Сферични частици гел, обогатени с йод и фукоидан, доставят пробиотични бактерии в тялото

Учени от Мордовския държавен университет „Н. П. Огарьов“ разработват нов начин за доставяне на полезни бактерии в тялото. В основата на сферичните гел частици стоят естествени компоненти. Освен това са обогатени допълнително с органичен йод и полизахаридът фукоидан.

Методът

Новият метод, създаден от учените, позволя капсулите да бъдат готови в рамките на пет минутни. Това е сериозно предимство, защото един от недостатъците при производството на микрокапсули, в които има микроорганизми, е продължителността на процеса. Освен това е нужно и сложно оборудване. Не на последно място самият процес на капсулиране е усложнен и винаги съществува риск клетките на пробиотичните микроорганизми да загинат.

Ето как описва постигнатото от учените доц. Нели Атикян от катедрата по биотехнологии, биохимия и биоинженерство в Мордовския университет: „За да направим капсули по нашата формула отнема между 2 и 5 минути. Включването на естествени полизахариди допринася значително за защитата на полезните бактерии, когато те преминават през стомашно-чревния тракт. Помага и за целенасоченото им доставяне до червата, където се освобождават и по този начин се включват в битката с патогенните форми на микроорганизми.“

Освен за борба с патогените те имат съществена роля и в изграждането на силен имунитет и в укрепването на чревната функция, насърчават и храносмилането.

В настоящите капсули е включен допълнително компонент, който има съществено значение и изпълняват важна роля. Става дума за модифилан. Става дума за продукт, който се получава след преработването на морски водорасли и който насища организма с органичен йод.

>>>Йоден недостиг и природни източници на йод

Присъствието му има значение, защото, както подчертават учените, дефицитът на йод в човешкия организъм води до проблеми, свързани с работата на главния мозък, понижена работоспособност, постоянна умора и развитието на различни патологии.

Втората важна съставка в модифилана е полизахаридът фукоидан, а той има противотуморни, антибактериални, антивирусни и противовъзпалителни действия.

Производството

Специалистите разясняват, че производството преминава през няколко етапа. Първият включва смесването на пробиотичните култури с полизахаридната смес и модифилана.

По време на втория етап по метода на екструзията и чрез интензивно размесване от получената смес се образуват сферични частици.

Екипът вярва, че създаденият от тях начин за доставянето на полезни бактерии в организма е не само по-бърз, но и много по-ефикасен.

Обявявайки новината ректорът на Мордовския държавен университет Дмитрий Глушко коментира, че научната школа в сферата на биотехнологиите при тях е изключително силна. За това говорят и множеството успехи на учените в тази област.

>>>Пробиотици

„Новата разработка се отличава с уникални свойства и характеристики, които превъзхождат многократно съществуващите сега аналози. Разработените лекарства ще бъдат използвани за нормализиране на микрофлората както при хората, така и при животните, а това ще помогне да се поддържа здравето на червата от една страна, а от друга организмът ще създаде защитни антитела срещу инфекции и ще спре растежа на патогенните бактерии“, казва Дмитрий Глушко.

За доц. Нели Атикян

Доц. Атикян е кандидат на биологичните науки и част от катедрата по биотехнологии, биохимия и биоинженерство на Мордовския държавен университет. Дац. Нели Атикян извършва изследвания, свързани с ензимологията (науката за биологичните катализатори).

Осъществява проучвания за получаването на биоетанол от нишестени и лигноцелулозни сурови, предназначени за хранителни цели и за използването му като гориво. В тази сфера има четири патента, а разработката й е отличена с медал от изложението „Светът на биотехнологиите 2010“. Не на последно място разработката й, свързана с изследванията на биокомпозитните материали, които се свързват с биологични вещества на базата на полизахариди и биомаса от микроорганизми, които нямат аналог нито вътрешния, нито на външния пазар, получава наградата „Огарьов“.