Ролята на „зомби” клетките: Защо някои видове рак проявяват резистентност към химиотерапия

Химиотерапията може да увеличи броя на сенесцентни клетки, известни още като „зомби“ клетки, които с течение на времето освобождават сигнални молекули, насърчаващи растежа на туморите, сочи проучване на учени от Кеймбриджкия университет. Констатациите, публикувани в списанието Nature Aging, помагат да се обясни защо някои видове рак на белия дроб и яйчниците спират да реагират на лечението.

Как химиотерапията стимулира увеличение на броя на „зомби“ клетките

Екипът, ръководен от д-р Естела Гонзалес-Гуалда и д-р Марика Рейниус, използва миши модели и проби от пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб и високостепенен серозен овариален карцином, за да изследва въздействието на химиотерапевтичното лекарство цисплатин (често прилагано лечение на основата на платина) върху раковите клетки.

Изследователите откриват, че химиотерапията с цисплатин може да тласне подмножество ракови клетки към клетъчна сенесценция – състояние, при което клетките остават живи, но вече не се делят. Тези така наречени „зомби“ клетки освобождават TGFβ, сигнална молекула, която помага на близките ракови клетки да оцелеят, да растат и да се противопоставят на лечението*.

Анализът на данните от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб потвърждава тези наблюдения, показвайки по-бърз туморен растеж. Подобни резултати са наблюдавани и при пациентите с виоскостепенен серозен овариален карцином.

Доказано е, че този ефект е специфичен за химиотерапията, базирана на платина. Други често използвани противотуморни лекарства, като доцетаксел или палбоциклиб, не предизвикват същия отговор, стимулиращ туморен растеж.

Учените установяват също, че възрастта влияе върху отговора на лечението. При животни на средна възраст химиотерапията с цисплатин създава среда, която позволява на туморите да растат по-лесно. Това подкрепя идеята, че стареенето и увреждането от химиотерапията заедно създават условия, които подпомагат развитието на рак.

Насочване към „зомби“ клетките

Окуражаващо е, че блокирането на сигнализацията на TGFβ или отстраняването на „зомби“ клетките с помощта на лекарства, наречени сенолитични агенти, намалява растежа на тумора и подобрява процента на преживяемост в няколко модела на рак на белия дроб. Сенолитичните агенти (сенолитици) са клас лекарства и съединения, които избирателно предизвикват смъртта на сенесцентни клетки, без да увреждат здравите.

Резултатите показват, че комбинирането на химиотерапия, базирана на платина, с терапии, насочени към сенесцентните клетки или техните сигнални пътища, може да представлява обещаваща насока за подобряване на ефективността на лечението на рак.

Професор Лиляна Фрук от Катедрата по химично инженерство и биотехнологии коментира, че проучването допринася за разбирането на биологичните процеси, които стоят зад резистентността към химиотерапия. „Това изследване помага за идентифициране на потенциална интервенция, която би могла да помогне за оформянето на здравни стратегии, които в крайна сметка намаляват рецидивите.“, добавя Фрук.

Авторите подчертават, че ще са необходими допълнителни клинични изследвания, преди откритията да повлияят на грижите за онкоболните пациенти. Идентифицирането на целеви фактор за резистентност към химиотерапия обаче бележи важна стъпка към по-прецизни стратегии за лечение на рак.

*Gonzalez-Gualda Estela et al. Treatment resistance to platinum-based chemotherapy in lung and ovarian cancer is driven by a targetable TGFβ senescent secretome. Nature Aging. 2026.