Разбиването на 300-годишно медицинско твърдение води до нови разкрития

Учени от Института по биомедицина в Хелзинкския университет направиха откритие, което опровергава над 300-годишното схващане, че лимфата не достига до мозъка, съобщава „Дневник“. Проф. Кари Алитало и екипът му поставили в гените на мишки част от ДНК на светеща медуза. При определена светлина те осветяват пътя, който изминава лимфната течност и така са достигнали до сензационното откритие.

При първия опит изследователите помислили, че е станало някакво объркване или грешка в техниката, защото мозъците на гризачите започнали да светят. Но дори и след повторението на експериментите, резултатът бил един и същ. Той се потвърдил и в лабораториите на редица други учебни заведения – в Йейл, Харвард, в Медицинския университет във Вирджиния.

Важността на откритието се състои още и в това, че наличието на лимфа в мозъка може да обясни защо и как възникват някои заболявания като Алцхаймер, Хънтингтън, Паркинсон, инсулт и много други. Учените са разграничили два вида лимфни съдове в черепа. Единият води течността до и около мозъка, а другият – в него. Първите са наименувани лимфна система на мозъка, а вторите – глимфатична. Тя именно прекарва гръбначно-мозъчната течност и имунните клетки в мозъка, както и извежда токсините от него.

При недобре работеща глимфатична система настъпва натрупване на вредни вещества и възпалителни имунни клетки, което според проф. Алитало и колегите му може да доведе до отключването на невродегенеративни и някои автоимунни болести. Получава се затлачване с бета амилоиден протеин, когато не функционират двете лимфни системи в мозъка. Разстройването на работата им може да стане и при травма на черепа.

Също така нарушаването на начина на действие на двете лимфни системи може да обясни и как възникват автоимунни заболявания като множествената склероза например.

Откритието, че и в мозъка има система от лимфни съдове се явява като липсващото парче от пъзела в разкриването на необяснени досега симптоми и процеси при някои заболявания. Така например като резултат от него в Харвард установиха, че преди настъпването на мигренозните пристъпи действието на глимфатичната система много се забавя. Това означава, че мозъкът не успява да се изчисти от токсините и затова настъпва възпалението на нерви, което води до мигрената.

Следващ пробив е направената връзка между болните от Алцхаймер и в повечето случаи съпътстващата ги глаукома. До този момент тя не беше ясна, но сега учени от Белгия и Швейцария доказаха, че такава има. Те открили голям брой глимфатични съдове в очния нерв и при нарушения във функцията му той произвеждал бета амилоиден протеин, което довежда до развиването на глаукома и Алцхаймер, само не е ясно кое възниква първо.

Изследователите на лимфните системи в мозъка се обединяват около тезата, че за добрата им работа голямо влияние оказва сънят. Ако недостатъчно и некачествено спим, можем да разстроим системата и да започне натрупване на невротоксини. От значение е и позата. Учените от Рочестър установили, че най-добре се отразява на работата на лимфата в мозъка спането на една страна. Не е препоръчително по корем, в изправено или седнало положение.

В момента се търсят вещества или други начини за подобряване на отделянето на токсини от мозъка. Вариантите са от омега-3 мастни киселини, през използването на препарата дексмедетомидин до техниката на дълбокото дишане. Тепърва специалистите ще се съсредоточават и върху това.

По статията работи: Ирина Тенева
Снимка: freezedryguy.com