Живка Александрова: Наша е отговорността да запазим това, от което зависи здравето и качеството на живота ни

Интервю с една дама, която искрено и разпалено говори за нашумелия и наболял казус в Стара Загора – парк „Бедечка“. Един поглед на човек, който участва в неговата защита и се е гмурнал в хаоса от бюрократични, граждански и инвестиционни интереси. Прочитайки го, може би ще усетите защо е толкова важно понякога да отстояваш позицията си, в която вярваш.

Защо се включихте в защитата на "Бедечка"? Какво ви накара?

Мога да определя три основни причини и да ги нарека условно – минало, настояще и бъдеще.
Минало, защото голяма част от детските ми спомени са свързани с този парк. Още помня мистичните тайни пътечки и чувам шляпането на боси крака в реката. Някои неща просто не могат да бъдат забравени.
Настояще, защото с годините развих буйно и непримиримо чувство за справедливост, което ме изяжда отвътре всеки път, когато се опитам да го игнорирам. "Бедечка" е символ на много несправедливости, беззакония и безобразия, случвали се назад във времето и продължаващи да се случват сега. Не мога да я прежаля, нито да мълча, нито да бездействам.

Бъдеще, защото след нас ще дойдат други. И наша е отговорността да запазим в максимална степен това, от което зависи здравето и качеството на живота ни. След 100 години повечето от сградите, които се строят в момента, едва ли ще са годни за обитаване, но горите, които не сме изсекли (бетонирали) и унищожили ще са станали само по-гъсти и по-красиви. Прекрасен пример за това е "Бедечка". Близо 15 години паркът е занемаряван и замърсяван (понякога съвсем умишлено), но изглежда по-зелен и пречистен от всякога. Природата се грижи за него, въпреки нас.

Защо според Вас е важно да се запази парка?

Парк Бедечка не е просто парк, той е цяла една уникална екосистема с хиляди ценни растителни видове и стотици представители на животинския свят. Намира се на пешеходно разстояние от ценъра на града, а влезеш ли веднъж в пределите му, сякаш се озоваваш на километри от забързания град, в един друг свят, който води свой собствен живот. Не просто е важно да се запази "Бедечка", задължително е! Защото в града ни няма друг парк с такава площ, който е същевременно така естествен и толкова достъпен.

Какво е мнението ви за референдума? Мислите ли, че той ще помогне по някакъв начин да се реши въпроса?

Решаването на въпроса е изцяло в правомощията на Общинския съвет. Това е органът, който през 2003 година е взел решение да извади 420 дка от територията на парка и да ги остави с неопределен статут в продължение на няколко години, докато тихомълком реституционни интереси и инвестиционни намерения са прекроявали бъдещето на парка.

Очевидно настоящият Общински съвет не посмя да вземе съдбоносното решение да спре дългогодишните безобразия, макар да се наблюдаваха такива опити в края на септември миналата година, когато с почти пълно единодушие беше гласувана промяна на устройствения план и запазване на статута на парка като такъв.

Създаваха се комисии, цитираха се спорни суми и в крайна сметка градската управа реши да остави на гражданите честта да решат дали да запазят парка или да унищожат една безценност, позволявайки да се превърне в поредния необлагороден квартал.

Дали ще се реши с това въпроса, е по-скоро предмет на догадки. Интересите към тази територия са твърде големи и сериозни и можем само да се надяваме, че резултатът от референдума ще спаси "Бедечка" завинаги. Със сигурност обаче ще й даде още време. А за нея това време може да се окаже решаващо.

Имате ли опасения, че малко старозагорци ще отидат до урните, както беше на предишния референдум за полигона?

Неведнъж чухме кмета на общината, както и някои общински съветници да твърдят, че дори да не постигне необходимата активност, референдумът ще даде ясна представа на управляващите за нагласите на гражданите по темата и тяхната воля. Силно се надявам да продължаваме да чуваме това твърдение, ако в действителност не излязат да гласуват тези цели 40% от имащите право на глас не само от града, но и от селата в община Стара Загора.

Референдумът беше ненужен, въпросът е зададен подвеждащо и манипулативно, но ако решим да си останем вкъщи, вместо да отидем до урните на 18 юни, това може да значи смъртна присъда за "Бедечка". Всичко е в наши ръце.

Смятате ли, че институциите правят всичко възможно, каквото зависи от тях, или ги упреквате в нещо?

Участвам активно в казуса вече повече от година и за това време се натъкнах на толкова абсурдни ситуации и действия, че няма да ми стигне нито мястото, нито времето да ги разкажа. За жалост, от институциите зависят ужасно много неща, но често хората, работещи там, се оставят да бъдат „смелени“ от бюрократичната мелачка на разум, логика и компетентност. За щастие, не всички са така. Има личности, които някак са успели да се спасят от общата апатия и благодарение на тях все пак нещо се случва. Трудно и измъчено, но се случва.

Може ли да се постигне според Вас компромис и как?

Времето на компромисите отдавна е отминало. Трябвало е да се направят още през 2003 г., когато просто е било нужно да се потърсят адекватни имоти за замяна в идеални граници на друго място. Още повече, че тогава общината е разполагала с много повече подходящи терени за това, а законодателството също както сегашното не е разрешавало унищожаването на зелени площи за жилищни нужди. Въпреки това обаче, с помощта на съдебни „експертизи“ някои от собствениците успяват да докажат пред съда, че паркът не е бил реализиран. И до днес са готови да се кълнат в това, че парк точно на тази територия няма и никога не е имало.

А паркът не само, че го има, но има и напълно изрядни документи за него. Има също и купища документи за отчуждаването на имотите (бахчите) още през 1960-1962 г., но за тях някак удобно се мълчи. Вероятно защото ако тези документи излязат на бял свят, може би цялата реституция от 90-те години насам ще се окаже някак незаконна и може би някоя институция все пак ще прояви интерес към това. Предстои да разберем...

Така че, всеки компромис от страна на собствениците ще е компромис с финансовия им интерес, всеки компромис от страна на защитниците на парка ще е компромис с любовта им към природата и чувството им за справедливост. Позициите са твърде крайни и твърде различни, за да могат да се намерят компромиси.

През времето, докато бяха противопоставянията, с какво се сблъскахте и не можахте да приемете?

Ще ми се и аз да можех да го кажа в минало време, но за жалост противопоставянията продължават и сега. Лично аз не се сещам за нещо, което не съм могла да приема. Опитвам се да мисля от всички гледни точки и да разбирам мотивите и действията на другите. Това ми помага да се справям с всякакви „сблъсъци“ и да ги приемам от позицията на човек, осъзнал причините за съществуването им.

Какво искате да покажете и докажете на децата си чрез защитата на Бедечка?

Че поговорките „Склонена главица, сабя не я сече“ и „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“ са били валидни в едни други времена, в един друг свят.
Че мълчанието е злато, когато мълчиш тялом, а не духом и че утре ще береш плодове само, ако днес си засадил дърво.

Автор: Ирина Тенева
Снимки: Живка Александрова