Д-р Валентина Цанева: Антибиотичната резистентност се превръща в едно от глобалните предизвикателства пред медицината и съвременния човек

Д-р Валентина Цанева е епидемиолог и инфекционист на Болница "Тракия" - Стара Загора.

Отново е грипно време и много хора прибягват към антибиотици, без да са им предписани от лекар. Какви рискови крие подобно поведение?

Нека на първо място повторим още веднъж, че когато човек се разболее от остра вирусна инфекция или грип антибиотици не трябва да се приемат, тъй като те не влияят на вирусите. Eдва когато се развие бактериално усложнениe вследствие на вирусната инфекция, тогава антибиотикът има място при лечението. Често болните употребяват неправилно антибиотиците, като ги приемат при остри вирусни инфекции като самолечение. В този случай вредите са две – от една страна медикаментът се похабява, от друга организмът постепенно привиква към него и така човек може да развие така наречената антибиотична резистентност. Това е много опасна тенденция в световен мащаб. След аналгетиците, антибиотиците са най-често използваните медикаменти в света. Колкото е по-голяма употребата им, толкова е по-голям риска човечеството да ги загуби като ефективно лечебно средство. През последните години антибиотичната резистентност в глобален план нараства изключително бързо. Това е огромен, глобален проблем, установен с изследвания на СЗО от 2014 година в 114 страни по света. Оказва се, че почти няма страна в света, която да е пощадена от разпространението на антибиотичната резистентност.

Какво е нивото на антибиотична резистентност в света днес и къде стоим ние българите в тази статистика?

Рисковете за развитие на антибиотичната резистентност за България са същите, каквито са и в света. От 30 Април 2014 СЗО публикува първи доклад за АБ резистентност, разкриващ сериозната, глобална заплаха за общественото здраве. Според доклада антибиотичната резистентност не е прогноза, отнасяща се за близкото бъдеще, а нещо, което се случва в момента, с потенциал да засегне всеки един индивид, независимо от възрастта и от това в коя част на света се намира. Според директора по безопасност на здравето към СЗО, д-р Кейджи Фукуда, без да се вземат спешни, координирани мерки, човечеството се отправя към постантибиотичната ера и банални инфекции и малки наранявания, които в продължение на десетилетия са били лечими, могат да се окажат нелечими и да водят до летален изход. Ако не предприемем значителни мерки, за да подобрим превенцията на инфекциите и начина, по който се предписват и използват антибиотиците, светът губи все повече и повече от ползите на антибиотиците върху общественото здраве глобално и последствията от това ще са разрушителни.

Какъв би бил света без антибиотици?

Мога да дам за пример света преди антибиотичната ера – тогава инфекциозните заболявания са били най-честата причина за леталитет. Хората са умирали масово от диарични заболявания, от коремен тиф, от пневмонии, от туберкулоза, дифтерия. Благодарение на антибиотиците и ваксините сме забравили много от инфекциозните болести, които преди това са били масова патология. Нещо повече – днес високотехнологична медицина не може да се прави без антибиотици. Всички сложни хирургични интервенции са придружени със специфична антибиотична профилактика и с готовност при евентуални усложнения да се започне антибиотично лечение. Трансплантациите на органи, имплантите и всичко останало, което се прави днес като високотехнологична медицина би било немислимо без антибиотична терапия.

Какви мерки се вземат срещу разрастването на антибиотичната резистентност?

На срещата на Г 7 през 2015 година бяха разисквани 5 основни теми и една от тях беше проблемът с антибиотичната резистентност, за риска човечеството да изгуби ефекта от това велико откритие. Едно от първите неща, които правят страните в борбата срещу това явление, е да провеждат ясна стратегия и политика при изписването и приложението на антибиотици. Като превенция срещу антибиотичната резистентност може да посочим мерките, които на всеки човек може да спазва: да не провеждаме самолечение с антибиотици, да не спираме антибиотичната терапия нито по-рано, нито по-късно от предписаната ни от лекаря, да спазваме лична хигиена и правилата за хигиена на ръцете, тъй като така се предпазваме от инфекциите, които се предават с ръцете и при заболяване могат да наложат антибиотично лечение, да практикуваме безопасен секс, да се ваксинираме срщу грип, при кихане и кашляне да предпазваме хората около нас. Всяка една от тези прости практики и мерки има косвен ефект върху превенцията срещу инфекции и съответно предпазва от прекомерната и излишна употреба на антибиотици и намалява антибиотичната резистентност.

Доколко фактор за появата на антибиотична резистентност може да бъде изписването на широкоспектърни антибиотици, без да бъде извършено микробиологично изследване на причинителите на инфекцията?

Естествено е, че има и грешки при изписването на антибиотици. Решаването и на този проблем в по-голяма или по-малка степен също зависи от глобалната и националната политика в тази посока, защото човек сам не може да се справи с подобен проблем. Тази политика трябва да съблюдава световните правила и тенденциите при употреба на антибиотици. Проблемите от подобен характер трябва да бъдат преодолявани с обучения и стриктен мониторинг, който да бъде съобразен с национални гайдлайни. Но неправилната употреба на антибиотици не се ограничава единствено със самолечението на пациентите и евентуалните лекарски грешки. Помислете си каква част от антибиотиците възприемаме чрез животнинските продукти, които консумираме. Изпражненията на тези животни попадат в почвата, от там в растителните продукти, които идват на трапезата ни. Получава се един порочен кръг, който също стимулира разрастването на антибиотичната резистентност.

Може ли антибиотичната резистентност да се преодолее със създаването на нови антибиотици?

Антибиотиците са въведени през 40-те години на миналия век. Имало е истински бум при откриването на нови антибиотици, нови молекули, нови формули. Някъде след 70-те години активността в тези процеси спада и през последните години се забелязва много слаба тенденция за появата на нови антибиотици. Въпреки това, създаването на нови антибиотици е една от стратегиите за противопоставяне на антибиотичната резистентност.

При кои антибиотици се забелязва най-ясно тази антибиотична резистентност при пациентите?

Всичко зависи от локалното ниво на употреба на антибиотиците. То е различно в зависимост от вида на лечебното заведение, нивото на антибиотична употреба, може да е различна за определена болница, регион, държава. Ако има прекомерна употреба на който и да е антибиотик, вероятността, да се развие резистентност е голяма.

Имат ли антибиотиците алтернатива?

Ваксините като превенция на инфекциите са една от алтернативите на антибиотиците, но при тях механизмът е превантивен. Прилагането им води до ограничаване на нуждата от приемане на антибиотици. Например, тъй като разговорът ни започна с грипната епидемия - противогрипната ваксина, която в България се прилага в много нисък процент от населението, е също мярка, която косвено води до редуциране на употребата на антибиотици и съответно - намаляване на резистентността.

Какви конкретни мерки вземате в Болница "Тракия" срещу развитието на антибиотична резистентност?

В Болница "Тракия" имаме антибиотична програма, която регулира употребата на антибиотици за хирургична профилактика и провеждане на антибиотична терапия, съобразена с данните от микробиологичното изследване. Освен това се извършва непрекъснат мониторинг и проследяване тенденциите на локалната антибиотична резистентност, което позволява адекватен избор на антибиотична терапия.

Във всички отделения подборът на антибиотична терапия от лекуващите лекари се извършва след внимателен клиничен анализ, който включва оценка за наличие на инфекция и показания за назначаване на антибиотик, точно кой медикамент да се приложи, обсъжда се продължителност на лечението и съпътстващите фактори, влияещи върху избора на антибиотичната терапия.

Снимка: Болница "Тракия" - Стара Загора