Д-р Йосиф Димитров: Преди да се появи вагиналната сонда, първите ни опити за вадене на яйцеклетки за ин витро бяха през предната коремна стена и пикочния мехур

Д-р Йосиф Димитров е член на екипа, реализирал първото успешно инвитро оплождане в България през 1987 г. Завършил е медицина в Санкт Петербург. Работи като главен асистент в клиниката по обща патология на бременността в Майчин дом. Помогнал е за раждането на близо 500 бебета ин витро.

Д-р Димитров, били сте в екипа, реализирал за първи път успешно ин витро в България през 1987 г. Какво представляваше тогава процедурата?

Ние направихме първите стъпки в тази посока през 1984 г., а първото дете ин витро в света се казва Луиза Браун и се роди през 1978 г. в Англия. След това клиниките започнаха да се множат, появиха се производители на по-специфична апаратура и консумативи, а в научните списания започнаха да публикуват статии, в които четяхме какви резултати се постигат с този метод, процента на успеваемост, какви хранителни среди се използват, по какъв начин се добиват яйцеклетките...

 По колко начина са се добивали яйцеклетки?

Първото ин витро е направено с лапароскопия, което е операция с обща упойка. Въглеродният двуокис, който се използва за нея обаче, оказва вредно влияние върху яйцеклетките и затова много бързо този метод се замени. Яйцеклетките започнаха да се вадят под ултразвуков контрол. Нашите първи опити бяха през предната коремна стена и пикочния мехур. Малко по-късно се проникваше през уретрата, а след като се появи вагиналният трансдюсер (сонда), буквално за година всички останали методи отпаднаха.

Вие в коя област работехте през 1984 г.?

Бях младши асистент в Института по ендокринология в отделението по патология и физиология на женската гонада, т.е. женския яйчник. Тогава ръководител беше проф. Стоян Докумов, а след като се пенсионира, го наследи доц. Атанас Щерев. Започнахме да си задаваме въпроса можем ли да направим ин витро в България. Въведохме го като тема в лекциите, които четем за специализанти и в семинарните занятия. Другото, което много ни помогна, беше, че нашето отделение за занимаваше с проблема на поликистозните яйчници и се налагаше често да оперираме жените. По време на тези операции пунктирахме яйчника и се опитвахме да извадим яйцеклетки. След това ги слагахме под микроскоп. Така за първи път видяхме взети от нас яйцеклетки.

Не бяхте ли виждали яйцеклетка дотогава?

Е, виждали сме по време на занятия, но тогава ние лично за първи път успяхме да ги извадим. Естествено, не го правехме с цел оплождане, просто опитвахме. Така или иначе оперирахме тези жени. Един ден се появи много важна статия в американско списание. В нея беше подробно описана методиката за това как се правят хранителните среди, в които да се оплодят яйцеклетките и да се развият ембрионите, предназначени за ин витро. Буквално като упътване беше. Веднага се свързахме с проф. Кюркчиев от БАН, показахме му статията и го попитахме: "Можеш ли да направиш тази хранителна среда?" Той каза, че може. По онова време вече можеше да се намерят необходимите компоненти. За да се направи хранителният разтвор обаче, трябваше да се добави вода 5 пъти дестилирана, която ние в България не можехме да произведем. След известно време открихме, че можем да я заменим с дейонизирана вода. В няколко института на БАН имаше инсталации, които правеха такава вода, но срещнахме нов проблем - филтрите им не бяха сменяни с години. Едва намерихме един с по-нови филтри, за да получим най-накрая тая специална вода. Тогава на тази тема се появяваха невероятни статии. В една от тях твърдяха, че резултатите били най-добри, ако се ползва вода от стопен сняг на Килиманджаро. Днес нямаме никакъв проблем - вдигаш телефона и ти носят водата в клиниката. Каквато искаш. Но тогава правехме първите стъпки в тази област и с всичко имахме проблем.

Явно социализмът е пречел и на ин витрото?

Сложно беше, но колегите в научните институти помагаха кой с каквото може. Следващият ни проблем беше, че за да достигнем до яйчника, ни трябват игли, дълги 33 сантиметра. В България такова нещо нямаше откъде да се намери. Разпитахме как правят игли за спринцовки в завода "Момина крепост" във Велико Търново. Обясниха ни, че това е една дълга куха тел, която само се реже, но иглите са много по-къси. Качихме се с Щерев на колата и отидохме във Велико Търново - хем гостувахме на един колега, хем посетихме Момина крепост. Ето и един от плюсовете на социализма - тогава директорът на завода веднага ни прие, а сега няма начин да те пуснат ей така на подобно място. Ние го питахме: "Можете ли да ни нарежете по-дълги игли, към трийсетина сантиметра?" и той каза: "Мога. Никакъв проблем, ще ви нарежем десетина и ще ви ги заострим". И се получи. Но видяхме, че на картинката в американското списание иглите имат и дръжка, така че веднага пригодихме една тапа. Но при първия опит да пунктираме с тази игла установихме, че тя се огъва. Беше логично, защото стоманата явно е пригодена за по-къса игла. Решихме, че вътре трябва да има мандрен - това е като пълнителя на химикалката, който се маха, след като иглата пробие. Така един ден, докато си говорихме и всеки даваше идеи как да си направим такъв мандрен, наш познат, който беше инженер в БАН, но за повече пари се хвана на работа в сервиз "Жигули" в Княжево, вика: "Я да видя колко е дебела тая игла? Дай да разплетем едно жило от жигули, имам една машинка, с която можем да го резнем под същия ъгъл като иглата и може и да стане." И стана!

Значи първото инвитро в България е направено с жило от жигули?

По-скоро първите опити, защото пък се оказа, че жилото ръждясва при стерилизация. Тогава се появи доц. Илия Ватев, който оглави лабораторията по ин витро оплождане. Той дойде от Париж много подготвен. За първи път донесе хранителна среда в ампули. Ние вече бяхме извадили яйцеклетки, имахме забременяла жена, само че тя абортира в 4-ия месец. Това обаче много ни окуражи.

Под пълна упойка ли вадехте яйцеклетките?

Не. Слагахме само малко местна. Процедурата не беше болезнена. Може и малко да бъркам хронологията, но си спомням, че след като се появи Ватев, тук се проведе много интересен семинар. Знаехме, че за него ще пристигне един австрийски доцент, участвал в създаването на първата вагинална сонда, и ще изнесе лекция как се ползва този апарат - как се вкарва във влагалището, за да се видят матката, яйчниците и пр. Разбрахме, че в Майчин дом в София вече имат такъв, но той е заключен в едно чекмедже, защото никой не може да го ползва. Преди да пристигне австриецът, ние започнахме хормонална стимулация на няколко жени и в момента, в който дойде, те бяха подготвени за пункция и изваждане на яйцеклетки. Той направи демонстрация със сондата, видяхме, че става много лесно, и ни подари няколко шведски игли, с които работехме почти година. Те са от много здрава стомана, която се стерилизира, без да се поврежда. Уж бяха за еднократна употреба, но и колегата призна, че и в Австрия не могат да си позволят толкова скъп консуматив и затова го стерилизират. Днес иглите се изхвърлят след пункцията, но тогава нямаше такива неща.

Успя ли тогава някоя от тези жени да забременее?

Не, тогава само извадихме яйцеклетките. Някои се оплодиха, други не. Първият ни успешен опит беше по-късно, през 1987 г., когато вече имахме наша сонда. Тогава всъщност по метода ин витро забременяха две жени, но се шумеше само около първото родено бебе Илияна Тирилова, която е кръстена на доц. Илия Ватев. Второто ни бебе се роди през 1988 г., 12 дни след Илияна. Казва се Христо, но родителите не искаха да привличат вниманието.

От какво според вас зависи успешното ин витро - от апаратурата, химикалите, които се използват, хормоните, с които се стимулират яйчниците, или само от умението на лекарите?

Често задаван въпрос е какъв е процентът на успеваемост при ин витрото. Затова ще ви кажа, че при нормална популация на 100 здрави двойки, без проблеми, които имат полови сношения по време на овулация, забременяват 25-30 процента. Теоретично би трябвало да забременеят и стоте, но не е така - от първия опит забременяват само 25%, а на 12-ия опит, след година, би трябвало да забременяват почти всички. Един опит за ин витро оплождане имитира едно полово сношение и затова процентът на успеваемост е същият. Просто това е биологичният максимум при човека.

Защо тогава някои клиники твърдят, че имат по-висока успеваемост в ин витрото от други?

Въпрос на статистика. Ако този месец имам две жени ин витро, едната не забременее, а другата забременее с близнаци, тогава 100 процента ли ми е успеваемостта? Така че, каквото и да говорят, става въпрос за 25-30 процента.