Тестването за алергия към пеницилин може да помогне срещу антибиотичната резистентност

Акценти

Проучване във Великобритания установи, че проверяването на истинността на посочени за алергични към пеницилин пациенти може да им помогне да получат достъп до по-ефективни антибиотици, което е от огромно значение поради нарастването на заплахата от антибиотична резистентност за общественото здраве.

Има случаи, когато даден пациент смята, че има алергия към пеницилин, но реално това не е така. Резултатите от най-голямото подобно клинично проучване от този вид в Обединеното кралство, сочат, че почти девет от десет (88%) пациенти, определени като алергични към антибиотика, не показват реакция към него и диагнозата им е отменена. Погрешното им посочване като алергични към пеницилин може да се отрази на благосъстоянието им и допринася за антимикробната резистентност.

› Какво представлява проучването

› Как една лична история онагледява реалността

› Защо трябва да има широкомащабно тестване

Какво представлява проучването

Пеницилините са антибиотици, които обикновено са първи избор на лекаря при лечението на често срещани инфекции. Но немалък брой хора смятат или са доказано алергични към тях. Така например повече от 1 на 15 възрастни в Обединеното кралство са отбелязани като алергични към пеницилин в медицинските си досиета. Когато развият инфекция, им се предписват алтернативни антибиотици, които могат да бъдат по-малко ефективни или да провокират повече странични ефекти. Това може да доведе до издаването на няколко рецепти, за да се овладее инфекцията, което се отразява на състоянието им и допринася за антибиотичната резистентност.

Днес сме свидетели, че глобалното предизвикателство на антибиотичната резистентност е причина за преждевременната смърт на хора от често срещани инфекции. Затова е жизненоважно да се открият начини за подобряване на употребата на антибиотици.

Във Великобритания е проведено най-голямото от този вид проучване - ALABAMA (ALLergy AntiBiotics And Microbial resistance), в което участват 823 пациенти. То е финансирано от Националния институт за изследване на здравето и грижите (NIHR) и е публикувано в Lancet Primary Care. Участниците не са имали анамнеза за сериозни нежелани реакции към пеницилин. Те са били пациенти на 51 общопрактикуващи лекари в четири региона на Англия. Били разпределени на случаен принцип по отношение на попадането им в групата за проверка за алергии или в контролната група, която е подложена на редовните грижи и не е тествана за алергии.

Тестването им дали ще проявят реакция към антибиотика се състояло само от получаване на доза през устата или на инжектиране на малко количество пеницилин под кожата и след това на перорален прием на антибиотика. В случай, че е нямало незабавна реакция, пациентите са инструктирани вкъщи да приемат тридневна доза пеницилин, като в същото време са наблюдавани от изследователския екип за евентуални по-късни реакции. Осем процента от участниците в проучването показали положителен тест и са запазили класификацията си за алергични към пеницилин.

Кристофър Бътлър, професор в Катедрата по първична медицинска помощ в Оксфордския университет и съавтор на изследването, коментира, че иновативното и навременно проучване доказва принципа, че има осъществими начини за безопасно отстраняване на определението "алергичен към пеницилин" на пациенти и това означава, че те могат да получат по-подходящи грижи, когато развият някаква инфекция.

Участниците, които посредством тестването е доказано, че не са алергични към антибиотика, в леченията си след това са получили по-малко антибиотици от своите общопрактикуващи лекари, които от своя страна били 5 пъти по-склонни да им предписват пеницилинов антибиотик като първи избор.

Как една лична история онагледява реалността

Неправилното определяне на даден човек за алергичен към пеницилин може да се получи, когато симптомите на инфекция се объркат с тези на алергия или когато истинските алергии изчезнат с времето. Проверката на достоверността на това медицинско състояние може да помогне на хората да имат достъп до по-ефективни антибиотици, което е от много голямо значение заради заплахата от антибиотична резистентност в глобален план.

Като пример за това как една грешна представа, че си алергичен към пеницилин може да допринесе за влошаване на състоянието дава проф. Сю Павит, специалист по транслационни и приложни здравни изследвания в Стоматологичния факултет в Лийдс и също съавтор на проучването. Тя говори публично за случая на майка си Роузи, която умира на 91 години от антимикробна резистентна инфекция, след като години наред в медицинското й досие стои отбелязано, че е алергична към антибиотика.

През 1956 г. на Роузи Уулард й е предписан пеницилин заради мастит, получен при кърменето на детето й. Но се появява обрив и лекарите я съветват да избягва лечението с антибиотика. Оттогава жената внимава, макар че никога алергията й не е доказана. Проф. Павит предполага, че може би майка й е проявила реакция към други вещества или обривът да е бил следствие от инфекцията.

С напредването на възрастта при Роузи зачестяват здравословните проблеми и близките й забелязват, че когато има инфекция, често трябва да се подлага на два или три курса на лечение с различни антибиотици, за да отмине заболяването. Всеки курс обаче дава отражение на общото й състояние, апетита и способността за бързо възстановяване.

Сю Павит споделя, че майка й е вярвала, че приема "по-добри" антибиотици, тъй като те са по-скъпи. "Това, което тя не е осъзнавала, е, че пеницилините са едни от най-ефективните видове антибиотици, които действат срещу много често срещани инфекции и затова е можело да не получава най-доброто препоръчително лечение. А тези антибиотици, които не са действали, вероятно са допринасяли за развитието на по-резистентни щамове бактерии", казва проф. Павит.

В последните години от живота си Роузи развива повтарящи се инфекции на пикочния мехур, докато не се разболява от такава, която антибиотиците не могат да овладеят. Тя умира малко след 91-вия си рожден ден, а в смъртния й акт е записано, че причината за смъртта е инфекция, резистентна на антимикробни средства.

Защо трябва да има широкомащабно тестване

Тестването за алергия към пеницилин все още не е широко достъпно за всички пациенти, на които Националната здравна служба във Великобритания (NHS) предоставя здравни услуги. Изследователският екип, провел проучването ALABAMA, работи с нейни служители в опит да планират как да се разшири достъпа до тестване на хората за алергия към пеницилина. Ако някой се нуждае от лечение за инфекция и смята, че има непоносимост към антибиотика, трябва да се консултира с личния си лекар за получаване на най-доброто лечение.

Въпреки че резултатите показват, че тестването за алергия към пеницилин е рентабилно, в страната има малък брой специалисти по алергология и имунология, които да го направят сред голям брой хора. Това означава, че в момента е почти невъзможно да се изследват всички пациенти в рамките на NHS.

Д-р Джонатан Сандоу, доцент по клинична микробиология в Медицинския факултет на Университета в Лийдс и съавтор на проучването, коментира, че антибиотиците са животоспасяващи лекарства още от края на 30-те години на миналия век, но днес микробите много бързо еволюират, за да противостоят на съвременните антибиотици. Заради антибиотичната резистентност хората умират от често срещани инфекции и поради тази причина е от огромно значение да се открият начини за подобряване на употребата на антибиотици. Установяването на кои пациенти реално имат алергия към пеницилин е един от начините да се постигне тази цел. Според доцента това проучване показва, че премахването на неправилните оценки или самооценки за налична алергия към антибиотика може да подобри грижата за пациентите, да намали разходите за здравеопазване и да се справи с бактериалната резистентност.