Екип на СЗО провежда клинични изпитания върху 3 нови имуномодулиращи медикамента срещу COVID-19

Представители на СЗО обявиха, че клиничните изпитания върху потенциални нови форми на лечение на COVID-19 се възобновяват, след като бяха прекратени в края на 2020 г.

По време на първата фаза учените разгледаха четири форми на лечение, но всички се оказаха неефективни. Сега предстои да бъдат изследвани други три.

Медикаментозно лечение

След появата на коронавируса вниманието на експертите бе насочено най-вече към разработването на ваксини, с които да се спре неговото разпространение.

Успоредно с това те тестваха няколко други методи за лечение на инфекцията, което също е от съществено значение, тъй като много хора, особено в по-слабо развитите страни, все още не са ваксинирани.

Необходимостта от нови лекарства на пазара нарасна още повече, след като се оказа, че ефективността на ваксините спрямо вариантите на вируса е около 49%. При толкова нисък процент хората със завършен ваксинационен цикъл също са застрашени от заразяване, а онези, които не подлежат на ваксинация, не могат да разчитат на колективен имунитет, за да се предпазят.

Ако опитите на международния екип към СЗО са успешни, животът на много хора ще бъде спасен.

Д-р Ребека Дезубе, пулмолог и асистент в медицинското училище на университета „Johns Hopkins“ в Балтимор, споделя: „В момента се тестват няколко форми на лечение, които дават надежда.

Стероиди

Стероидите, в частност дексаметазонът, продължават да бъдат най-ефективното средство срещу тежки усложнения и смърт в резултат на COVID-19.

Тоцилизумаб

Тоцилизумаб е имуномодулатор, който е насочен директно към рецепторите на интерлевкин-6. По данни от мащабното проучване „RECOVERY“, проведено във Великобритания, медикаментът намалява риска от фатален изход вследствие на коронавирусна инфекция.

Друго изследване – „REMAP-CAP“ също сочи, че тоцилизумаб съкращава времето, в което критично болните пациенти се нуждаят от поддържаща органите им апаратура.

През юли 2021 г. СЗО издаде препоръка за комбинирано лечение с тоцилизумаб и кортикостероиди на пациенти, при които коронавирусната инфекция протича тежко.

Дезубе допълва, че барицитиниб, руксолитиниб и федратиниб - инхибитори на Янус киназата, и лензилумаб, който неутрализира действието на цитокин, свързван с COVID-19, също дават добри резултати.

Модулация на възпалителния отговор на имунната система

Клиничните изпитания, възобновени от СЗО, са насочени към три медикамента*: артесунат, иматиниб и инфликсимаб. Те се показани за други заболявания, но имат потенциал да модулират възпалителната реакция на човешкия организъм, от която до голяма степен зависи степента на увреждане при тежко боледуване от COVID-19.

Артемизинин е познато евтино лекарство за лечение на малария.

Иматиниб се прилага върху пациенти с ракови заболявания и също може да осигури защита на белите дробове срещу увреждане вследствие на възпалителни процеси.

Инфликсимаб е показан за автоимунни заболявания като болест на Крон и улцерозен колит.

Докато при предишните си проучвания експертите изпитват основно антивирусни препарати, то сега те обръщат сериозно внимание на лекарства, насочени към имунната система.

Д-р Джон-Арне Рьотинген, ръководител на екипа на платформата „Solidarity“ към СЗО, разкрива: „През първата фаза търсихме най-вече ефективни противовирусни средства, но към днешна дата стигнахме единодушно до решението, че от тях няма полза, когато хората вече са в напреднала фаза на коронавирусната инфекция. В критичните моменти е по-важно как приемникът на патогена, тоест нашият организъм, ще реагира на него. Затова съсредоточихме усилията си в друга посока.

Със сигурност са много медикаментите, които представляват интерес за колегите. Все пак се доверихме на избора, който направиха нашите консултанти от СЗО. Но има и други екипи. Те тестват различни лекарства.“

Д-р Шанти Капагода е доцент по инфекциозни болести към Станфордския университет. Според него е много важно да се потърсят алтернативи, които могат да въздействат върху имунния отговор.

„Вирусът може да бъде атакуван с помощта на дадено лекарство по всяко време на неговото развитие и жизнен цикъл – от прикрепянето му към нашите клетки до възпроизвеждането и образуването на нови инфекциозни вирусни частици. За съжаление, вирусните мутации успяват да заобиколят защитата и правят антивирусните препарати по-малко ефективни.

Смятам, че СЗО избра иматиниб, защото, макар антивирусните препарати с пряко действие да са важни, трябва да се проучи и начинът, по който вирусът успява да отключи остър респираторен дистрес синдром.“

Ефективно и оптимизирано лечение

Д-р Рьотинген не губи надежда, че този път експертите от „Solidarity“ ще могат да намерят ефективно лечение на COVID-19. Според него е напълно нормално в началото на всяко изпитание резултатите да са лоши. Затова се провеждат задълбочени анализи и оценки.

Рьотинген подчертава, че предстои да се извърши много по-мащабно, рандомизирано изпитание, с което да се докаже степента на ефективност на медикаментите.

Артесунат може да бъде намерен навсякъде, но все още няма солидни клинични доказателства за положителния му ефект, а само лабораторни данни. Лекарят обаче смята, че именно заради широката му достъпност си заслужава лекарството да бъде проучено.

„Често се пренебрегва ролята на качественото и оптимизирано лечение с наличните лекарствени средства в интензивните отделения. Има страни, в които смъртността сред критичните пациенти е значително по-ниска и съм сигурен, че донякъде това се дължи на избора на медикаменти“, добавя още Рьотинген.

Рискове за здравето, свързани с новите варианти

За Рьотинген следващата 2022 г. ще бъде ключова в откриването на нови форми за лечение на COVID-19. Причината е, че с превръщането на коронавируса в ендемичен (заради трудно постижимия колективен имунитет в резултат на Делта варианта), разработването на алтернативни терапии ще отнеме повече време.

Новите варианти на коронавируса безспорно са повод за тревога, но те едва ли могат да потиснат действието на медикаменти, насочени към имунната система.

Мутациите потискат действието на антивирусните лекарства, но не и на имуномодулаторите

Учените очакват мутациите да намалят ефекта най-вече на антивирусните препарати, особено на моноклоналните антитела и комбинациите от антитела, които продължават да се тестват, разработват и оптимизират. Необходимо е да се открие нов вид антитела, които да реагират адекватно на действието на циркулиращия в момента вариант.

Д-р Капагода също е на мнение, че промените в патогена намаляват ефективността на някои моноклонални антитела като например бамланивимаб (bamlanivimab) и етесевимаб (etesevimab).

Много по-малко вероятно е те да потиснат действието на лекарства, насочени към имунния ни отговор, каквито са дексаметазон или тоцилизумаб, тъй като техният ефект не е свързан със самия вирус, а с нашата възпалителна реакция срещу него.

Как се отразяват новите варианти на терапията с моноклонални антитела?

Новопоявилите се варианти на SARS-CoV-2 намалиха чувствителността на вируса към определени продукти с моноклонални антитела. Учените са разтревожени, тъй като този вид терапия е единствената възможна, която дава резултат при болни от COVID-19, които се лекуват в домашни условия. За щастие, засега коктейлът от казиривимаб и имдевимаб (casirivimab/ imdevimab) продължава да се справя с известните до момента мутации.

Поуките

Д-р Рьотинген признава, че след прекратяването на първия етап от клиничните изпитания на екипа от „Solidarity“, е изминало повече време, отколкото самите експерти са очаквали. Причините, според него, са няколко. Първата е, че се разглеждат всички възможни терапии и кои от тях са най-обещаващи.

Втората се крие в това, че трябва да се проверят наличностите на всеки от медикаментите. Ако не може да бъде доставен и закупен от всяка страна, която изяви желание, проучванията губят своя смисъл.

Също така, учените провеждат разговори с потенциалните им производители, за да са сигурни, че те имат нужния производствен капацитет да подсигурят големи количества. Важен момент е и доставянето им до слаборазвитите държави.

Изследователите се сблъскват и с немалко препятствия по пътя си. Някои от разрешенията на етичната комисия и другите регулаторни органи се бавят много повече, отколкото в началото на пандемията. Първият етап на изпитанията например - от оформянето на документацията до набирането на първия пациент доброволец, протича значително по-бързо. Според Рьотинген тогава властите са се чувствали по-притиснати да вземат бързи решения, докато сега напрежението е отслабнало.

Той настоява, че процесите трябва да бъдат ускорени. Най-подходящият момент за изпитване на нови терапии е в разгара на епидемиите и при избухване на нови огнища. Важно е обаче всичко да се случва бързо, тъй като времето е ключов фактор.

Изпитванията се извършват само в страните, където се наблюдава епидемична обстановка, но би било по-разумно да има универсална процедура по одобрение, която да може да се прилага навсякъде. Вместо да се чака одобрение на властите в отделната държава, да се създаде рамка, която да съкращава целия административен процес.

Рьотинген забелязва умора в цялата система и институциите. Не отрича тяхното желание и добра воля за даване на спешно разрешение за употреба, но смята, че сега те действат по-мудно, отколкото в началото.

Според д-р Капагода първият сблъсък с коронавируса би трябвало да ни е дал няколко много ценни урока.

1. Здравните министерства, болниците и университетите осъзнаха колко важно е клиничните проучвания да бъдат ефективни и да могат да се адаптират при извънредни обстоятелства.

2. Малките промени, които бяха въведени, трябва да останат в сила, в случай на нова пандемия. Някои от тях са: създаването на комисии за разглеждане на важни въпроси, които да провеждат срещите си изцяло дистанционно, усъвършенстването на системите за бързо проследяване прогреса на клиничните проучвания и тяхното подреждане по приоритети, както и възможността за получаване на информирано съгласие с видео връзка.