Акад. Богдан Петрунов: Българският алергичен пациент получава най-висококачествени консултация, диагностика и лечение

Акад. Богдан Петрунов е един от малкото експерти в областите алергология и имунология не само на национално, но и на световно ниво. Той е специализирал в държави като Франция, САЩ, Холандия, Англия, Чехословакия. Преподавал е в Медицинския университет в София. За периода от 1993 до 2009 година е директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

В България основава първата лаборатория по алергии, в която се разработват и внедряват разнообразни препарати с алергенно действие за подпомагане на диагностицирането и лечението на различни заболявания, като по този начин се превръща в основния медик, допринесъл за развитието на българската клинична алергология. Впоследствие става специалист по алергология към Световната здравна организация. Преподавал е в страни като Китай, САЩ, Чехия, Куба, Русия, Австралия, Канада, Индия, Тайван, Либия. През 2006 е получил най-високото отличие на Българската академия на науките – Почетния знак "Марин Дринов", притежател е и на почетния знак на Български лекарски съюз за своето ниво на професионализъм. За огромния си принос към българската медицина Богдан Петрунов получава наградата на името на проф. К. Чилов, а през 2008 година е избран за академик. 

Фрамар: Българските или европейските деца страдат по-често от алергични заболявания?

Българските деца не се различават съществено от европейските поради факта, че вече условията за живот са много близки в България и Европа. Може би европейските деца в известна степен в най-индустриализираните страни и региони имат по-висока степен на заболеваемост, но разликата не е особено голяма. Определено мога да кажа, че във всички правени проучвания до сега не се различаваме особено от Европа в това отношение.

Фрамар: Би ли могло да се счита, че българските деца са по-податливи на алергичните заболявания или повишената заболеваемост е световна тенденция?

Повишаването на броя и тежестта на алергичните заболявания е световна тенденция. В никакъв случай не можем да кажем, че българските деца са по-предразположени на алергични заболявания от английските или френските например, не би било сериозно, защото не почива на безспорни доказателства. Фактът, че се увеличават съществено алергичните заболявания говори именно, че това е световна тенденция. По данни на Световната здравна организация се очаква до 2025 година всеки втори на Земята да бъде алергичен. Това са около 50%.

Фрамар: Генетична ли е предразположеността в най-голяма степен на алергичните заболявания или "грешната реакция" на имунната система се влияе най-много от външни фактори на средата?

Това е доста основен и принципен въпрос в медицината. Два са факторите, които определят алергичните заболявания. На първо място това са генетичните фактори, които са водещи, защото всички ние сме в контакт с различните алергизиращи вещества около нас, но към тях само аз бих развил алергия към някои от тях, не и вие. Така става ясно, че генетичният фактор за предразположението е изключително важен за развитието на алергичното заболяване. Трябва да отбележим, че днес обръщаме внимание на влиянието на околната среда и на парагенетични феномени, които могат да променят и нашите генетични фактори. Следователно генетични фактори и околна среда играят в равна степен роля в развитието на тези заболявания.

Фрамар: Респираторните заболявания често са с много агресивно протичане. Хронифицирането им бърз процес ли е? До какъв момент може да има ефект лечението?

Евентуалното хронифициране е важен детайл в развитието на заболяването. Например в спецификата на протичането на бронхиалната астма. Когато тя не се лекува навреме, настъпват необратими промени в дихателните пътища. Получава се т.нар. ремоделиране. Тъканта на бронхите така се изменя, че стават неподатливи на въздействие, те остават постоянно в положение на спазъм, в състояние на нарушена функция. В тези случаи пациента много трудно може да оживее при евентуален астматичен пристъп. Така че лечението на бронхиалната астма и на алергичния ринит трябва да започне колкото може по-рано. Определено трябва да се каже, че със съвременните средства, с които разполага медицината - основното поведение при лечение е специфичната имунотерапия (имунизацията), правеща се със съответния алерген, причиняващ заболяването. Чрез днешните симптоматични средства животът на един астматично болен човек може да бъде напълно под контрол. За съжаление не говорим за излекуване, а само за контрол, но това определя нормалното качество на живот на пациента. Подобен е и лозунгът на Световната здравна организация. Всяко лечение трябва да бъде доведено до такъв момент, в който болният да има добро качество на живот. Мотото "Better quality of life" е общовалидно за всеки тип заболяване. В крайна сметка мен, като пациент, не би ме интересувало дали съм излекуван или не, за мен е важно да водя нормален живот и болестта ми да не ми пречи.

Фрамар: Държавата в лицето на Министерството на здравеопазването участва ли в превенцията или е фактор, пречещ на алерголозите и пулмолозите в България?

Държавата по-скоро не прави достатъчно в това отношение. Аз разбирам трудностите на Министерството, тъй като всичко е свързано с пари. Това, което прави Министерството добре обаче е, че стимулира развитието на специалностите за младите медици. Има специалност по алергология и пулмология, дават се пари за държавна специализация. Голяма част от специализантите постъпват при нас по поръчка на държавата. Това е основната помощ, която Министерство на здравеопазването на този етап може да окаже.

Фрамар: Каква е приблизителната сума, влагаща се за лекарства срещу хроничните респираторни заболявания в България и други европейски държави?

Трудно е да се каже, но мога да спомена, че в света здравноосигурителните каси годишно са отчели 12 милиарда долара за симптоматични лекарствени препарати, които са реимбурсирани и са само за амбулаторно лечение. Ако се включат и другите, сумата нараства до милиарди, а също трябва да се отбележи, че става дума за пациенти, които са осигурени.

Фрамар: Могат ли да се опишат основни фактори, възпрепятстващи профилактиката?

Според мен един от основните фактори, които възпрепятстват профилактиката е тютюнопушенето. То е един изключително сериозен фактор, защото тютюнът не само уврежда лигавицата на белите дробове и води до ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), но и никотинът от цигарите стимулира образуването на специфичните алергични антитела, специфични белтъци за човешкия организъм. Това са т.нар. антитела от клас IgE или казано с други думи това са белтъци, които се образуват, когато човек е алергичен. Те са материалният субстрат на алергичната реакция, без тях човек не е алергичен. А за съжаление никотинът мощно стимулира тяхното образуване и ни прави много предразположени към алергизация на организма. Това е допълнително и ненужно сенсибилизиране на организма, което ние сами си предизвикваме.

Замърсяването на околната среда - друг фактор, който е изключително съществен. Използват се масово автомобили без филтри, увеличаването на въздушния транспорт. Той също допринася за увеличеното замърсяване, защото малките дизелови частици проникват в белия дроб. Увреждат го първо механично със своите корпускули, а след това го правят много уязвим на действието на различните ревизиращи фактори.

Фрамар: Коя е държавата с най-големи традиции в адекватното и качествено лечение на хроничните респираторни заболявания?

Мога да твърдя, че най-голям опит, поради факта, че са се развили най-много в областта на хроничните респираторни заболявания, имат държави като Англия, Австралия, която е отбелязала голям напредък и до известна степен САЩ. Макар че в Щатите съществува много качествено лечение за определена прослойка от населението, тоест достъпът до алерголог там не е много лесен. Работил съм в САЩ и мога да кажа, че не е лесно да се достигне до алерголог, но безспорно качеството на лечение е много добро. Но най-добра система в смисъла, в който се интересувате и от социална гледна точка е може би в Англия и Австралия.

Фрамар: Къде стои България на този фон?

Не искам да звучи високопарно, но България също е на ниво. Това е така, защото имаме над сто сертифицирани и много качествени алерголози. Цифрата за България е напълно достатъчна. По-скоро проблем е тяхното разпределение по места, но България е една от малкото страни в света не само в Европа, която има собствено производство на алергенни препарати за специфична диагностика и специфично лечение. В Националния център по заразни и паразитни болести се произвеждат повече от двеста вида алергенни препарати за диагностика и лечение. За това тези два подхода са най-съвременни в областта на алергологията. И по тези причини смятам, че България е разположена добре, а българският алергичен пациент може да получи най-висококачествени консултация, диагностика и лечение и те няма да се различават по нищо от тези в света.

Фрамар: При лечението на заболявания като астма при децата се употребяват съдоразширяващи лекарства, които често дават доста странични ефекти. Има ли нови лекарства, които вече са превъзмогнали тези ефекти?

Действително това е така, но едно от най-новите лекарства за лечение в детската възраст и изключително важно въздействие са препаратите Сингулар или Монтелукаст. Това са добри лекарства от физиологична гледна точка, защото са насочени към рецепторите по клетките, с които се свързват биологичноактивните вещества, които причиняват алергичните реакции. Например имаме едно биологичноактивно вещество, което се отделя в резултат на взаимодействието антиген-антитяло в организма. В последствие веществото отива в клетката и ако този рецептор в нея е блокиран, то не се свързва с нея и не се получава никаква реакция. Така че тези препарати представляват едно от най-силните постижения в нашата област.

Фрамар: Според статистическите данни кой конкретен вид респираторно заболяване има превес?

Най-вече това е алергичният ринит, като клиничните данни посочват, че с това заболяване са над 400 милиона души. За България процентът е в рамките на 15-18 % от населението, докато астмата е 9-10 %. Алергичният ринит е много по-лек от бронхиалната астма, но той е нейното начало. Това явление е по-известно като т.нар. "алергичен марш". След раждането си детето започва първоначално с атопичен дерматит, който преминава в алергичен ринит, който от своя страна се превръща в бронхиална астма. Ако процесът не стопира като възрастен, пациентът може да развие и хронична обструктивна белодробна болест. Това е типичният ход на алергичното заболяване.