Учени разгадаха механизъм, по който бенките се превръщат в меланом (рак на кожата)

Бенките и меланомът (ракът на кожата) са вид кожни туморни образувания от един и същи вид клетки, наречени меланоцити. Разликата се състои в това, че бенките обикновено са безобидни, а меланомът често може да доведе до смърт, ако не се лекува. В изследване, публикувано в списание „eLife Magazine“ на 23.11.2021 г., Робърт Джъдсън-Торес, експерт от института по ракови заболявания „Huntsman“ и асистент по дерматология и онкология, разказва колко често се появяват бенки и меланоми и какъв е механизмът, по който бенките понякога се превръщат в опасност за здравето.

Мутации в меланоцитите

Меланоцитите са клетки, които придават цвят на кожата и така я предпазват от слънчевите лъчи. Специфични промени в ДНК последователността на меланоцитите, познати като мутации в гена, са открити в над 75% от изследваните бенки. Същите изменения се наблюдават и в 50% от меланомите, както и при голяма част от пациентите с рак на дебелото черво или белите дробове. Смята се, че, когато меланоцитите имат само мутация V600E в гена BRAFV600E, клетките спират да се делят и се образува бенка. Ако обаче носят и други мутации в същия ген, деленето е безконтролно и се развива меланом (рак на кожата). Този модел на поведение на меланоцитите се нарича „клетъчно стареене, предизвикано от онкогени“.

Джъдсън-Торес уточнява: „Изследванията през последните години разкриват доказателства, които не са в подкрепа на модела. Имаме данни, че той не обяснява защо се образуват бенките, но и не става ясно какво всъщност води до тяхната поява. Това остава голямото неизвестно за нас.“

Използвани методи за изследване на генетичните промени

С помощта на експерти от други сфери и на колеги от Калифорнийския университет в Сан Франциско екипът изследва бенки и меланоми, дарени от пациенти, като прилага транскрипционно профилиране и дигитална холографна цитометрия. Профилирането позволява на учените да установят молекулните различия между бенки и меланоми, а дигиталната холографна цитометрия – да проследят промените в човешките клетки.

Експертът добавя: „Открихме напълно нов механизъм за образуване на бенки и меланоми*, както и начините, по които понякога бенките се превръщат в меланоми.“

Резултатите показват, че меланоцитите, които водят до развитие на меланом, нямат нужда от допълнителни мутации. Тяхната работа се повлиява от сигналите от заобикалящата среда, които определят тяхната посока. Меланоцитите експресират гени в различни среди, като част от тях ги инструктират да се делят непрекъснато, а други – да спрат деленето.

Джъдсън-Торес определя откритието като ключово, тъй като за първи път се търсят причини за образуването на меланоми в сигнализацията, която идва отвън. Разгадавайки механизма, учените ще могат да насочат усилията си конкретно към генетичните мутации в търсене на терапии срещу меланом. Той се надява, че ще намерят инструменти, с които да променят тази сигнализация, за да се намали вероятността от развитие на рак на кожата.

Благодарение на данните от изследването е възможно да се откроят биомаркери, с които лекарите да откриват признаци на меланом в съвсем ранен етап. Експертите проучват начини за понижаване риска от развитие на раковото заболяване, неговото забавяне или предотвратяване на рецидив.

Изследването е финансирано от Националните институти по здравеопазване и Националния институт по ракови заболявания. 

* Andrew S McNeal, Rachel L Belote, Hanlin Zeng, Marcus Urquijo, Kendra Barker, Rodrigo Torres, Meghan Curtin, A Hunter Shain, Robert HI Andtbacka, Sheri Holmen, David H Lum, Timothy H McCalmont, Matt W VanBrocklin, Douglas Grossman, Maria L Wei, Ursula E Lang, Robert L Judson-Torres. BRAFV600E induces reversible mitotic arrest in human melanocytes via microrna-mediated suppression of AURKB. eLife. 2021.