Финансовият стимул при самоизолация ще спаси живота на много хора и ще спести средства в дългосрочен план

Без значение дали става въпрос за затваряне на градовете, или за необходимостта от самоизолация, хората трудно могат да бъдат убедени, че оставането у дома през цялото време е наистина наложително. Особено ако се чувстват добре или не вярват в съществуването на вируса.

Още по-трудно става, когато самоизолацията води до разходи или пропуснати ползи за тези, решили да спазват наложените правила.

Затварянето по домовете (локдаун) през пролетта имаше добър ефект, защото се отнасяше за всички сфери, с изключение на жизненоважните.

Сега обаче, когато училищата функционират и много от работещите продължават да ходят на работа, сякаш трябва да се предложи стимул, който да накара хората да се самоизолират, в случай че са контактували с човек с коронавирус. Става въпрос за сериозни финансови поощрения, които да продължат по-дълго време.

Защо хората нарушават правилата?

През лятото на 2020-а Едуард Картрайт и Джонатан Роуз от университета „De Montfort“, Лестър, Великобритания, провеждат редица изследвания, за да проследят икономическия и социален ефект от пандемията до момента. Според направените от тях заключения именно икономическият фактор играе голяма роля при неспазване на разпорежданията. Само 9% от включените 2 352 анкетирани признават, че не спазват мерките, защото не са съгласни с тях. Най-често хората нарушават правилата заради лични нужди (10%) или за да помогнат на някого (30%).

Сред най-често нарушаващите забраната са служители от жизненоважни сфери, както и хора, които са негативно повлияни от пандемията – психични проблеми, влошаване на личните взаимоотношения или спънки в професионален аспект. Всичко изброено дотук показва, че неспазването на правилата обикновено се дължи не на предпочитания или личен избор, а на необходимост. Много от случаите на нарушения се наблюдават в най-бедните райони. Там хората са под натиск да се явяват на работното си място на всяка цена.

Заключението на експертите е, че е необходимо да се намери приемлив за по-бедните хора начин, за да останат у дома и да се самоизолират при нужда.

Мерките, които се предприемат, са неадекватни

В някои части на Великобритания вече се обсъждат варианти, с които да се стимулират работещите да не излизат. Една от мерките е да се изплаща еднократна помощ от 500 паунда на хората с ниски доходи, на които се налага самоизолация, а не могат да работят дистанционно.

Схемата засяга най-вече гражданите, които по принцип получават финансова помощ от държавата. Поощрението не е насочено към семействата със средни доходи, които обаче имат големи разходи за ипотеки, отглеждане на деца или някаква форма на задължение.

Паричният стимул няма да помогне на онези, които са под социалния натиск „или идваш на работа или оставаш без работа“, нито на големия брой хора със свободни професии.

Реалността за повечето семейства се състои в това да успеят да платят месечните си сметки, дори когато получават пълното си възнаграждение. Дори незначителен спад в доходите за тях означава задлъжнялост. Конкретно във Великобритания обезщетението при болест е изключително малко и също не е решение на проблема.

Анализът на икономистите показва защо не е изненада, че само около 20% от англичаните са склонни да се самоизолират и да не нарушават правилата. Много по-малък ще е броят на примерните граждани, ако искането за самоизолация дойде през приложението на Националната здравна служба по въпросите на коронавируса. Тогава няма да бъдат отпуснати дори споменатите по-горе 500 паунда.

Проблемът се задълбочава още повече, тъй като липсата на финансово поощрение може да подтикне много хора да спрат да използват приложението за проследяване на контактите, за да предотвратят евентуална самоизолация.

Нека си представим следната ситуация:

Даден човек трябва да се подложи на самоизолация. Той съответно спазва препоръките и не нарушава мерките. В резултат доходите му намаляват, но и се оказва, че не е заразен с коронавирус. Дали същият този човек би се съгласил да остане у дома втори или трети път? Въпросът не е само хипотетичен. Във Великобритания вече има случаи на ученици и студенти, на които се е налагало да се самоизолират няколко пъти. В един момент ще се случи и на работещите.

Как да се поощрят хората да се самоизолират?

Няма лесно изпълними решения, когато хората трябва да бъдат убедени в смисъла на дадено действие, в случая самоизолация.

Трябва да се набележи пакет от мерки, с чиято помощ това може да се случи по възможно най-щадящия начин.

1. Подобрения в системата за тестване за коронавирус. Така няма да се налага хората да са затворени твърде дълго в дома си.

2. По-високо заплащане за работници и служители, които са принудени да се самоизолират, за да не изпадат в задлъжнялост.

3. По-ниски критерии за тези, които получават финансовата помощ, така че повече хора да могат да се възползват от нея.

4. Постоянен контрол над работодателите, за да не бъдат нарушавани правата на техните подчинени за отсъствие по болест.

Това са само част от мерките, които биха подействали мотивиращо на гражданите.

Франция и Белгия въведоха друга мярка, като съкратиха периода на задължителна карантина от 14 на 7 дни, именно с цел да се спазва изолацията.

В много европейски страни задължителното обезщетение за отсъствие по здравословни причини покрива изцяло месечното възнаграждение. За справка, във Великобритания то покрива едва 10% от месечния доход.

Подобна стратегия за справяне с коронавируса и мотивиране на обществото да спазва наложените правила изглежда наистина скъпа за реализиране. Възвръщаемостта обаче е неминуема. Икономиките на държавите ще пострадат много повече, ако позволят разпространението на коронавируса и ако допуснат домакинствата да натрупат безкрайни задължения.

Истинската икономика се състои в това да се приложат нужните мерки в подкрепа на работниците, служителите и бизнеса, така че да се справят с предизвикателството, наречено пандемия.