Д-р Наташа Манева: Университетските болници трябва да са под особената грижа на властта

Д-р Наташа Манева е родена на 17 декември 1950 година в Плевен. След завършване на средното си образование е приета в Медицинска академия - София. Завършва висше образование през 1975 г. и още същата година на 1 юни започва работа по специалността си - анестезиология и реанимация в плевенската болница. Освен лекар, д-р Манева е и преподавател в Медицински университет - Плевен.

Тя е временно изпълняващата длъжността изпълнителен директор на плевенската Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ). Минаха първите й сто дни на поста, който наследи от избрания за кмет доц. д-р Димитър Стойков. Според д-р Манева лечебното заведение е в стабилно финансово и кадрово състояние.

Д-р Манева, защо се насочихте към лекарската професия?

Защото ми харесва. Според мен медицината не е само професия, тя е много повече от това. Освен наука, е и съзнание, любов, внимание, нещо много по-голямо от кариера. Медицината и лекарската професия са призвание и, нека не звучи патетично - хуманитарна мисия. Затова се насочих към тази професия, защото смятам, че това е моето призвание и моята мисия.

Вие сте имала възможност да специализирате в големи европейски болници. Минавала ли ви е някога мисълта да напуснете България и да работите в чужбина?

Работя в плевенската болница от 37 години. През всичките тези години съм отказвала всевъзможни предложения за работа и то не само в други държави, но и в други градове, дори за един ден или за един час. Обичам града си. Семейството, моят дом, болницата и университетът в Плевен са моят живот. Затова с умиление често казвам - моята болница и моят университет. Не съм и помисляла да отида да работя на друго място през всичките тези години, няма да го направя и сега.

Как се чувствате в стола на изпълнителния директор на УМБАЛ - Плевен?

Честно казано, много удобно. Този стол ми го отстъпи доц. д-р Димитър Стойков, след като бе избран за кмет на Плевен. Преди това година и девет месеца аз бях заместник-изпълнителен директор в неговия екип. Така че имах възможността да измина пътя от медицина към здравеопазване.

В какво състояние поехте болницата и срещате ли съдействието на доц. Стойков в качеството му на кмет на Плевен?

Болницата е финансово и кадрово стабилизирана, нещо, което бе направено по времето, когато доц. Стойков бе изпълнителен директор. Смея да кажа, че той бе един успешен директор. Както знаете, общината не може да се намесва при финансирането на болнични заведения от такъв тип. Аз срещам подкрепата на доц. Стойков, защото имаме еднакъв интерес, а предполагам, че този интерес е и на всички плевенчани - УМБАЛ да е финансово стабилна и да предлага професионална, висококвалифицирана и не на последно място - почтена здравна услуга на своите пациенти. Използвам случая, за да благодаря на екипа, с който вървим по този път - това са предани и отговорни хора. Благодаря и на всички колеги и служители на болницата, от които срещам разбиране. Всички са съпричастни с трудностите и непопулярните мерки при решаването им, както и с въведената строга финансова дисциплина. Искам да кажа, че всички проявяват търпение по време на тази криза и на реформите, които са задължителни. Без това разбиране от страна на колегите и на персонала столът на изпълнителния директор би бил неудобен за мен.

Кое е по-трудно - работата на анестезиолога или административните задължения?

Трябва да ви кажа, че работя с еднакво желание, положителна нагласа и желязна дисциплина и двете. Обичам си работата и не ми е трудно. Доставя ми удоволствие и работата ми като анестезиолог, и административната работа, която в момента изпълнявам.

Плевенската университетска болница е една от най-големите в страната. Кои са основните проблеми тук?

В условията на криза основният проблем е недофинансирането. Плевенската университетска болница е не просто една от най-големите, а втората в страната след тази в Пловдив. Тя разполага с 930 легла, а през нея годишно преминават над 40 хиляди пациенти. Още малко цифри - тук за една година се правят над 130 хиляди прегледа, извършват се над 15 хиляди хирургически интервенции, а над 49 на сто от пациентите се приемат тук по спешност. Сами можете да си дадете сметка каква по обем и сложност работа се извършва в нашата болница. Това е едно от лечебните заведения в страната със статут на университетска болница, областна болница и болница с междуобластни функции. Само за миналата година от Великотърновска, Габровска, Ловешка, Врачанска и други области в УМБАЛ - Плевен, са лекувани 9 148 пациенти, което прави 22 на сто от всички хоспитализирани през годината. Не бива да се забравя, че в структурата на нашата болница има и четири диспансера. УМБАЛ - Плевен, е и един от големите в България центрове по хемодиализа, тук се извършват над 26 хиляди диализи годишно. Така че нашата болница покрива всички сфери от медицинската дейност, без сърдечни операции и трансплантации. Всичките тези дейности се финансират от клинични пътеки и дейности от Министерство на здравеопазването. Можем да се похвалим, че нашата болница няма дългове и просрочени плащания към доставчици. Доказахме, че дори в условия на криза може не само да се постигне, но и да се задържи финансова стабилност.

Достатъчно добре платени ли са лекарите и другият медицински персонал?

Достатъчно е относително понятие, зависи на кого за какво не му стигат парите.

Според някои експерти след няколко години България може да се окаже без лекари. Има ли истина в това твърдение, според вас?

Не ми се иска това да е истина. Има една древна индианска мъдрост, която гласи - човек не живее добре там, където вятърът не знае името му. Ако нашите колеги осъзнаят тази истина, може би по-малко от тях ще напускат България.

Плевенската болница стабилна ли е откъм кадри? Имаше години, в които масово напускаха, особено медицинските сестри...

Мога да кажа, че сме стабилни, както казах и във финансово отношение, и по отношение на кадрите. Имаме добри специалисти, добри кадри на всяко ниво. Масовото напускане на медицински сестри сега не се забелязва. Както знаете, конкуренцията в Плевен, където има доста частни клиники, е голяма, но пак казвам - засега стоим стабилно по отношение на кадрите.

Нужни ли са на страната ни университетските болници?

Университетските болници имат съвсем различен статут от останалите, защото една от функциите им е да обучават студенти. Именно за това ние не можем да си позволим да се лишим от някоя от структурите си. Затова университетските болници не само са нужни, но би следвало да са под особената грижа на властта.

Кой снабдява болницата с лекарства и какви са цените на медикаментите?

Снабдяваме се с лекарства и медицински консумативи по цените и процедурите, регламентирани от закона, това мога да кажа.

Лекарите анестезиолози все по-често заминават зад граница и в страната ни те са все по-малко. Как може да се промени това?

Както казах, аз съм и преподавател в Медицинския университет в Плевен. Обучавам студенти по анестезиология и реанимация, това са млади хора от половината свят. Много от тях избраха моята специалност и много от чуждестранните студенти остават да работят в България. Други - български студенти, напускат страната ни и отиват по света. Това е въпрос на личен избор. Аз се гордея с всичките си студенти, защото съм сигурна, че където и да са по света, те спасяват човешки животи. За мен това е много по-важно от факта, че не са останали в България.