Д-р Стойчо Кацаров: След изборите по-малките общински болници масово ще затворят врати

Д-р Стойчо Кацаров е един от учредителите на Център за защита на правата в здравеопазването. Роден е на 6 юни 1964 г. в Дупница. Завършил е медицина и право. Бил е депутат в 38 и 39-то Народно събрание, зам.-министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г. Д-р Кацаров бе водещ на дискусията за правата на пациентите, която се проведе в Смолян.

Д-р Кацаров, защо по време на дискусията казахте, че диагностично-свързаните групи няма да се въведат?

Защото правителството – и предишното, и сегашното – в желанието си да променя здравната система, изхожда от това, че се харчат много пари. Това клише повтарят непрекъснато. Тоест целта на реформата е да се харчат по-малко пари. Клиничната пътека например плаща 500 лева за апендисит. Ако същия болен го отчетеш по диагностично-свързани групи, лекарят описва всички дейности, които е извършил – изследвания, лечебни и терапевтични процедури. Може един апендисит да струва и 1 500 лева. Световният опит в страните, в които са въведени ДСГ, показва, че разходите след въвеждането им са нараснали. Следователно, аз не вярвам на този, който ми казва, че иска да реформира системата, за да спести пари и ми предлага решение, което не само че няма да спести, а ще увеличи разходите. Затова мисля, че той никога няма да ги въведе. Хърля се само като виждане, а нищо няма да направи.

Но този вариант е планиран за въвеждане пилотно догодина?

Да, но няма да го въведедат нито догодина, нито следващата година.

Тогава какво следва, тази реформа няма ли да има край?

Здравеопазването не се реформира. Провежда се антиреформа в момента. Според мен е много простичко. За да получим добра медицинска помощ, с високо качество на обслужване, принципът трябва да е следният – парите вървят след болния. Болният има право да избира къде да се лекува. Следователно там, където болните предпочитат да се лекуват, там ще отидат парите. Другата болница, в която никой не иска да ходи или ходят много малко хора, ще фалира. И никой не може да се сърди. Само така можем да получим добри резултати. Само така лекарят ще е заинтересован да го търсят повече пациенти. А през последните години нарушиха този принцип.

Как е нарушен?

Първо, като въведоха лимитите за направления в доболничната помощ. Това е уравнивиловка. Второ, от миналата година въведоха бюджети на болниците. Тоест, смолянската болница няма интерес много да работи. Тя има годишен бюджет и ако дойдат повече болни в нея, ще претърпи финансови загуби. Но така са подредили системата. Груба грешка. С предварително въведените бюджети убиха на практика всякакъв стимул в лечебното заведение и у лекаря да се грижи добре за болния, за да идва всеки пък тук, когато се разболее.

Как преценяте концепцията за реформа в спешната помощ?

В нея има добър анализ на ситуацията, но нищо не се предлага. Има едно голямо неразбиране за спешната помощ в нашата страна. Спешната помощ не е линейка. Тя е болница, която има хирургично отделение, реанимация. Всичко друго е логистика – да се доведе болният до болницата. В линейката нищо друго не можеш да направиш. Просто можеш да обездвижиш пациента, да му подадеш кислород и да го придвижиш по най-бързия начин до спешното отделение, за да му се помогне. Спешната помощ не може да се разглежда откъснато от болницата.

Но те са напълно отделени като функции и задължения?

Да. Административно са отделени, но функционално не може да се отделят. Ето например, като закриха болницата в Девин – каква спешна помощ има сега в Девин!? Като отиде допреди болният във филиала на спешната помощ, го карат в рентгена да му направят снимка, в лабораторията – да му направят изследвания. Викат хирург, невролог от болницата. Като закрият болницата, спешната помощ се превръща в едно микробусче за транспорт. Какво ще направи един лекар с апарат за кръвно налягане? Диагноза не може да постави. Закриеш ли болницата, ти си ликвидирал и спешната помощ.

Има ли опция да съществува такава малка болница като девинската с 1,4 млн. задължения и 40-50 000 лева приход на месец?

Категорично да. Не знам точно каква е ситуацията там, в последните няколко години се води целенасочена политика да се ликвидират по-малките общински болници. От една страна им сложиха лимитирани бюджети, а от друга страна им въведоха изисквания да назначат повече медицински персонал, за да сключат договор със Здравната каса. Казаха им: не е достатъчно да са 2-ма анестезиолози, за да сключите договор, трябва да са 4-ма. Ако аз съм мениджър, управител или собственик на тази болница, трябва да удвоя персонала, а това са разходи за заплати и осигуровки, които възлизат на 60-70% от бюджета. Значи ще удвоя и разходите. От друга страна те ми въвеждат лимит на бюджета. Тоест и да имаш повече пациенти, не може да получиш повече пари. Значи, хем ти вдигам разходите административно, хем административно ти намалявам приходите. И какъв е резултатът? Девинската болница не е последната, която затваря тази година. След изборите масово ще затворят по-малките общински болници.

Защо?

По същата причина. Те са умишлено тикани към фалит от държавата.

Според вас какво се цели?

Не знам какво се цели. Знам какъв ще бъде резултатът – болни на опашка пред големите болници, още повече плащания за достъп до лекар, защото това ще ограничи достъпа. В болниците – още по-лошо качество на обслужване. Това ще се получи.

Какъв подход мислите, че е по-разумен за болници в отдалечени и трудно достъпни болници?

Да бъдат оставени болните да си харесат болница. Да не им поставят лимити. Ако пациентите харесват болницата в Девин, тя ще има постъпления. Да не им слагат такива абсурдни и ненужни изисквания. Защо направиха така, че едно вътрешно отделение, за да сключи договор, трябва да има 1 ендокринолог, 1 нефролог, 1 гастроентеролог, 1 кардиолог? И както казваше колегата от Гулянци: “Сега имам 15 пациенти и 10 лекари във вътрешно отделение. И какво да правят всичките по цял ден – да играят карти ли?” При новия болен има повече работа докато поставиш диагноза, но в 3-4-тия ден на болен с диагноза лекарят има 20-тина минути работа при него. Това са абсурди, които административно се въвеждат. Има и още един подход – там, където населението е малко, както са болниците в Смолянско, ако ти не предприемаш мерки, в този район никой няма да остане да живее. Ще затвори училището, болницата, накрая и общината, защото няма да има хора. Към такива райони трябва да се води целенасочена политика не само за болниците, а и за джипитата. Не случайно тук има толкова незаети практики. Не може наравно да третираш джипито в Родопите както третираш колегата му в София. Този в София като отвори кабинет в един квартал, от два съседни блока има вече достатъчно пациенти. Без да направи две крачки. А в Родопите, за да събере 1 000 пациента, ходи няколкостотин километра. Подходът трябва да е различен. Моите колеги трябва да имат стимули, за да са тук. Това в началото се получаваше от Здравната каса. После лека-полека го занемариха и накрая съвсем забравиха този проблем. Този бонус може да се дава от общината, от държавата, без значение. Важно е да отчетеш този факт и да кажеш: “Да, ти ще имаш 500 пациенти, но няма да получиш 500 лева, а ще получиш колкото колегата ти в София – 1 500 лв., защото имаш транспорт и тези хора имат нужда от здравно обслужване”. Не може целта на политиката да е всички българи да се съберем в София. Това е абсурд. Това е погрешна политика, недалновидна.

Какво е мнението Ви за въвеждането на парамедицината?

Може. Няма проблем. Въпрос на организация. Трябва да бъдат обучени хора. Цялата организация трябва да се преразгледа. Тя не може да остане като сегашната.

Другият проблем на спешната медицина е липсата на кадри, как мислите, че може да се реши той?

Мисля, че няма нужда в линейките да работят лекари. Опцията с парамедиците е добра. Но трябва да има наблизо болница. Ако парамедикът ще кара болния на 60 км, които тук са два часа през зимата. Това не е магистрала. Появи се и друг проблем – хората отказват да ползват спешната помощ.

Каква е логиката?

Имаме такива оплаквания от Кула. Болницата там затвори преди година. Кула е на около 20-30 км от Видин. И когато болния го закарат със спешна помощ във Видин през нощта и ако го приемат в болницата – добре. Но когато не е за болнично лечение? В спешна помощ са му били инжекция, нормализират му кръвното налягане, изписват му рецепта и му казват: “Отивай си!”. Той къде да отиде през нощта. Линейката го е оставила и си е заминала обратно, защото друг може да я потърси. И човекът къде да отиде – отива да спи на гарата. Затова отказват да ги транспортират с линейката. Линейката и парамедикът са най-дребният проблем на спешната помощ.

А защо така се получи, че и пациентите, и лекарите не са доволни от клиничните пътеки?

Според мен няма никакво значение дали е клинична пътека или диагностично-свързана група, ако останат лимитите. Какво значение има как ги отчитат, след като така или иначе им е определена една конкретна сума, в която трябва да се поберат. Най-добрият начин е този: има болни – има пари, няма – няма пари. Когато ти си довел до фалит болниците, защото си ги накарал да назначат определен брой лекари и сестри, в същото време си им лимитирал приходите, то ти си я фалирал тази болница, а не защото хората не я харесват. Това е страшното. Как така ти си определил в Девин да няма болница, а в Смолян да има. Нека болните със своя избор определят коя болница да фалира и коя да съществува. Няма по-справедлив начин.