COVID-19 даде тласък на телемедицината и услугите за проследяване на здравен статус, твърди проучване

Избухването на пандемията е довело до масовото използване на онлайн платформи за здравни консултации и лечение, гласи проучване. Д-р Емил Йованов, е един от първите експерти, допринесли за развитието на преносими устройства за проследяване на здравните показатели като например смартгривни, приложения на телефона и т.н. Той е част от екипа на университета „Алабама“ в Хънтсвил и съавтор на проучване, ръководено от учени от Центъра за COVID иновации в технологиите „Mass General Brigham“.

Рязък скок в броя на хората, доверили се на телемедицината

Д-р Йованов е доцент по Електрически и компютърен инженеринг и през 2020 става член на Института по електрически и електронен инженеринг заради приноса си към развитието на преносими устройства за мониторинг на човешкото здраве. Той споделя, че след проведените разговори със здравни специалисти става ясно, че подкрепата им за телемедицината и онлайн рехабилитацията на пациенти е нараснала от 10% на 60%, в резултат на пандемията.
Експертът вярва, че коронавирусът е спомогнал за напредъка в дигиталното здравно обслужване, който при други обстоятелства би отнел десетилетия. Според проучването мобилните приложения в здравеопазването дават невероятни възможности за мониторинг, ограничаване на заразата и тестване по време на пандемията от коронавирус, или в бъдеще при други пандемии.

mHealth система – здравно обслужване с помощта на мобилни устройства

Д-р Йованов смята, че борбата на всяка страна с COVID-19 би била много по-ефективна, ако интегрира така наречената mHealth система за мобилни приложения в областта на здравеопазването. Системата позволява да се разбере кой има нужда от тестване, на база проследяване на контактите му (contact tracing), уточняване на местата, които е посетил, и мониторинг на физиологичните му показатели. Ако тази информация е налична, ще бъде по-лесно да се вземат най-правилните решения и да се използват оптимално ресурсите. Подобна интегрирана система би онагледила начина на разпространение на дадена болест чрез пространствено-времеви модели на новите случаи.
Експертният екип включва д-р Йованов и други негови колеги от най-добрите биоинженеринг компании по света, които, под ръководството на д-р Паоло Бонато, доцент в катедрата по Физикална медицина и рехабилитация към Харвардското медицинско училище, работят заедно в продължение на 3 месеца. Усилията на екипа са насочени към електронните платформи за докладване на състоянието от самите пациенти, създаването на преносими сензори и технологии за дигитално проследяване на контактите. Така ще може да се проследи и потисне ефекта от пандемията с коронавируса.
Д-р Йованов споделя, че са разработили технологии, които да помогнат в борбата с COVID-19 като сигнализират за зачестяващ симптом, следят предполагаемите незаразени и прогнозират за евентуално възможно излагане на фактори, водещи до заразяване със SARS-CoV-2.

Пандемията в момента доказва колко полезни и ефективни са преносимите устройства за мониторинг. Ако се комбинират традиционните, добре познати, технологии като смартгривни и смартчасовници с усъвършенствани преносими сензори, и ако се интегрира мобилна здравна система, страните ще са много по-подготвени при следващите вълни от коронавирус и ще могат да минимизират щетите от бъдещи пандемии.

Функции на новите преносими устройства

Новите устройства могат да предупреждават за предстоящ скок в броя заразени, да отчитат влошаване на здравните показатели, което изисква хоспитализация, да предложат автоматично разпределение на пациентите и по-мащабен мониторинг в помещения, пригодени за болници. И не на последно място, те могат да проследяват изписаните пациенти.
Важно е да се спомене, че преди 15 години д-р Йованов, заедно с д-р Александър Миленкович и подкрепата на „Mayo clinic“, създава първия безжичен и преносим уред с ниска мощност за мониторинг на човешкото тяло.

60 милиона потребители на преносими устройства за мониторинг в САЩ

„Някои от възможностите, които открихме, бяха напълно непознати за здравните експерти“, твърди д-р Йованов. “Към момента в САЩ има 60 милиона потребители на подобни преносими устройства. Броят им се е удвоил за 5 години. През 2019 бяха продадени 20 милиона смартчасовника. Безбройните функции и лесното им свързване разкриват неподозирани възможности пред всяка здравна система.“
Приложенията за мониторинг в домашна среда могат да бъдат още по-ефективни, ако пациентът сам докладва симптомите си, за което е необходимо създаването на по-сложна система.

По-малко посещения при личния лекар

С помощта на електронните мобилни приложения и устройства ще се спестят излишни посещения на хора с настинка например, които при други обстоятелства биха посетили личния си лекар, където отново рискуват да бъдат заразени със SARS-CoV-2. Онлайн консултациите, в съчетание с мониторинг на физиологичните показатели и хронологичен запис на промените в тях, биха помогнали на много хора в домашни условия, без да е необходимо да посетят лекаря си или да отидат до болницата.

• Персоналните проследяващи устройства могат да отчетат признаци на заразяване в най-ранен стадий.

Те могат също да следят сърдечната дейност и промените във вегетативната нервна система. Още преди пациентът да усети недостиг на въздух, той обикновено има симптоми на кислородна десатурация, а тя лесно може да бъде отчетена от оксиметър, било то в болницата или у дома.

• Проследяване на възстановителния процес

Преносимите устройства имат опцията да следят възстановителния процес при пациента и да сигнализират при появата на сърдечносъдови проблеми или нарушения в кръвообращението.  Д-р Йованов припомня, че възстановяването след COVID-19 е продължително, особено ако пациентът има съпътстващо заболяване. Проследяването на хода на оздравителния процес или сигнализиране за влошаване на състоянието в реално време са изключително важни функции за наскоро излекуваните.

Лекарите на фронтовата линия

Благодарение на електронните устройства може да се следи състоянието на медицинските работници на фронтовата линия, тъй като те са силно застрашени от заразяване или от бърнаут. Преносимите електронни средства могат да засекат и други безжични устройства наблизо, което означава, че проследяването на потребители и контактите им може да се автоматизира.

Смарткарта за посетител

Д-р Йованов разказва как една смарткарта за посетители би могла да регистрира всички помещения, в които той влиза, както и контактните му лица. Ако впоследствие се окаже, че е заразен с коронавирус, лесно ще се определят местата за дезинфекция, както и хората, които трябва да бъдат тествани.
Google и Apple работят по създаването на Bluetooth технология, която да подпомогне правителствата и здравните органи в борбата им с коронавируса, но и да гарантира сигурността и запазване личния живот на потребителите.
„Най-трудно се оказва именно съхраняването на личните данни,“, признава д-р Йованов. Всъщност почти всички фактори, които пречат на работата им, нямат общо с технологичния й аспект.
Някои от ограниченията идват от изискванията за одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата при внедряване на нови сензори и приложения, а други, както вече стана ясно, от трудности при съхранението на личната информация. Д-р Йованов не подценява сериозността на тези въпроси, защото те са свързани с много субективни фактори.

Полевите болници

Поради факта, че преносимите системи за мониторинг са лесни за транспортиране и не изискват специална инфраструктура, те са много подходящи за полевите болници, разкрити по време на пандемията. Те могат да се използват и при други форсмажорни обстоятелства, които изискват бърза реакция.
Екипът създава уебанкета, с която да се изяснят изискванията за проследяване на контактите в такива болници.
„Надяваме се, че нашите проучвания ще привлекат вниманието на здравните и техническите експерти, които да обединят усилията си в създаването на още нови приложения и технологии в полза на пациента и на цялото общество.
Всеобхватното приложение на mHealth системите ще предостави полезна и разнообразна информация, която да помогне при изготвянето на още по-прецизни методологии, осигуряването на строго индивидуално лечение и ефективното ограничаване на пандемията.