс на пазарния, а не на подчертано лобисткия механизъм, е нужно разработването на нови правила за определяне на лимитите в КП.

Необходим е и икономически анализ, който ще бъде в основата на адекватното остойностяване на медицинските услуги и определянето цената на КП.

Крайно време е проблемът с финансирането на рехабилитацията и заплащането на медицинската услуга да бъде решен, категорични са от Асоциацията.

Писмото е подписано от д-р Татяна Ангелова, председател на УС на АФМР.