Риск от йоден дефицит в Европа заради консумацията на растителни млека

Акценти

Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че се увеличава рискът от йоден дефицит за жителите на Стария континент. Основната причина е в нарасналата употреба на млека на растителната основа, които заместват традиционните животински продукти.

Докладът

В края на юни регионалният офис СЗО за Европа съвместно с Глобалната мрежа за йод (IGN) представят доклад, в който алармират, че нарастващата популярност и консумация на заместители на основните източници на йод като мляко, млечни продукти и риба, водят до недостатъчен прием на йод.

Това увеличава рисковете за здравето на хората и особено за бременните жени.

Млякото и продуктите от него са важен източник на йод. В Европа много от храните и добавките за животни са обогатени с йод. Целта е да се подобри здравето на животните и добивът на мляко.

В последните години консумацията на млечни продукти намалява. Отнася се и за възрастните, и за юношите. А тази тенденция увеличава риска от йоден дифицит, посочват авторите на доклада.

От IGN припомнят, че проучване на СЗО от 1999 г. показва ясно, че Европа изостава от Африка, Азия и Южна Америка. Старият континент е с най-ниското покритие (28%) на йодирана сол от всички райони на Здравната организация.

През 2018-а проект, финансиран от Хоризонт Европа, показва, че почти половината от всички новородени в Европа са изложени на риск от йоден дефицит. Но мащабът на проблема е трудно да бъде определен, тъй като липсват валидни данни.

Настоящият доклад е опит картината на реалната ситуация по отношение на йодния дефицит в Европа да бъде представена в пълнота и цялост, защото така могат да бъдат предприети действия за предотвратяването му.

Рискове

Приемът на йод има особено важно значение за развитието на мозъка на плода преди и по време на бременността.

Според регионалния директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге: „Преминаването към консумация на млечни продукти на растителна основа особено сред жените, които са изложени на много по-голям риск от йоден дефицит и заболяванията на щитовидната жлеза в сравнение с мъжете, е тревожна тенденция, защото този вид алтернативни храни не съдържат йод.“

Промените в храненето и начина на живот винаги оказват влияние. Основни източници на сол в западната диета сега са хлябът, преработени меса, готовите храни. И те са между 70% и 80% от общия прием на храна.

>>>Над 1,5 милиарда души в света са изложени на риск от заболяване на щитовидната жлеза

Проучване, осъществено през 2024-а показва, че в Германия едва 9% от солта в преработените продукти е йодирана. В Швейцария този процент е доста по-висок 34%. В същото време в 24 страни от Европейския континент йодирането не е задължително или въобще не се практикува. Затова и храните там са със сол, която не е йодирана. Когато към това се добави доминиращата употреба на млечни продукти на растителна основа, проблемът се задълбочава.

Докладът е съществено значение, защото насочва вниманието към проблема, който е от години, но сега се задълбочава.

Липсата на йод увеличава честотата на нарушенията на щитовидната жлеза, които иначе са напълно предотвратими, като например, възли, мултинодуларна гуша, хипертиреоидизъм.

Когато хипертиреоидизмът не се лекува, той увеличава многократно риска от сърдечносъдови заболявания, от остеопороза, от когнитивни увреждания при старите хора и неблагоприятни резултати от бременността.

Няколко са страните, в които приемът на йод е под оптималните нива и това трябва да се промени.

Как да се преодолее дефицитът на йод

Йодирането на солта продължава да бъде основната стратегия за осигуряването на прием на йод в Европа, категорични са специалистите.

„Политическите стратегии на държавите за защита на населението от йодния дефицит трябва да бъдат много по-гъвкави и да включват задължителни политики за употреба на йодирана сол в преработените храни“, казва д-р Гауден Галея, съветник на регионалния директор на СЗО за Европа по въпросите на неинфекциозните заболявания и иновациите. И допълва, че като се има предвид „променящият се диетичен контекст“ би било добре алтернативните млечни продукти да бъдат обогатени с йод.

Слабото познаване на последиците от йодния дефицит е не по-малко сериозна пречка. Според авторите на доклада липсата на знания затова как дефицитът на йод се отразява на деца и възрастни, е проблем не само гражданите, но и здравните власти, специалистите и производителите на храни. Нужни са усилия, чрез които да бъдат ангажирани както представители на индустрията, на здравните специалисти и пациентски организации и особено на младите хора.

Необходими са и повече изследвания, за да се разберат както степента на йоден дефицит, така и цената на въздействието му.

Както подчертават от Глобалната мрежа за йод: „За постигането на адекватно йодно хранене в Европа и решаването на проблема с йодния дефицит са изключително важни общите, сътрудничеството и ангажирани действия на гражданите, правителствата и солната индустрия.“