Раждане извън закона – защо и защо пък не? - интервю с Живка Александрова

През последните години все повече родители в България вземат решение да посрещнат рожбата си в домашни условия, а не в болница, лишавайки се напълно съзнателно от медицинска помощ, грижа и напътствия и поемайки напълно осъзнат риск за евентуални фатални последствия. Подобно решение е в противоречие и със закона, защото се случва планирано, а не инцидентно, и с "обществения морал".

Родителите, избрали домашно раждане, биват подлагани на всевъзможни критики и нападки, без да бъде направен опит за разбиране на тяхната гледна точка, на техните причини да изберат раждане извън установените рамки. А такива е невъзможно да няма и определено не са продиктувани от модни течения. Причините всъщност са познати на повечето майки, родили децата си в български болници и могат накратко да бъдат описани като "Бунт" – бунт срещу здравната система, срещу обидното отношение на медицинския персонал към родилките, срещу даването на пари "под масата", с които си плащаш, за да не те обиждат и да те обгрижат.

Представям ви Живка Александрова – майка, която посвети цялата си бременност, за да се подготви за домашно раждане.

Вие сте една от двойките, която реши да посрещне рожбата си не в родилно отделение, а в домашни условия. Със сигурност дълго сте обмисляли решението си и сте претеглили и плюсовете, и минусите. Кои са добрите страни на раждането вкъщи?

Основният плюс на домашното раждане за мен е спокойствието на дома, познатата обстановка и най-важното – присъствието на най-близките хора, които макар и да не могат да облекчат болките и трудностите, са плътно до теб и създават усещане за сигурност и грижа, които никоя болница не може да предложи.

Решението наистина беше дълго обмисляно и дискутирано, основно между нас двамата с таткото. Подобен избор не се прави с лека ръка и изисква пълното осъзнаване на рисковете и възможностите за реакция. Четохме много, разговаряхме с други двойки, избрали този начин, гледахме безброй видео материали по темата и в един момент и двамата усетихме, че сме готови да се справим с това и сами, при изричното условие, че раждането върви по план и никой от двама ни няма притеснения за нещо, свързано с него.

Имате ли негативни впечатления от болничните условия, от отношението на персонала и дали някакво разочарование от здравната система не е фактор за това все повече млади хора да избират домашното раждане?

Първите ми две деца са родени в болница, по всички стандартни процедури и с немалко напълно излишни интервенции. Нещо, което се случва при голяма част от нормалните раждания – родилките се третират като болни, извършват се медицински процедури, които са по-скоро за удобството на персонала, отколкото за самите родилки и в немалка част създават проблеми, които биха могли да се избегнат напълно, ако раждането се остави да следва естествения си ход. При първото ми раждане например, ми беше направена епизиотомия (разрязване на влагалището и перинеума, за да се разшири входа на влагалището по време на раждане) без мое съгласие и без каквато и да е било нужда. Смея да твърдя това, тъй като след по-малко от 2 години на същото място родих бебе със същото тегло и обиколка на главата без никакви разкъсвания и разрези. Просто с второто раждане попаднах на акушер-гинеколог, който вместо разрез ми прави масаж на перинеума, за да излезе по-лесно главичката на бебето. За жалост, подобни лекари са единици и вероятността да попаднеш на тях е минимална, особено ако не желаеш да плащаш „под масата“, което е другият голям проблем на болничните раждания – за да получиш грижа и отношение, трябва да си платиш и то не малко...

А за отношението към неплащащите като мен, трактати мога да напиша... Като започнем от това че ми говореха на "ти", придружено с така звучното "ма" и стигнем до критики и обвинения, които са абсолютно неуместни в хода, на което и да е раждане. Не може да обвиняваш родилка, че вика на фона на цялата болка, която изживява, нито пък можеш да й крещиш в пика на контракцията, че не е способна да говори и да ти отговаря на въпросите, които спокойно могат да се зададат и впоследствие.

Изобщо, болничните ми раждания бяха едно изключително негативно преживяване, което е оставило трайни следи в мен и е опорочило иначе прекрасния момент на първата среща с бебето.

Не се ли страхувахте от евентуални фатални последици – проблеми, които биха могли да бъдат разрешени само от лекар?

Не, не се страхувахме, тъй като както вече казах това ми е трето раждане. Чувствахме се изключително спокойни, подготвени и наясно с решението си, както и с факта, че можем във всеки един момент, ако усетим нужда, да тръгнем към болницата.

Свързахте ли се със семейства, които вече са минали по този път? Какви препоръки ви дадоха?

Лично се срещнахме само с едно семейство от Стара Загора, тъй като домашно раждащите в нашия град са изключително малко и това е съвсем разбираемо, на фона на целия страх и ужас, които се всяват около всяко раждане от роднини, познати, лекари и т.н.

Препоръки ни дадоха основно за процедурата за регистрация на бебето, след домашно раждане. Това е още една много щекотлива тема, която може да се превърне в кошмар, ако въпреки успешното и безпроблемно домашно раждане не сте запознати с процедурите след това.

Освен това с бъдещият татко присъствахме и асистирахме на раждането на племенника ни, което също беше домашно. Сестра ми роди едно прекрасно бебенце 3 седмици преди термин. Всичко мина по план и само 2 часа след изтичането на водите и началото на контракциите в ръцете ни беше малкия Теодор. Преживяването мога да опиша като много еуфорично и в същото време спокойно. Макар на всички присъстващи да ни беше за първи път, никой не се притесни, никой от мъжете не припадна, а родилката беше изключително спокойна и концентрирана.

Потърсихте ли медицинска информация, която би ви била от полза в хода на раждането?

Медицинска - не. По-скоро се интересувахме от чисто физиологичния процес на раждането и как да се справим с конкретни ситуации или в кои случаи да потърсим лекарска намеса.

И двамата от самото начало бяхме наясно, че в никакъв случай не бихме рискували здравето на бебето или моето в името на идеята за домашно раждане и се подготвяхме за всякакви ситуации.

Не се ли притеснявахте от наказание, защото раждането вкъщи в България е забранено все пак?

Домашното раждането в България не е забранено. Няма закон, който да забранява на родилката да роди, където и да е. Забранено е асистираното домашно раждане с лекар или акушерка, които планово присъстват на такова, могат да бъдат съдени и лишени от права да упражняват професията си. Това е един парадокс, който нарушава правото на родилката да избере къде и как да роди, поставяйки я пред избора – раждане в болница с всички последващи "екстри" или домашно неасистирано раждане, което може да бъде доста рисковано, ако е неподготвена или няма възможността бързо да потърси адекватна помощ при нужда.

Защо променихте решението си и преминахте към вариант Б – да посрещнете рожбата си в болница?

Всъщност ние не променихме решението си. Случи се това, за което и двамата се бяхме подготвяли, макар да не ни се искаше да стигаме дотам, а именно – раждането не вървеше по план, проточи се повече от 24 часа, водите не изтекоха, а започнаха напъни, които бяха неефективни. Знаех, че съм достигнала нужното разкритие, за да се роди бебето, но след повече от час с подобни напъни и двамата с таткото решихме, че е време да тръгнем към болницата.

В момента, в който се озовахме в приемен кабинет, водите изтекоха и само след 10 минути бебка изплака за първи път. Било е въпрос на съвсем малко време да се случи вкъщи, но нямаше как да знаем, а и не си заслужаваше риска и притеснението. В болницата последваха стандартните процедури – системи с окситоцин, насилствено изваждане плацентата, моментално срязване на пъпната връв, отнемане на бебето за първите 3 часа, които са най-важни за успешното начало на кърменето и т.н. и т.н. За следващите 3 дни престой там и всички "благини", на които се наслушах и нагледах не искам дори да си спомням. За 10-те години разлика от последното ми раждане, условията и нивото на обслужване и отношение не се бяха променили изобщо. Като започнем от това, че почти всеки (от лекар до санитарка) се възползват от неравностойното положение на родилката, обвиняват, държат се грубо и арогантно и много често дори обиждат и стигнем до липсата на каквото и да е спокойствие за родилките и бебета, които са подложени на денонощни "атаки" от страна на целия болничен персонал – влизане и излизане от стаите за щяло и нещяло, забрани да спим на загасени лампи по стаите вечер и още един куп болнични порядки, които обслужват само и единствено удобството на работещия там персонал, но не и на родилките и бебетата, на които им е най-необходимо спокойствие в първите дни след раждането.

Може би всичко това звучи като прищявки и глезотии, защото в крайна сметка за повечето хора е важно бебето и майката да са здрави и да са добре. Тези 3 дни и всички неприятни моменти се забравят. Така е! Забравят се! Но защо изобщо се случват? Случват се защото ние го позволяваме – в страха си да не останем необгрижени, да не разгневим тези, от които зависи здравето и понякога живота на нас самите и на бебетата ни, ние се подлагаме на подобно отношение и го приемаме безропотно, мълчим и си траем с мисълта, че всичко ще мине и ще замине. А така храним това безумие и подлагаме на унижение всички бъдещи майки след нас. Ние имаме право да бъдем уважавани и мнението и решенията ни да бъдат зачитани, а отношението към нас да не противоречи на никой морален или юридически закон. Имаме права. Просто трябва да ги научим и да настояваме да бъдат спазвани.

Смятате ли, че раждането вкъщи трябва да бъде разрешено и в България, подобно на Канада, където това е напълно възможно, дори без присъствието на акушерка?

Без присъствието на акушерка може да роди всяка жена в България, стига да се чувства уверена, спокойна, да е наясно с решението си, да няма показния за каквито и да е рискове и да има възможност за достъп до болница в рамките на няколко минути. Раждането вкъщи не е незаконно за родилката, но тя трябва да е наясно, че винаги поема някакъв риск, който може да се окаже и твърде висок, а ситуацията – недооценена, особено без присъствието на компетентно лице наоколо.

Именно затова трябва да бъде узаконено асистираното домашно раждане, да се въведат процедури и обучения на акушерките за работа в домашни условия и най-вече да се предприемат мерки, с които да бъде развенчан мита, че раждането е медицински проблем и изборът на естествено раждане в спокойствието на домашната атмосфера е едва ли не престъпно деяние. Голям процент от ражданията не изискват медицинска намеса и могат да се случат напълно естествено и необезпокоявано под зоркото око на една-единствена акушерка – практика, която е много честа в доста от западните страни. И противно на очакваното пред дома на родилките не стои линейка, която да ги чака за спешно откарване до болницата. Акушерката е тази, която оценява ситуацията и решава дали се налага медицинска намеса и кога.

Дали и кога това ще се случи в България не мога да кажа, но знам със сигурност, че една такава стъпка би позволила на обществото ни да градира много в тази посока, а спокойните майки раждат спокойни бебета.

Какво по-добро начало на живота?