Раковите клетки променят размера си, за да оцелеят по време на терапия

Според ново изследване, публикувано в списание Science Advances, клетките на меланома, вид рак на кожата, променят размера си, ако са застрашени.

Меланомът може да е следствие от сериозни генетични мутации. Две от най-често срещаните са мутация в гена BRAF, която е причина за близо 50% от случаите на рак, и мутация в гена NRAS, която отключва рак при 25% от пациентите. Размерът на раковите клетки варира в зависимост от типа мутация. Ако мутацията е в гена BRAF, клетките са малки, а ако е в NRAS – големи.

Малките ракови клетки са по-устойчиви от големите

По-малките имат повече протеини, които да поправят увредената ДНК, и съответно са по-устойчиви от големите. Изследователите обаче твърдят, че комбинацията от лекарства, които блокират специфичните възстановяващи протеини (PARP инхибитори), и химиотерапия би могла да се окаже ефективна и тях.

Големите ракови клетки натрупват множество ДНК увреждания и мутации, което ги прави по-малко зависими от механизмите за ДНК възстановяване. Това означава, че ефективното за малките клетки лечение може да се окаже неефективно за големите.

>>> Мащабен ДНК анализ разкрива нови особености на мутациите в раковите клетки

Големите ракови клетки и имунотерапията

Според експертите от Института за изследвания върху рака в Лондон имунотерапията би била особено подходяща за големите ракови клетки, тъй като те притежават повече мутации и тялото по-лесно може да ги разпознае като чужди.

Настоящото проучване е фокусирано върху раковите клетки в кожата, но способността им да променят размера си и връзката на големината им с изхода от лечението са характерни и за много други видове рак, сред които ракът на гърдата. Откритието ще помогне да се изясни ролята на размера на раковите клетки и да се прогнозира с по-голяма точност какъв би бил резултатът от провежданото лечение, базирайки се единствено на тази тяхна характеристика. С помощта на лекарства, които имат свойството да ги уголемяват или смаляват, е възможно да се повиши ефективността на имунотерапията или лъчевата терапия.

Раковите клетки могат да променят размера си

Проф. Крис Бакал, водещ автор и професор по морфодинамика на рака към Института за изследвания върху раковите заболявания, пояснява: „Установихме, че раковите клетки могат да се увеличават и смаляват, за да оцелеят по време на лечението, както и в отговор на други неблагоприятни условия в заобикалящата ги среда.

Приложихме образна диагностика и протеомика (метод за изучаване на протеините), за да покажем как определени генетични промени и промени в протеините водят до контролирани изменения в размера на клетките. Промените в протеините, които ги карат да се свиват или увеличават, ускоряват възстановяването и им помагат да се справят с ДНК уврежданията, причинени от химиотерапията. Накратко, биха станали резистентни.“

Бъдещи прогнози

Професорът е уверен, че заключенията на екипа ще дадат отражение върху формите на лечение, тъй като лекарите ще могат да изчислят успеваемостта на назначената терапия, съдейки по размера на раковите клетки. Той не изключва и използването на изкуствен интелект за ускоряване на целия процес.

Изследователите стигат до извода, че малките ракови клетки са по-податливи на химиотерапия и медикаментозно лечение, а големите – на имунотерапия.

Д-р Дънг Тринх от клиника Healthy Brain Clinic, който не участва в проучването, споделя: „От резултатите става ясно, че мутациите в раковите клетки не са случайни, а имат ясна цел – да им помогнат да оцелеят. По този начин те се адаптират към средата, в която живеят.“

Ограничения на изследването

Едно от ограниченията е, че събраните данни са получени от пациенти с често срещан вид меланом. Учените планират да проведат изследвания и върху други видове рак. Въпреки това проф. Бакал подчертава, че „вече има доказателства за протичането на подобни процеси и при болни от xeroderma pigmentosum (много рядко кожно заболяване) или рак на гърдата“.

Според Тринх откритието на екипа е еднакво важно както за пациентите, така и за обществото. От една страна то може да помогне за оптимизиране на лечението с цел постигане на по-висока ефективност, ограничаване на страничните ефекти и удължаване преживяемостта, а от друга, може да даде по-добри насоки за ранна диагностика и превенция на рака.

Тринх смята, че наблюденията на учените дават възможност за разработването на нови диагностични инструменти и биомаркери, с които да се идентифицират най-застрашените индивиди.