Рекордна продължителност на живота на маймуна с генномодифициран бъбрек от прасе дава надежда на пациентите на хемодиализа

Американски учени от компанията eGenesis съобщиха за първата по рода си трансплантация на генномодифициран бъбрек от прасе на маймуна, която удължава живота й с рекордните две години. Те се надяват, че със своето постижение ще могат да помогнат и на хилядите пациенти на хемодиализа с един или два неработещи бъбрека.

Резултатите от клиничното проучване са публикувани в списание Nature преди дни.

Години наред учените търсят алтернативни начини за лечение на бъбречна недостатъчност, като повечето от тях са насочили вниманието си към потенциала, който крие бъбрекът от прасе. Те го определят като най-подходящ за трансплантация заради анатомичните му прилики с човешкия и бързото размножаване на прасетата.

В новото изследване се използва прасе от породата Юкатан, тъй като теглото му е близко до средното тегло на американската жена, или 68 кг. Освен това размерът на бъбрека му е почти идентичен с този на човешкия.

>>> Първа успешна трансплантация на генномодифицирано сърце от прасе на човек в САЩ

Новите генни модификации на бъбрека не налагат използването на твърде много имуносупресанти

Експертите модифицират органа така, че да могат да го присадят на друго животно и да минимизират риска от неговото отхвърляне. Известно е, че дори при трансплантация на орган от човек на човек е необходимо реципиентът да приема медикаменти за потискане на имунната система до края на живота си, за да не бъде отхвърлен той от организма му.

При предишни научни експерименти с присаждане на генномодифицирани органи от прасе на примат, маймуните са приемали голям брой имуносупресанти, което би било невъзможно при човека. В най-новото клинично изпитание генните модификации са достатъчно ефективни, за да не се налага използването на повече имуносупресанти, отколкото човешкият организъм би могъл да понесе.

Видове генетични модификации

Три са критично важните генетични модификации, които изследователите правят на органа. Едната блокира работата на гените, които произвеждат антигени на гликол – верижоподобни структури, съставени от захарни молекули, които могат да предизвикат реакция на отхвърляне.

Другите две изменения са свързани с редактирането на гени и удължаването живота на маймуната. Учените вмъкват седем човешки гена, които потискат механизмите за отхвърляне на бъбрека, и деактивират андрогинни ретровируси, останали латентни в организма на прасето, но все пак потенциално опасни, ако бъдат прехвърлени в друг животински вид.

Учените трансплантират бъбреци от прасета на повече от 20 маймуни, като при някои от органите са нанесени само част от генетичните промени.

Частична генетична модификация

Нито едно от животните, получило бъбрек с частична генна модификация, не живее повече от 50 дни, докато онези, на които е присаден бъбрек с целия набор генетични модификации, живеят значително по-дълго. Пет оцеляват над година, а една живее над две години. От направените тестове става ясно, че един трансплантиран орган функционира пълноценно и може да замести два бъбрека.

Д-р Майк Къртис, президент и главен изпълнителен директор на eGenesis, пояснява, че през следващите няколко месеца неговият екип ще работи съвместно с Американската агенция за контрол на храните и лекарствата за стартирането на клинични изпитания върху хора.

Д-р Робърт Монтгомъри, директор на института за трансплантации Langone, вярва, че „колегите му са допринесли изключително много за удължаване периода на преживяемост при пациенти с присаден генномодифициран бъбрек от прасе“. Самият той преди няколко месеца присажда такъв орган на човек. Бъбрекът функционира нормално в продължение на 2 месеца, когато е изваден от тялото на човека. Досега това бе най-успешната с оглед времето на преживяемост ксенотрансплантация от този тип.

Все пак Монтгомъри не крие, че съществуват някои рискове, свързани с големия брой разнообразни генни редакции на органа, извършени от eGenesis. Той добавя също, че резултатите при присаждане на бъбрека на човек могат да не бъдат толкова добри.

Предишни трансплантации на органи от прасе на човек

Припомняме, че по-рано бяха извършени други две ксенотрансплантации. През януари 2022 г. екип от Университета на Мериленд присади сърце от генномодифицирано прасе на 57-годишен мъж с нелечимо сърдечно заболяване. Първоначално пациентът се чувства добре, но два месеца по-късно умира.

През септември 2023 г. 58-годишен мъж, отново с тежко сърдечно заболяване в последна фаза, получава донорско сърце от генномодифицирано прасе и все още е жив.