Начало Здравна медиа Интервюта Лекарите говорят Д-р Незабравка Чилингирова: Винаги, когато съм губила дете, съм го преживявала така, сякаш губя своето

Д-р Незабравка Чилингирова: Винаги, когато съм губила дете, съм го преживявала така, сякаш губя своето

Д-р Незабравка Чилингирова: Винаги, когато съм губила дете, съм го преживявала така, сякаш губя своето - изображение

Италиански хирурзи присадиха най-малкото изкуствено сърце, което някога е било имплантирано и спасиха живота на 16-месечно бебе. Детето е страдало от миокардия. Сложната операция е продължила 8 часа. От болница "Бамбино Джезу" в Рим информираха, че 13 дни след операцията, на бебето успешно е била извършена и трансплантация на сърце. До този момент в България изкуствени сърца са били имплантирани на 3 деца – на 8, 11 и 16 години.

Кои са основните пречки тези операции да не са честа практика у нас, по този въпрос разговаряме с д-р Незабравка Чилингирова, началник на Отделение за лечение на вродени сърдечни малформации в УМБАЛ „Св.Екатерина“- София. Д-р Чилингирова е специалистът, въвел за първи път в България Затваряне на междукамерен дефект и затваряне на парапротезни регургитации.

Фрамар: Преди няколко седмици в Рим беше имплантирано най-малкото изкуствено сърце – на 16-месечно бебе. Прави ли се това и в България?

В България сме слагали изкуствени сърца на три деца – най-малкото е на 8, едно дете на 11 и едно дете на 16 години. При 11-годишното дете имаше пълно възстановяване, след което махнахме изкуственото сърце, при другите две обаче само удължихме живота с няколко месеца.

Фрамар: Кои са проблемите, с които най-често се сблъсквате?

Основният проблем, който не позволява да се слагат толкова често изкуствени сърца, е по-скоро финансов. Изкуственото сърце струва много пари, а Здравната каса не покрива разходите и те остават като дълг на болницата. Другият проблем в България е свързан и с донорството, защото обикновено слагаме изкуствени сърца, когато имаме среден стадий на сърдечна недостатъчност, медикаментите нямат ефект и въпреки проведеното лечение децата се влошават. Тогава единственият изход е сърдечната трансплантация, така че поставянето на изкуствено сърце се прави само като мост към сърдечната трансплантация. В някои случаи, когато настъпи остра сърдечна недостатъчност, може да се сложи временно докато се възстанови сърцето и след това да се махне. Не по-малко сериозен е проблемът и с тромавата система. Преди година ни се наложи да сложим изкуствено сърце на 9-годишно дете. Имаше много административни усложнения, трябваше да се говори с министерството, после ни препратиха в Агенцията за лечение на деца в чужбина, в крайна сметка колегите бяха бързи и уговориха изкуственото сърце, но пък тогава майката отказа то да бъде сложено. Детето по-късно почина за съжаление.

Фрамар: На каква възраст е най-малкото дете, на което е направена трансплантация в България?

Най-малкото дете е Мартин. Трансплантацията беше извършена, когато беше 9-годишен, сега е на 12. Преди трансплантацията неговият начин беше силно ограничен, изморяваше при минимални физически усилия и нещата бяха тръгнали наистина на зле. След трансплантацията Мартин тръгне на училище, спортува дори и представи България на Олимпийските игри за трансплантиране.

Фрамар: Какъв е броят на децата, чакащи трансплантация?

В момента няма деца под 18 години в чакащата листа.

Фрамар: Кои са най-честите сърдечни заболявания, от които страдат децата в България?

Най-често децата имат функционални шумчета, но те не са болестно състояние и не влошават начина на живот на детето. Някъде около 5 на 1000 живородени деца имат вродени сърдечни пороци. Най-тежкото заболяване е дилатативната кардиомиопатия, която много често е следствие е на преболедуван миокардит, който не е установен на време. Поставянето на диагноза Дилатативната кардиомиопатия е може би най-тежкото, което трябва да кажем на родителите, защото по този начин ние им обясняваме, че рискът да се случи нещо внезапно с детето им, е огромен.

Фрамар: Има ли симптоми, за които родителите да следят и да доловят възможно най-рано евентуални проблеми в случаите, в които няма диагноза от лекар?

Да, има такива симптоми, които трябва да са знак за родителите, че е необходим преглед при специалист. Ако кърмачетата са неспокойни, плачливи, изнервени, изморяват се при хранене, не наддават на килограми, потят се, при преглед би се установило дали имат вроден сърдечен порок. При по-големите деца всякакви симптоми, които са свързани с по-бърза умора, отказ на детето да играе, с оплакване от недостиг на въздух, гръден дискомфорт, налагат задължителен преглед на сърцето. Понякога се оказва, че детето е здраво, но имаме ли съмнения, то трябва да бъде заведено при специалист.

Фрамар: Вие сте утвърден специалист в Детската кардиология – една от безспорно най-трудните специалности. Тежко ли преживявате моментите, в които и знанията, и опитът ви не са достатъчни, за да помогнете на едно дете?

Много тежко. Винаги, когато съм губила дете, съм го преживявала така, сякаш губя своето. Това е най-тежкото, което могат да преживеят един лекар и една майка. Първо заставам в ролята си на майка, след това на лекар и трябва да ви кажа, че случи ли ми се това, просто съм като разбита, все едно съм загубила част от себе си.

За Framar.bg:

4.1, 16 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ИНТЕРВЮТО

ИНТЕРВЮТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Категория