Д-р Пeтко Стефановски: Ако се спазват някои лесни правила, няма да има много пострадали от жегите

В разгара на юлските жеги Спешното отделение на Университетската болница "Георги Странски" в Плевен е препълнено с пациенти. За това как се отразяват горещините на хората и какво трябва да правим, за да се предпазим от топлинен удар и други усложнения, разговаряме с шефа на отделението д-р Стефановски.

Д-р Петко Стефановски е роден на 1 април 1974 г. в Пловдив. След завършване на средно образование е приет в плевенския Медицински университет. Дипломира се през 2000 г. След това последователно работи във филиалите на "Спешна помощ" в Роман и Червен бряг като ординатор и началник на филиал. От 1 февруари 2007 г. е началник на Спешно отделение към Университетската болница в Плевен.

Имате ли много работа в горещините и как се отразява жегата на вашите пациенти?

Жегата се отразява много на хората, особено на тези със сърдечно-съдови и хронични заболявания. От началото на горещините около първи май до днес - 9 юли, 34 човека са докарани с топлинен и слънчев удар. В най-тежко състояние - кома, е приета жена на 60 години, която е в реанимация. Освен това само за един ден имаме двама души с инфаркт, един с инсулт и други пациенти с обострени сърдечно-съдови заболявания. Откакто жегите започнаха, имаме бум на такива пациенти.

Какво съветвате хората, как да се справят с горещините?

В жеги като сегашните, ние - лекарите, многократно съветваме хората какво трябва да правят, за да понесат по-леко високите температури, но те явно не го спазват. Най-важното е малките деца и възрастните хора да не излизат навън в часовете от 10,00 до 12,00 и от 14,00 до 16,00 часа. Да се обличат с по-леки дрехи, винаги да са с шапка и да приемат много течности. За работещите хора, особено в производството, препоръката ни е постоянно да има движение на въздуха в помещенията, климатиците също са препоръчителни. Ако се спазват тези правила, няма да има много пострадали от горещините при нас.

Освен жегите, какви са другите опасности за хората през това време на годината във връзка с вашата работа?

Имаме и доста случаи на ухапвания от змии - десет са до момента. Най-често хората са срещнали змии в каменистите места около града, в Кайлъка, но 30 процента от случаите са станали по домовете - ухапванията там са от смокове, които не са отровни.

Какво трябва да се направи при среща със змия?

Първо трябва да се запази спокойствие, в никакъв случай да не се вика, скача или да се размахват ръце или пръчки пред влечугото, защото тогава то се плаши, независимо какво е, и би могло да те нападне. Ако вече змията е ухапала човек, то в никакъв случай не трябва да се пристяга мястото, не трябва да се изсмуква отровата с уста, не трябва да се цепи кожата с ножове, защото се правят още по-големи инфекции. Какво трябва да се прави? Първо - успокоява се човекът, който е ухапан. Второ - слага се една пръчка на крайника, който е пострадал, за да не се движи, защото мускулната помпа изтласква кръвта и я разнася. Една пръчка, ако сте на полето, която трябва да се пристегне, но не много. След това максимално бързо пострадалият трябва да бъде доведен до Спешно отделение.

Какво е обезпечението на отделението с медикаменти, кадри и техника?

С медикаменти и консумативи сме обезпечени напълно, няма дефицит. Като апаратура сме в плана на търга на болницата, след който ще бъде закупено всичко най-съвременно. В момента имаме оборудване, но част от него е амортизирано и ще бъде подновено. Като персонал отговаряме напълно на медицинския стандарт и имаме трето, най-високо ниво на компетентност. Само Плевен и Варна в Северна България разполагат с трето ниво на компетентност в спешните отделения.

Имате ли проблеми с побойници все още?

Много пациенти идват при нас след побой. Само за изминалата седмица имаме над 30 такива случая. Да чукнем на дърво, скоро не са нападали екипите ни физически. Иначе вербалната агресия е постоянна величина.

Как се свиква с това нещо?

Не се свиква. Зная, че всеки човек, който е дошъл при нас, е изнервен. Ние не сме отделение, където да седнеш, да го разпитваш този човек надълго и нашироко. При нас идват всякакви хора, които са паникьосани от внезапната болка или друго, като пристигнат тази паника се трансформира в агресия. Но то в цялото ни общество я има тази агресия, така че сме философски настроени...

Кой е най-големият проблем във вашата работа?

Според мен най-големият ни проблем е синдромът на изпепеляването. От наблюденията и опита, който имам, около 70 процента от персонала вече е с този синдром. Това не се отнася само за България, проблемът е на световно ниво. За жалост, решението при такива колеги е да напуснат спешните отделения, защото синдромът на изпепеляването води до неглижиране на проблемите на пациентите, до една рутина, която не би трябвало да я има.

При вас има ли го?

Вероятно да.

А защо още сте на тази работа, какво ви задържа?

Идеалист съм. Просто все някой трябва да я върши тази работа и аз смятам, че това, което зависи от мен, го давам. Искам да науча и младите колеги, които идват тук, на това, което знам. Текучеството при нас е голямо. В дипломната си работа съм направил едно такова проучване и се оказва, че стажът, който има един лекар в спешното отделение, е два месеца и 14 дни, средно за България.

Много ваши колеги заминават за чужбина, все повече се говори, че България ще остане без лекари. Имате ли такива наблюдения?

Да, много заминаха. Има обаче и млади колеги, които идват да работят. Вероятно и те ще заминат, но това е животът. Седя тук, за да мога да науча новите лекари на това, което знам. А това, че България щяла да остане без лекари - мисля, че е малко пресилено да се твърди подобно нещо.

Здравният министър заяви, че най-ниската заплата, която лекар трябва да получава в България, трябва да е 700 лева. Какво смятате за това?

Съгласен съм, 700 лева е едно добро начало.

Кой е случаят от вашата практика, който завинаги е останал в съзнанието ви?

Една катастрофа между Телиш и Червен бряг с две коли - имаше осем пострадали, включително и смъртни случаи. Тогава работех в Червен бряг и пътувах. Спрях колата и бях първият, който пое случаите. Имах си в спешната чанта в колата повечето от нужните неща и се справих. Хванах венозен път на едно момиче още в колата, то беше с премазани два крака, счупен таз... Та седях там, държах една банка и системата, докато дойде пожарната, за да се разреже ламарината и да се измъкне. Слава Богу, това момиче оживя.

Свиква ли се с болката?

Не, но с нея животът като че ли се приема под друг ъгъл. Разбираш, че всички сме се родили и всички ще умрем. Няма значение колко пари имаме, какви вещи, какви коли...

А кое има значение?

Според мен си струва човек да си изживее живота така, както му харесва и най-вече - да не пречи на другите, да не се ядосва, да не влиза в конфронтации, да не търси само материалното...

Казват, че един лекар учи цял живот. Така ли е при вас?

Да, така е. Завърших висшето си образование през 2000 г., от 2002 до 2007 г. специализирах спешна медицина. След това от 2008 г. до миналата завърших втора магистратура - здравен мениджмънд, така че за тези 12 години това е, което съм постигнал. В момента планът ми е да взема още една специалност, пиша статии и т. н. Трябва да кажа, че в България може би има само около 70 човека, които са със специалност спешна медицина. Тя е доста неблагодарна, защото можеш да работиш само на колела в центровете за спешна медицинска помощ и в спешните отделения, никъде на друго място.

Какво смятате за системата на спешната помощ? Кой е най-удачният вариант за нашата страна?

За да се направи такава оценка, трябва да се вземат предвид всички фактори. Аз нямам данни от цялата страна, не мога да коментирам. Мога да говоря само за нашия регион. Тук има дребни неща, които по-скоро са въпрос на оборудване, но като цяло системата ни работи добре. В света има няколко системи на спешна помощ, но коя точно ще се избере в България, трябва да се реши след изключително сериозен и дъблок анализ. Има група към Министерство на здравеопазването, която работи в тази насока.

Имате ли проблем със здравно неосигурени пациенти?

По закон и стандарт ние посрещаме и приемаме всеки човек, който се обърне към нас, без оглед на неговия здравно-осигурителен статус. Който дойде тук, ние го преглеждаме, пускаме му необходимите изследвания и преценяваме дали е спешен случай по медицинските критерии. Ако е спешен, това налага задължително настаняване в болница и тогава идва големият проблем със здравно неосигурените, защото болницата няма откъде да получи парите си. Всичко е насочено към това ние в спешното отделение да намерим баланса между поставянето на точната диагноза и пускането на изследвания.

Тоест нищо в Спешното отделение не се плаща?

При нас идват и пациенти от други населени места. Преди дни имаше една жена от Бургас, която е с дископатия и има назначени процедури. Тя няма личен лекар тук и понеже е в командировка в Плевен, ние й направихме манипулацията тук. Това обаче е само една манипулация, не е нещо, което да налага преглед и лечение.

Колко пациенти годишно преминават през Спешно отделение?

За 2007 г. оттук са преминали 16 000, за 2008 г. - 16 900, 2009 - 19 400, 2010 г. - 22 500, за 2011 г. - 25 700. Броят постоянно се увеличава.

На какво се дължи това?

Мога да кажа кои заболявания се увеличават най-много. Това са случаите на сърдечно-съдовата система, особено ритъмните нарушения. На ден сега, в жегите, това са четири - пет човека, които са излезли от ритъм. Увеличават се и инсултите. От 401 случая за 2007 г., за 2011 г. вече са 750 - почти двойно увеличение. Нарастват тревожно травматичните случаи - от 2 700 през 2007 г., за 2011 те вече са 6 500. Това са катастрофите. За 2011 година по данни на областната комисия по проблемите на безопасността на движението на територията на Плевенска област са станали 229 пътно-транспортни произшествия с 319 ранени и 30 загинали на място. За м. г. при нас с пътно-транспортни травми са били 250 човека. Това означава, че 78 процента от всички пострадали в Плевенска област са обслужени от Спешно отделение - Плевен. Да, филиалите съществуват в Червен бряг, гр. Левски, Никопол, но оттам тежките случаи ги карат при нас. Плюс областите Ловеч, Велико Търново и част от Враца, откъдето също имаме пациенти, пострадали при катастрофи.