Трансплантация връща плодовитостта на мъж след 16 години

Проба от тестиса на дете, взета преди 10-годишният тогава малчуган да бъде подложен на химиотерапия и замразена, се оказва напълно жизненоспособна 16 години по-късно. След като лекарите от Университетската болница в Брюксел трансплантират тъканните проби, става ясно, че мъжът връща способността си да произвежда сперматозоиди. Впечатляващият случай е представен от лекарите по време на 42-та годишна среща на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология, което се проведе в Лондон в първата десетдневка на юли 2026 г.

Историята на младия мъжа

Историята започва през 2008 г. Момчето е на 10 години и страда от сърповидно-клетъчна анемия ( наследствено генетично заболяване, което се дължи на генна мутация). Екипът от Университетската болница в Брюксел предлага лечение чрез трансплантация на кръвни стволови клетки. Част от процедурата за извършването на трансплантацията включва химиотерапия, а преди нея медиците отстраняват единия тестис. Тогава предлагат на родителите да замразят тъканни проби от него, което правят след като получават съгласието им.

„Единият тестис е отстранен хирургично, разделен на малки фрагменти и криоконсервиран. Хистологичният анализ потвърждава запазена тубулна архитектура и наличието на сперматогонии (мъжките стволови клетки, разположени в семенните каналчета на тестисите)“, пишат медиците в статия, публикувана в medRxiv.

Повече от десетилие по-късно вече младият мъж се връща в Университетската болница в Брюксел, защото мечтае за деца.

Трансплантацията и проследяването

В продължение на две години – от 2022 г. до 2024 г. лекарите наблюдават младия мъж и потвърждават, че не може сам да произвежда нормални сперматозоиди.

Така идва ред на трансплантацията на замразените преди 16 години тъканни фрагменти.

Екипът размразява 11 фрагмента от тестикуларната тъкан, след което ги присаждат автоложно -една част в тестиса, а друга в кожата под скротума.

В продължение на една година лекарите проследяват стриктно състоянието на мъжа. Наблюденията им са фокусирани основно върху преживяемостта на присадката, васкуларизацията, хормоналните профили и параметрите на спермата.

Една година след трансплантацията всички присадки са извадени и изследвани.

Лекарите откриват стволови клетки, които произвеждат сперматозоиди. В някои от трансплантациите има признаци на активно производство. В проба от една присадка откриват напълно зрял сперматозоид. Запазват останалата част от присадката с надеждата, че по-късно от нея могат да бъдат събрани още сперматозоиди и да бъдат използвани за ин витро оплождане.

Сега изследователите изчакват резултата от крайния тест, а той е, дали сперматозоидите, събрани от тази проба, могат успешно да оплодят яйцеклетка, в резултат на което да се роди здраво бебе.

Безплодието и неговото лечение

Постигнатото до момента в Университетската болница в Брюксел е шанс за лечението на безплодието в бъдеще.

Д-р Род Мичъл, детски ендокринолог в Университета в Единбург, определя трансплантацията на колегите си от Белгия като важен пробив и се аргументира: „Това дава надежда на момчетата в предпубертетна възраст, на които предстоят лечения като химиотерапия и лъчетерапия, които могат да повлияят на бъдещата им плодовитост.“

Данните показват, че броят на децата, които преживяват рак в детска възраст, расте. В последните години изследователите насочват вниманието си към дългосрочните последици от агресивните терапии, сред които е и загубата на плодовитост.

За последните две десетилетия повече от 3000 момчета избират да замразят проби от тестисите си с надеждата при безплодие те да бъдат използвани и да имат деца. Данните са от 16 центъра в Европа, Австралия и САЩ.

Д-р Елън Гусенс, репродуктивен биолог в Свободния университет в Брюксел, която е и съавтор на препринта, смята, че след като се разчуе за „този ранен признак на успех, повече мъже ще се върнат в болницата за трансплантация.“

Това е важно, защото ще помогне на учените да си отговорят на още въпроси, свързани с процедурата. Например, за най-доброто място за присаждане на тъканта, за това колко дълго трябва да остане и дали хормоналната стимулация увеличава шанса за производство на сперматозоиди в трансплантираната тъкан.

„Установеното от нас показва, че човешката незряла тестикуларна тъкан може да оцелее дълго при дългосрочно криосъхранение, да се реваскуларизира след трансплантация и да установи сперматогенеза in vivo. Проучването ни предоставя съществено доказателство за концепцията за възстановяване на фертилитета при индивиди, които са съхранили тестикуларна тъкан преди пубертета“, пишат още авторите в статията.

До момента има извършена още една, но различна по вид трансплантация. Екип от САЩ инжектира суспензия от тестикуларни клетки в семенните каналчета на тестисите, където обикновено се произвеждат сперматозоиди, а надеждата е, че тези клетки ще се вкоренят, узреят и ще освободят сперматозоидите директно в семенната течност.