Д-р Деница Денчева: Броят на хората с рак на белия дроб расте не само в България

Д-р Деница Денчева от Пета МБАЛ, един от най-добрите лекари в специалност пневмология и фтизиатрия в София.

Достатъчно ли са лекарите с вашата специалност в България?

Доколкото знам, не. Може би защото самата специалност е по-трудна, с много тежко болни. Има специалности, които са много предпочитани, например кардиологията, всеки иска да стане кардиолог. Малко сме пулмолозите и предвид увеличаващия се процент на белодробните заболявания, ще започнем все повече да не достигаме.

Завършила сте медицина през 1986 г. Какво се промени оттогава специално в лечението на белодробните заболявания?

Може би се подобри диагностиката изключително много. И после - антибиотичната терапия. Фармацевтичните фирми бълват антибиотици, най-различни, нови, към които няма резистентност.

Доколко може да е опасна честата и безразборна употреба на антибиотици?

Всичко това тръгва от личните лекари. Може би поради голямата натовареност един личен лекар (обслужва по 1000-2000 души, което е невъзможно, не виждам как става това нещо), без много, много да се замислят - някой кашля, някой имал малко температура и хоп антибиотик. Дали е подходящ или не, никой не държи сметка. Така, ако човек има някаква бактериална инфекция, щамът става резистентен. Когато някой се сети да изследва храчка или някакъв друг секрет, за да се види антибиограмата и подходящия антибиотик, тогава отиваме на най-скъпите антибиотици, което естествено е нерентабилно и така създаваме една медицина, в която се наливат пари без смисъл.

Защо личните лекари не препоръчват на пациентите си да направят такива изследвания от секрет, толкова ли е скъпо или няма направления?

Може би нямат този консуматив, така наречен, за снимки рентгенови, за храчки, за други изследвания, носни, гърлени секрети. Не ги изпращат по специалисти, защото нямат направления и така се затваря кръгът.

До какво може да доведе честата употреба на антибиотици?

Едното е щамът да стане резистентен и другото е да се развие алергия, дисбактериоза, гъбички, много неприятни неща, които трябва пък допълнително да се лекуват с други лекарства. Поне за себе си аз винаги се въздържам да давам просто ей така антибиотици, въпреки че когато в болница постъпи тежко болен, с тежка пневмония, ние започваме емпирична терапия, без да чакаме да излязат резултатите, поради понятни причини.

Какви алергии може да получим от честата употреба на антибиотици?

Лекарствена алергия, което означава, че оттук нататък на този човек от тази група антибиотици не трябва да се изписва. А като симптоми, това, което е най за предпочитане да ти се случи като алергична реакция, е обриви по тялото. По-неприятното е подуване на устните, на ларинкса надолу, някой изпадат в алергичен шок, което вече е най-тежката степен на алергична реакция. Много често се срещаме с такива пациенти. И все по-често, всеки втори или трети имам чувството, че има вече развита алергия към определен тип антибиотици.

Кои са най-честите белодробни заболявания?

Естествено пневмониите, особено и предимно през студените месеци на годината, като усложнения на вирусни, на грипни състояния. Ето сега ще започнат тези следвирусни пневмонии, които от няколко години имам наблюдение, че са много тежки, трудно се овладяват. Може би хората доста престояват вкъщи, чакайки да им мине. Идат в тежко състояния и всяка година има и смъртни случаи, за съжаление. Предимно възрастни, увредени хора с придружаващи заболявания, захарни диабети, сърдечно-съдови заболявания, мозъчни инсулти. Те са по-податливи и трудно се лекуват такива хора.

Как човек да различи грипа от пневмонията и колко трябва да продължи кашлицата след прекаран грип, за да започне човек да се притеснява?

Доста е тънка линията. Един грип започва обикновено с втрисане, повишаване на температурата, която с необходимите лекарства трябва поне до третия ден да се овладее. Ако това не стане и състоянието се задълбочава, температурата се вдига все повече, появи се кашлица, отпадналост, тогава трябва да се направи снимка, да се отиде на лекар.

Счита се, че до 2020 г. хронично обструктивната белодробна болест ще бъде третата водеща причина (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) за умиранията сред населението. Смятате ли, че тази прогноза е вярна?

Категорично, тя е свързана със замърсяването на природата и увеличаващия се процент на пушачи.

Достатъчно ли е информирано според вас населението за тази болест?

Аз мисля, че изобщо не е информирано. Хората - дори тези, които идват със симптомите на болестта, не си дават ясна сметка какво им има. Обикновено, когато имат задух, по-възрастните хора казват, че имат астма. Мисля, че хората не предполагат какво е това, защото вероятно няма информация, то зависи и от нас, предполагам, лекарите.

Как може да се диагностицира заболяването?

Диагностиката е спирометрия.

Расте ли броят на хората, страдащи от рак на белия дроб?

Да, расте. Расте не само процентът на белодробния рак, на всички ракови заболявания, не само в България, но и в целия свят. Лошото е, че белодробният рак се диагностицира много късно, обикновено когато туморът е станал голям, когато е дал близки или далечни метастази. Но съвременната химиотерапия има възможностите да стопира раковото разрастване на клетките, човек да изпадне в една дълга ремисия. Разбира се, има и оперативни начини. Всичко зависи от това на какъв етап от развитието на раковото заболяване е поставена диагнозата и какъв е хистологичният вариант на рака. В зависимост от това се прави операция или не се прави, прави се химио- и лъчетерапия. Една голяма част от болните имат голяма преживяемост. Аз имам познати, които живеят над 15-20 години с навреме установена диагноза.

Каква е причината да се открива толкова късно?

Аз мисля, че профилактиката в България куца, не само в нашата специалност, а навсякъде.

Защо българинът има нагласата, особено за рака на белия дроб, че е нелечимо заболяване?

Защото вероятно няма достатъчно информация. То това важи за всеки един вид рак, независимо за кой орган. Всеки орган може да заболее от онкологично заболяване. Съвременната химио и лъчетерапия имат много големи възможности, оперативната интервенция също. Така че няма място за отчайване, човек трябва да запази надежата си докрай. В крайна сметка има различни начини, по които може да се въздейства, както на този вид рак, така и на всички други.

Ако имахте властта да промените здравната система в Бълария, с какво бихте започнала?

Ще махна клиничните пътеки, категорично.