СЗО: 90% от страните съобщават за нарушения на здравните услуги заради COVID-19

СЗО публикува резултатите от първото проучване за въздействието на COVID-19 върху здравните системи. То е изготвено въз основа докладите от 105 държави, а обхваща общо 159 от всички райони на Организацията с изключение на Америка.
Основната цел на проучването е да се добие ясна представа за въздействието на пандемията, за 25 основни здравни услуги, за възможността на държавите да се адаптират и за перспективите пред тях.

Данните, събрани от март до юни 2020-а, показват, че всяка страна е претърпяла сериозни смущения в здравните слуги. В над 100 държави е имало в различна степен прекъсване на 25 от основните здравни услуги. Най-големи трудности са преживели страните с нисък и среден доход. По-голямата част съобщават за спрени множество услуги. Прекъсване на срининга и лечението на рак и терапията за ХИВ се наблюдават в страните с ниски доходи.

Генералният директор на СЗО коментира, че проучването показва ясно пукнатините в здравните системи, но то е и основа за създаването на нови стратегии, които ще подобрят начините, по които да бъдат предлагани здравни грижи както по време на пандемията, така и след нейното приключване. COVID-19 трябва да бъде урок за всички, че здравето не е уравнение „или – или“, категоричен е д-р Тедрос Гебрейесус, който подчертава колко е важно светът да е подготвен по-добре за спешни случаи, но и да не спира да инвестира в здравните системи, за да отговарят те напълно на нуждите на хората.

Анализът сочи, че са прекъснати 25 основни здравни услуги. Най-често става дума за рутинната имунизация, за диагностиката и лечението на незаразни болести, за семейното планиране, за лечението на психични нарушения, за диагностика и лечение на рак. Налице са още смущения в диагностиката и лечението на малария, откриване на туберкулоза, антиретровирусното лечение.

Проблемът е, констатират от Световната организация, че прекъсването на голям брой услуги ще е вредно и ще има негативно въздействие върху здравето на хората не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.

В една четвърт от страните е била прекратена работата на спешните животоспасяващи служби. Прекъсване на денонощната спешна помощ е имало в 22% от държавите, спешните кръвопреливания са били нарушени в 23%, а спешните операции – в 19%.

76% от държавите съобщават, че посещението в извънболничната помощ е намаляло сериозно. Сред причините за това са страхът на хората от зараза с COVID-19, наложените карантини и ограничения за придвижване, както и финансови затруднения. Негативно влияние за 66% оказва отмяната на множество здравни услуги. Не по-малко лош е ефектът от пренасочването на медицинския персонал от обичайните му задължения към свързаните с битката с коронавирусната инфекция, но и закриването на услуги и прекратяването на доставките на здравни продукти и медицинско оборудване.

Докладите показват, че голяма част от страните прилагат препоръчаните от СЗО стратегии за смекчаване на отрицателните последици от пандемията, сред които са онлайн консултациите с пациенти. Едва 14% от държавите дават информация, че са премахнали потребителските такси, което Организацията препоръчва, за да бъдат компенсирани финансовите затруднения.

Проучването дава данни и за това как държавите адаптират стратегиите, за да смекчат отрицателните последици, като ги съобразят с националните си приоритети. То показва ясно и още нещо – възможността на здравните системи да преодоляват бързо огнищата на COVID-19. Не на последно място, подчертават от СЗО, е важно да бъдат събирани данни постоянно, за да може въз основа на тях да се създадат стратегии, които ще гарантират предоставянето и действието на основни грижи във време на криза.