Шефът на Спешна помощ: Персоналът не стига, това е проблемът!

   В София няма място, до което да не може да се достигне за 20 минути от момента на тръгването. Тук има друг проблем - абсолютният недостиг на екипи. Това обясни д-р Георги Гелев, директор на Спешна медицинска помощ в София. Сигналът за инцидента е приет, обработен е, но той чака свободен екип.

  За да може да се изпълни изискването за 20 минути да се достигне на всеки адрес, „в София по наши изчисления трябва да има между 80 и 100 екипа на работа. Тази сутрин са 17", допълни той. Д-р Георги Гелев е категоричен, че ситуацията с кадрите в София e много тежка, може би най-тежката в страната.

  Д-р Ивелина Георгиева, началник-отдел „Спешна медицинска помощ" в Министерство на здравеопазването, обясни, че с новата "Концепция за развитие на спешната медицинска помощ в България" се цели постигането не само на бързина на бързата помощ, но и качество. Когато линейката пристигне, в нея трябва да има и квалифициран медицински екип. Д-р Ивелина Георгиева е съгласна, че закъсненията в София се дължат на липсата на свободни екипи и на медицински специалисти, които да имат желанието да отидат и да работят там. Един от основните моменти в концепцията е мотивацията на персонала, както във финансов аспект, така и от гледна точка на даване на възможност тези хора да се обучават.

  Според Стоянка Ананиева от „Български съюз на трансплантираните" дефицитът на кадри е не само в спешната помощ, но и в болничните заведения. Пациентите биха искали да бъдат обслужвани своевременно и адекватно. „Явно спешната помощ е скъпо удоволствие", добави тя.

  Д-р Ивелина Георгиева обясни, че по отношение на стандартите за време ситуацията в страната е много по-добра. С изключение на София стартовите пунктове в страната разполагат с екипи и са разположени така че да може да се постигне този стандарт. Средното натоварване на един екип в страната е 3,2 повиквания на смяна, докато в София надвишава 8 повиквания на смяна. София трябва да бъде разглеждана отделно и тук проблемите са доста по-сериозни и изискват по-различни решения. В страната организацията на мрежата позволява стандартът да бъде осъществен, но е важно хората, които отидат на адреса в рамките на тези 20 минути, да могат да си свършат добре работата. „Тук вече наистина става въпрос за обучение на персонала, който по наши данни в момента не е достатъчно квалифициран, защото през последните 10 години специализирано обучение на тези хора не е провеждано". Д-р Ивелина Георгиева допълни, че въз основа на анализ, направен чрез геобазирана информационна система, е установено, че 15 процента от населените места в страната се намират на разстояние, което не позволява на линейката да пристигне в рамките на 20-30 минути. „В тези 15 процента живеят около 200 000 души, много малък процент от населението. Но за нас основното условие е тези населени места да стават по-малко. За тях не можем да гарантираме, че линейката ще пристигне за 20 минути. Там е важно да има добре организирана извънболнична помощ, да има общопрактикуващи лекари, които също да могат да оказват медицинска помощ", обясни тя.

  Д-р Георги Гелев е категоричен, че дефицитът на кадри в спешната помощ е резултат от ниското заплащане. Средната брутна заплата на сестрите в Спешна помощ в София трудно достига 700 лева, а лекарската е до 1100 лева. „На практика това ни нарежда на последно място във финансовата стълбица от цялата система на здравеопазване".

  Д-р Ивелина Георгиева е убедена, че усилията трябва да са насочени от една страна към мотивиране на специалистите, с които разполага системата, да останат на работните си места и от друга да се разкрият нови позиции с нови кадри. В тази връзка Концепцията за спешна помощ предвижда въвеждането на професията парамедик. Парамедиците са лица, които са добре обучени да могат да оказват помощ при спешни случаи и да извършват определени манипулации и процедури. Парамедиците ще се обучават на няколко нива. За пъровото ниво ще се обучават шофьорите на линейки, които ще могат след пристигане на мястото на инцидента да оказват помощ на екипа при спасяване на болния. Предвижда се да има още две нива с различна степен на квалификация. „В случай, че концепцията бъде приета, тепърва ще се разработват учебните програми, да се регламентира тази професия, да се определят учебните заведения, в които ще се обучават. Т. е. Ако се стартира веднага този процес, в рамките на година-година и половина ще излязат първите обучени парамедици първо ниво, а в рамките на три години ще можем да имаме и квалифицирани специалисти от по-високите нива, които да започнат да запълват този кадрови дефицит, който ще нараства и в бъдеще", уверена е д-р Ивелина Георгиева.

  Според д-р Георги Гелев професията парамедик е навременна и положителна, но е въпрос на време да бъдат създадени тези кадри, да се определи къде ще учат и какъв ще бъде статутът им.

  По отношение на възнаграждението, което ще получават парамедиците д-р Ивелина Георгиева обясни, че „според Концепцията за спешна помощ минималното възнаграждение трябва да бъде най-малко три пъти минималната работна заплата за страната. Направили сме разчети за средствата, които ще ни бъдат необходими, като годишно за допълнително увеличение на възнаграждението на лицата в спешната медицинска помощ на този етап са необходими около 60 млн. лева".

  Д-р Георги Гелев е категоричен, че заплатите, които да получават заетите в спешната медицинска помощ, не трябва да са по-малки от тези, които получават останалите в доболничната помощ или не по-малко от 1500-1600 лева основна заплата на лекар.

  Tрябва да се изгради и приеме концепция, която да бъде консенсусно приета без политизация, за да може да й се осигури устойчиво развитие във времето, обясни д-р Даниела Дариткова, депутат от ГЕРБ и член на здравната комисия в Народното събрание. Тя допълни, че новата Концепция за спешна помощ не е окончателна и е убедена, че „в следващите месеци трябва да се чуят всички мнения, да бъдат обобщени и да се постигне консенсусно приета концепция. В концепцията има моменти, които ще предизвикат обществен дебат. Първият от тях е моментът с парамедиците, защото това е новост в системата. Другият момент е финансирането на спешната помощ, защото в концепцията се появиха идеи за алтернативни методи за финансиране без това да означава, че държавата абдикира от нейните задължения. Транспортирането на пациентите, когато става въпрос за престой в дадено звено за повече от 24 часа, да се поеме от НЗОК например", поясни д-р Дариткова.

  Д-р Ивелина Георгиева обясни, че в момента бюджетът на центровете за спешна медицинска помощ годишно възлиза на около 80 млн. лева (за миналата и настоящата година). „По наши изчисления минималният финансов ресурс, с който трябва да разполага системата, е 150 млн. лева. Т. е. ние искаме допълнително 70-75 млн. лева годишно, от които 60 млн. лева ще бъдат за допълнителни възнаграждения на персонала, а останалите са необходими за поддържане и непрекъснато обновяване на материално-техническата база". обучение.

  Според д-р Даниела Дариткова ако се изгради добра концепция, която да бъде финансово обоснована, „ние ще можем да лобираме пред финансовия министър за може би не цялото количество средства, но във времето те да бъдат разчетени така че концепцията да се реализира".

  В Концепцията за спешна помощ на здравното министерство се предвижда три вида екипи да оказват спешна помощ на пациентите в зависимост от тежестта на случая. Първият вид ще включва шофьор, парамедик и лекар. При вторият ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Тези екипи ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ на пациента и той ще трябва да се транспортира възможно най-бързо до болница. Третият вид ще се състои само от обучен шофьор и ще се използва само за транспорт на пациенти. Успоредно с това обаче трябва да бъдат търсени и включвани допълнителни източници като НЗОК. Според здравния министър те биха могли да покриват дейности, извършвани от екипите на спешна помощ като транспорт на болни между лечебните заведения след 24 часа от първоначалното им постъпване. Министерството на здравеопазването залага в концепцията 90 процента от спешните животозастрашаващи случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути. За останалите не трябва да се допуска интервал по-голям от 40 минути.