Увеличават се случаите на сърдечна недостатъчност от началото на 2020

Случаите на болни със сърдечна недостатъчност (СН) са се увеличили от началото на 2020-а, а пациентите постъпват в болницата директно от спешната помощ и в много тежко състояние. Причината за това е паниката, наложена от епидемията Covid-19. Изводът направиха кардиолози и общопрактикуващи медици от градовете Бургас, Ямбол и Стара Загора по време на виртуалната среща, посветена на проблемите на хората със СН и начините за решаването им.

Дискусията е част от пилотния проект, посветен на възможностите за подобряване достъпа на пациентите до новите технологии и до терапиите. Проектът е на Института за здравно образование и е подкрепен от Дружеството на кардиолозите. В основата на реализацията му е целта сърдечната недостатъчност да се превърне в здравен приоритет, при това ключов, но и да бъдат потърсени решения как да се подобри достъпът на пациентите до новите технологии в лечението.

COVID паниката отдалечи пациентите от лекарите, изгубено е времето за профилактиката и за намеса, която да не позволи влошаването на състоянието, е другият извод, до който специалистите стигнаха по време на срещата. Медиците отличиха няколко важни теми, сред които нуждата от регистър на страдащите от сърдечна недостатъчност и от дневни центрове за долекуване. Не на последно място, подчертаха те, е важна постоянната връзка между личните лекари и кардиолозите от доболничната и болничната помощ.

Според д-р Владимир Желев, който оглавява кардиологичното отделение на старозагорската МБАЛ „Берое“, създаването на дневни центрове ще бъде изключително полезно. Те са успешна световна практика и са доказали ефективността си. Когато става дума за това заболяване, добре е хората да знаят, че състоянието на болните трябва да се проследява от един кардиолог, който заедно с личния лекар наблюдава дългосрочно, а не да се посещават различни специалисти.

Началникът на инвазивната кардиология в МБАЛ „Тракия“, Стара Загора, д-р Борислав Борисов насочи вниманието на колегите си към нуждата да бъдат променени критериите, според които болните могат да се възползват от модерно лечение, което НЗОК покрива. В настоящия момент, за да се случи това, заболяването трябва да бъде в напреднала фаза, когато уврежданията са необратими. Те могат да бъдат забавени, но пациентите сами трябва да платят лекарствата си или по-лошия вариант – да изчакат състоянието им да се влоши.

Оказва се, че личните лекари се притесняват да диспансеризират хората със сърдечна недостатъчност, защото Касата има много високи изисквания към този вид прегледи.

Данните, които Институтът по здравно образование представя, показват, че диспансеризираните в Бургас са 7103, в Стара Загора са 8434, а в Ямбол са 1984.

И в трите области жените са повече от мъжете, а 90% от пациентите са над 60 години. През 2019-а болниците в трите области, където се реализира проектът, са приели общо 6533 души със сърдечна недостатъчност, а за лечението им Здравната каса е платила почти 26 000 000 лв.