Доц. д-р Захарина Савова: Кризата във възрастта на пубертета е не по-лека от тази на средната възраст

 - Г-жо Савова, навършването на 40 г. като че ли се отразява по-негативно на жените, отколкото на мъжете. На какво се дължи това?

  - Възрастта може да разглеждаме като календарна, биологична и психологична. Често пъти те не се препокриват. Затова и понякога чуваме “Изглеждаш прекрасно, не вярвам, че си на 40”, а друг път намираме за състарена и доста по-млада жена. От нас самите зависи как ще се чувстваме. От начина ни на живот, от грижите, които полагаме за себе си, и вътрешната ни самоувереност зависи какво заслужаваме като отношение, уважение и любов.

   При мъжете усещането за остаряване се появява на по-късен етап от живота. Те не са толкова критични към себе си, колкото жените. Свидетели сме на това как дори непривлекателни господа са ухажвани от доста по-млади жени. Критериите за харесване са други, не зависят от бръчките или стегнатото тяло.

  - Предразсъдъци ли са, че когато прескочим 40 г., “струваме” като жени по-малко?

  - Все още ролята на жената в нашето общество се определя от възможността й да бъде майка. Ето защо, когато свещичките по тортата напомнят, че скоро е възможно да излезем от репродуктивната възраст, жената започва все по-рядко да се чувства обект на желание. Това води до самоопределяне като по-друга категория качество.

  - Променя ли се животът ни след навършване на 40 г.?

  - Промените са част от живота ни - някои желани, други - не. Трябва да се подготвим за тях, за да се адаптираме по-безболезнено. Кризата във възрастта на пубертета е не по-лека от тази на средната възраст. Например Е. Ериксън определя осем възрастови периода. Всеки един от тях е свързан с психо-социална криза, чието успешно преодоляване е основа за по-качествен живот.

  - Какво може да направи жената, за да се чувства добре и на 40, и на 50, а не да приема всяка смяна на цифрата пред годините като края на света?

  - Погрешно е самооценката да се изгражда единствено на основа на физическите качества. Нормално е след 40 г. признаците на физическо остаряване да се забелязват по-ясно. Опасното обаче е, когато напредването на възрастта е свързано с усещане за малоценност, нереализираност, неудовлетвореност от качеството на живота. Българката е прекрасна жена, но моите наблюдения са, че тя още поставя на първо място ролята си на майка, съпруга и домакиня.

   Загърбва личните си потребности с оправдания от рода на “ще се поглезя, като имам време, пари, ако не съм уморена”. Голяма заблуда е, че можем да бъдем уважавани, харесвани и ценени от другите, ако ние самите не се усещаме добре и не показваме с поведението си, че заслужаваме всичко това.

  - Общуването с млади хора полезно или потискащо е за жена, която вече се чувства остаряла и ненужна?

  - Дамите над 40 г. не трябва да се страхуват от младите жени. Общуването с тях може да ги зареди емоционално, да донесе настроение и свобода. Всяка възраст може да бъде красива - точно както четирите сезона, колкото и различни да са те. На 40 г. си по-опитен, по-мъдър и по-уверен. Имаш преживявания, които са безценни. По-младите жени не е нужно да възприемаме като конкуренция. От нас самите зависи дали ще се възприемаме и оценяваме само като сексуален обект, или ще се самоопределим и въз основа на други критерии и качества. Важното е да остаряваме красиво.

  - Какво трябва да прави жената, излизаща от младостта, за да се чувства добре?

  - Жената притежава вътрешна сила. Тя не трябва да се потиска. Тогава всяка една от нас ще бъде желана, интересна и забавна. Всяка възраст има своите плюсове и минуси. Важно е да изтъкваме положителните си страни. Практиката ми на психотерапевт показва, че много от българките се оставят на инерцията на ежедневните безкрайни задължения. Дамите, прескочили 40 г., не се грижат добре за външния си вид, не спортуват, загърбват развлеченията с приятели. Те се затварят в себе си и ако почувстват нужда от помощ, се обръщат за съвет към приятелки. Но близките ни хора не са обективни в преценката си, не ни помагат качествено. Човекът е склонен да чува и вижда това, което иска, и онова, което не го плаши. Затова, ако кризата се задълбочи, е редно жената да потърси помощ от специалист. Той ще я насочи към правилните избори, ще й помогне да си върне самочувствието и отново да се наслаждава на живота.

  Захарина Савова е психотерапевт, доцент, доктор по медицина във факултет “Обществено здраве” на Медицинския университет - София. Има повече от 70 научни публикации и участия в над 50 национални и международни научни прояви. Автор е на книгата “Анорексия и булимия - болести на съвремието”. Консултант в център “Аюрведа”.