Телемедицината при лечение на епилепсия - полезните практики от цял свят

Пандемията ни принуди да се научим да живеем и общуваме най-вече онлайн. Здравното обслужване не направи изключение. Телемедицината (предоставянето на медицински услуги без физически контакт) напредна много в част от страните след затварянето на здравни заведения и забраната за посещения от лекари по домовете, освен при неотложни случаи.

Телемедицината обаче, насочена към пациенти с епилепсия, съществува много преди избухването на коронавируса. Повече от десет години лекарите полагат огромни усилия да я наложат, за да осигурят по-широк достъп за пациентите си. Няма значение дали епилептикът живее в Северния полярен кръг, в планините на Аржентина или селските райони на САЩ – той има равни шансове с всички останали да получи адекватна, специализирана консултация и грижа.

Роберто Карабало от педиатричната болница „Juan P. Garrahan“ в Буенос Айрес години наред опитва да въведе програма за отдалечено здравно обслужване в аржентинската провинция Тукуман.

Министерството на здравеопазването му съдейства като свързва болницата с други здравни заведения в Сан Мигел в Тукуман и отдалечени градчета като Тали дел Вал и Консепсион. Интернет връзката между пациенти и лекари е качествена и бърза, което позволява разговори в реално време с видеовръзка.

Телемедицината - по-малко пари и време

Преди стартирането на програмата семействата от Сан Мигел е трябвало да отделят почти цял ден и да плащат за 4 автобусни билета или 2 таксита. Когато онлайн здравните консултации стават възможни, единственото, което семействата е трябвало да направят е да отидат до градчетата Тали дел Вал или Консепсион, откъдето да се свържат със своя лекар, благодарение на телемедицинското оборудване в местната болница.

През 2019 година е проведена анкета, на която всички 116 родители отговарят, че са напълно удовлетворени от подкрепата и здравните грижи, които получават от лекарите. Семействата споделят, че програмата им спестява отсъствия от работа или училище и транспортни разходи, а същевременно им осигурява по-добър достъп до лекарства и възможност за редовни посещения и консултации с проследяващия лекар.

Провинциалните райони в САЩ страдат от недостиг на специалисти по епилепсия

Макар САЩ да е страна с високи доходи и стабилна здравна система, провинциалните региони страдат от недостиг на специалисти по епилепсия. 69% от окръзите в щата Мичиган не осигуряват адекватно здравно обслужване, а много от жителите им имат и ограничен достъп до детски невролози. В продължение на три години бяха осигурявани финансови средства, с които да се усъвършенства и приложи по-широко програмата за онлайн консултации и лечение на епилепсия при децата в САЩ. Пациентите споделят, че тя работи много добре, а тяхното удовлетворение от обслужването на лекарите им достига 97%.

Програмата за телемедицина бе въведена и в други селски райони в Щатите по линията на проекти като Cleveland Clinic’s Project IMPACTT, според който така ще се осигури удължаване периода на осигуряване на необходимите здравни грижи и ще се намалят разходите на семействата с най-малко $600 на посещение. Освен че чрез програмата могат да се осъществяват телевизити, се сформират и онлайн групи за подкрепа, образователни програми по въпросите на епилепсията и серия от безплатни уебинари.

Здравно обслужване за епилептици, живеещи в региона на Северния полюс

Макар да сме в 21-ви век, Низам Ахмед се оказва единственият епилептолог в канадската провинция Манитоба. Когато се мести на запад в Едмънтън, Албърта, през 2002, някои от неговите пациенти от Манитоба настояват да продължат да се лекуват при него.Те предпочитат да отидат с кола или самолет до Едмънтън, който е на поне 1 000 км разстояние.

Лекарят споделя, че за пациентите му това е било свързано с транспортни разходи, отделяне на време както от болните, така и от страна на придружителите им, защото заради епилептичните пристъпи те не могат да шофират. Реално всяко посещение им е коствало няколко дни и не малко пари.

Така Ахмед решава да даде шанс на телемедицината и свързва Едмънтън с клиника в Манитоба, където хората могат да отидат и да го „видят“, макар и само виртуално.

Тъй като всичко това се случва през 2002-2003, технологиите все още не са били на високо ниво. Аудио и видео връзката е била лоша и несинхронизирана, но епилептологът и пациентите не се отказват. Впоследствие и двете страни са благодарни, че не са го направили. Ахмед започва да обмисля въпроса по-задълбочено. Ако успява по този начин да се грижи за епилептиците в Манитоба, защо да не може да го направи и за пациенти от други части на Канада? Например на Северния полюс. 

Разбира се, не на самия Северен полюс, но над Арктическия кръг, или по-точно в град Джоа Хейвън на остров Кинг Уилъм. Ако човек с епилепсия живее там и пътува до Едмънтън, разходите за пътуването му ще доближават цената на самолетен билет до Европа. Телемедицината улесни хората от арктическото градче, като сега им се налага до посетят само здравния център.

„Ако можеш да го направиш на Северния полюс, значи можеш навсякъде.“

Предпроектното проучване на лекаря по въпросите за онлайн консултации за епилептици е едно от първите. Доклад, изготвен през 2008 година, гласи, че телемедицината спестява средно на всеки пациент повече от 400 канадски долара за едно посещение. Отделно, тя им спестява време за пътувания, което за 60% от епилептиците означава около 5 часа отсъствие от работа. Важно е да се отбележи също, че 90% от тях се нуждаят от шофьор, който също трябва да пропусне работен ден.

Пациентите са толкова благодарни за въвеждането на програмата, че някои от тях предлагат на д-р Ахмед финансова помощ, ако в един момент държавната субсидия бъде спряна. За щастие, това не се случва и тя все още работи. Лекарят се е срещнал онлайн с хиляди пациенти.

Той помага и за стартирането на програма, която да дава възможност за онлайн връзка по време на операции при епилептици в Пакистан. След 2 години на конферентни връзки и онлайн консултации, Ахмед и колегата му Уилъм Болинг заминават за Пакистан, където извършват и първите операции на място.

Разговорът с епилептик е съществен елемент от консултацията

Самюел Вийбе от университета в Калгари разказва, че по-голямата част от посещението на епилептика при неговия лекар се състои в разговори, въпроси и отговори. Лекарят пита колко пристъпа е имал пациентът, кога са се случили те, как точно са протекли, дали взема предписаните му лекарства и чувства ли се все още депресиран. Той вярва, че епилепсията е заболяване, което може лесно да се контролира и консултира виртуално.

Вийбе споделя, че заради пандемията в Канада, 95% от пациентите му са заменили посещенията си с телефонни консултации. Те самите са били много по-спокойни, защото освен безопасност, този нов начин на комуникация им спестява време, средства и не малко усилия.

Има преимущества и за самия епилептолог. Той смята, че онлайн консултациите са по-продуктивни, защото може да проверява медицинската информация, докато говори с пациентите по телефона. Вийбе пояснява: „При визита на живо не е удачно да заровя поглед в документите. Не би било пълноценно общуването помежду ни. При телефонен разговор хората са наясно с това.“

От комфорта на своя дом

Колумбия

Д-р Себастиян Ортиз де ла Роза от болницата в Богота, Колумбия, сега провежда видео разговори с малките си пациенти и техните родители. Той споделя, че „хората са много по-спокойни и щастливи, защото в противен случай трябва да посетят болницата и да изчакат реда си.

Благодарение на онлайн програмата за здравно обслужване днес те просто виждат изскачащ прозорец на монитора си и разговорът започва.“

Ортиз де ла Роза е наясно с преимуществата на това да си у дома, докато се консултираш с лекаря си. Той казва, че често децата се срамуват в кабинета му и не говорят. Когато са в домашна среда, те се чувстват комфортно, а епилептологът получава по-точна и подробна информация за състоянието им, особено ако децата страдат и от когнитивни нарушения.

Япония

В Япония телемедицината е въведена за първи път през април 2018 г. само като алтернатива на домашните визити. Все пак националната здравна политика в страната ограничава нейното използване до 10% от пациентите и изисква лични срещи с всеки от пациентите поне веднъж на три месеца.

Когато избухна пандемията от коронавирус, японското министерство на здравеопазването даде повече свобода за използването й. Макар че програмата за онлайн консултации продължава да се смята за временно решение, тя се използва широко при нужда от домашни посещения и като цяло се приема много добре от обществото.

Ню Йорк

Преди пандемията Натали Жьоте от болницата „Mount Sinai“ в Ню Йорк рядко прибягва до телемедицина. Сега обаче тя поддържа връзка с почти всички свои пациенти именно благодарение на нея и смята, че екипът й се възползва от онлайн програмата много по-често. Жьоте предпочита видеоразговорите и само от време на време използва телефон. Тя смята, че видеовръзката позволява на лекаря да се запознае със средата и близките на болния. Също така по време на видеоразговор членовете на семейството могат да се включат, което позволява самите те да се образоват и информират подробно по въпроси, свързани със заболяването.

Виртуалните срещи се планират по-лесно и вероятността пациентите да бъдат точни е много по-голяма. Всички са положително настроени, а голяма част от тях дори искат да запазят точи начин на комуникация след пандемията.

Ограниченията на телемедицината: качество на връзката, бюджет, грамотност

Иран

„Не навсякъде телемедицината е позната или пък се прилага. В Южен Иран възможност за онлайн консултации не съществува. Няма инфраструктура, нито изготвени политики или правила, а още по-малко нужния бюджет“, признава Али Асади-Пууя от Медицинския университет „Shiraz.“ Той е скептично настроен и не вярва скоро телемедицината да се развие в Иран.

Нигерия

В Нигерия ситуацията не е много по-различна, тъй като стартирането на програмата изисква много сериозна инвестиции, а интернет покритие има на малко места. Основни пречки там са липсата на електричество в много региони и на смартфони, както и неграмотността на пациентите. Доктор Емануел Саня е невролог от Университета в Илорин. Той е привърженик на телемедицината, но отчита обективните обстоятелства в неговата страна.

Латинска Америка

„В Латинска Америка 1/3 от населението няма достъп до интернет“, твърди Хуан Карлос Перез-Поведа от Университетска болница „San Ignacio“ в Богота. В Колумбия например 42% от жителите има интернет достъп. Освен това не всички здрави заведения са оборудвани с нужните системи, за да се внедри телемедицината.

За равен достъп до здравно обслужване са нужни много промени

Макар че заради пандемията на много места бяха отпуснати допълнителни средства за по-широкото й прилагане, някои здравни системи по света не осигуриха достатъчно финансиране или спряха да го правят.

Д-р Низам Ахмед смята, че е време всички да се замислят сериозно върху развитието на телемедицината и да осъзнаят, че лекарите трябва да получават своето възнаграждение за труда и усилията си, без значение как вършат работата си.

Много от по-бедните или възрастни пациенти нямат техника или умения, които да им позволят да се възползват от удобството на телемедицината. Според статистиката на американска пенсионно-застрахователна компания, 1/3 от клиентите й над 65 години нямат компютър, таблет или смартфон. Като допълнение, около 40% имат проблеми със зрението, а 28% - със слуха. Всичко това затруднява осъществяването на виртуални консултации.

Лекарите от по-старото поколение не са така склонни да променят метода си на работа. Те вярват, че личната среща с човека е на първо място.

Откакто електрокардиограмите, скенерите, записите с получени пристъпи и медицинските досиета на епилептиците са достъпни онлайн, телемедицината се превърна в много добра алтернатива за тяхното лечение. Междувременно постоянно се разработват виртуални варианти на тестове и процедури за страдащи от епилепсия.

Д-р Ортиз де ла Роза споделя, че е открита специална леща, която може да се използва от мобилните телефони, за да се извърши виртуална офталмоскопия. Според него ако такава леща се закупи само в едно здравно заведение в даден селски район, лекарите биха могли да извършват пълноценна неврологична консултация лесно и без физическото присъствие на болния.

Д-р Ортиз смята, че старомодният начин за практикуване на лекарската професия „лице в лице“ лишава много от хората, живеещи далеч от развитите градове, от добро и навременно лечение, защото обикновено те не могат да си позволят разходите за пътуване до там.

Д-р Ахмед е оптимистично настроен за развитието на телемедицината. Според него много от процедурите, извършвани в болничните заведения са несъществени – събиране на ненужна информация и документи или извършване на ненужни прегледи. Епилептологът вярва, че „пандемията ни дава невероятен шанс – да преминем от рутинни и безсмислени действия към полезни и наистина важни практики.“