Проф. Радостина Александрова: Обществото е изключително чувствително по въпроса за половата идентичност

Летните олимпийски игри във Франция отключиха порой от скандали. Вместо триумф на спортния дух, на съревнованието, на високите постижения Олимпиадата през 2024 г. разрази яростни противопоставяния, свързани с половата идентичност. Очевидно обществото ни е изключително чувствително по темата, която от своя страна е твърде многопластова. Както казва проф. Александрова, тя е още и деликатна, и сложна. В подобни ситуации е добре да доминират не толкова емоциите, колкото гласът на науката. Затова разговаряме с проф. Радостина Александрова, специалист по биология, доктор по вирусология и професор по морфология. За половата идентичност, за тестовете за допустимост, за това какво определя пола и кои са изключенията.

Проф. Александрова, по време на Олимпиадата се разгоря яростна дискусия, свързана с двама от участниците в бокса. Иманe Халиф от Алжир и Лин Ю Тин от Тайван бяха обвинени, че са родени мъже, но се състезават като жени. Големият спор е за половата им идентичност. Какъв е Вашият коментар на случилото се в Париж?

От цялата Олимпиада успях да гледам само състезанията по художествена гимнастика, но едва ли има човек, който да не е разбрал за разгорещеното обсъждане на случващото се. И няма как да не е така, защото се преплетоха няколко невралгични линии и всичко това на фона на най-голямото спортно състезание – мечта на всеки спортист, вложил много труд за постигането й: остра реакция при всяко съмнение за евентуална несправедливост при надпреварата; чувствителността на обществото към темите, свързани с пола; слабото познаване на материята в тази област.

По време на скандала стана ясно и това, че през 2023 г. Иманe Халиф и Лин Ю Тин са дисквалифицирани да се състезават срещу жени, тъй като не са издържали тестовете за допустимост на пола. Бихте ли обяснила какво точно представляват тези тестове и откога се прилагат?

Проверка на пола е въведена за първи път през 1966 г. от Международната федерация по атлетика в отговор на опасенията, че мъже с физическо предимство по отношение на мускулна маса се „маскират“ като жени и участват в женски състезания. Допингът и измамите, свързани с пола, се превръщат в сериозен проблем в края на 50-те и 60-те години на миналия век.

>>>Боксьорката Имане Халиф може да страда от нарушение в половото развитие 

Първите тестове са проведени на Европейското първенство по лека атлетика през 1966 г. в Будапеща, където атлетките са помолени да се подложат на визуален преглед на гениталиите и вторичните полови белези, извършван от група от три жени лекари.

Хромозомен тест (понякога неточно наричан „генетичен“ тест), какъвто е тестът за телцето на Бар, е приет от Международния олимпийски комитет (МОК) през 1967 г. За пръв път е изпробван на Зимните олимпийски игри през 1968 г. в Гренобъл. Процесът води до дисквалификация на състезателка, която впоследствие претърпя операция за смяна на пола. Какво представлява този тест? Втората Х хромозома (и допълнителните, ако има такива) в клетките е инактивирана – това е телцето на Бар. Изключването й става по време на ембрионалното развитие в женските организми на човека и бозайниците - те са тези, чиито генотип е с две Х хромозоми (ХХ), едната от които идва от майката, а другата е унаследена от бащата. Изключването на едната Х хромозома става на случаен принцип, а резултатът е, че женските организми са „мозаечни“, т.е. в едни клетки се четат гените от майчината Х хромозома, а в други – от бащината. За да се определи дали има (при жените) или няма (при мъжете) телце на Бар, се взима проба (намазка) от вътрешната страна на бузата. По-късно тестът е изоставен, защото е потенциално неточен. Например, в много редки случаи жените може да имат само една Х хромозома – това е т.нар. синдром на Търнър (Х0), който се среща при 1 на 2500 живородени момиченца. В същото време има мъже с две Х и една Y хромозома – това е т.нар. синдром на Клайнфелтер, който се открива при 1 на 500-1000 живородени момчета. Чрез телцето на Бар природата гарантира, че дозите на свързаните с Х хромозомата генни продукти се поддържат постоянни при мъжете и жените.

Следващата стъпка е определяне на максимално допустимото ниво на тестостерон на участничките в състезанията за жени. В организма на жените нормално се образуват и малки количества мъжки полови хормони, и обратното – при мъжете се синтезират малки количества женски полови хормони. При жени с определени нарушения/различия в половото развитие нивата на тестостерон може да са завишени. Тестостеронът е андрогенен стероид, който повишава мускулната маса, силата и възстановяването; стимулира образуването на червени кръвни клетки (еритропоезата) и следователно кислородния капацитет на спортиста. Смята се също, че андрогените подобряват спортните постижения и поради положителното им въздействие върху централната нервна система, включително повишена възбудимост и регенерация на моторните неврони, както и „агресивност“ и поемане на риск - поведенчески черти, за които се предполага, че са полезни в спорта. Тези качества обясняват защо тестостеронът е най-разпространеното незаконно средство за подобряване на постиженията, използвано от жени спортисти.

Тук обаче става дума за т.нар. ендогенен тестостерон, т.е. естествено образуван в организма. Историята е дълга и лъкатушеща и нещата не са толкова прости, колкото изглеждат, поне по две причини. Първо, необходимостта да се изясни дали и в какви случаи ендогенният тестостерон дава предимство на състезаващите се жени. Последното зависи и от това дали рецепторите за тестостерон върху клетките са чувствителни към него. Второ, предизвикателството да се поддържа ниско нивото на ендогенно образувания тестостерон, за да се влезе в рамките, изисквани за допускане до състезания за жени.

Дисквалифицирани са спортисти, водени са съдебни дела. Международната асоциация по лека атлетика два пъти актуализира разпоредбите си - веднъж пред 2018 г. (влязоха в сила през май 2019 г.) и след това през 2023 г. Последните са по-рестриктивни. Те се прилагат при спортисти с определени нарушения/различия в половото развитие и изискват нивото на тестостерон в тях да не е надхвърляло посочени нива в продължение на най-малко 24 месеца преди състезание

Използва се и полимеразна верижна реакция, с която може да се открие наличие на характерен за Y хромозомата генетичен материал, свързан с мъжкия пол.

Какво означава, че човек притежава XY хромозоми?

Това означава, че този човек генетично е предопределен да се развие като мъж, Y хромозомата съдържа област, която е абсолютно необходима за развитието на мъжкия пол. Започва още по време на ембрионалното развитие, много важен е периодът между 8 и 14 гестационна седмица. За изявата на мъжкия пол обаче значение имат и други гени и техните продукти, включително разположени извън половите хромозоми (в автозомите). Сред тях са половите хормони и рецепторите за тях, редица ензими (например участващи в образуването на тестостерона и превръщането му дихидротестостерон).

Ето защо независимо от това, че XY е формулата за мъжки пол при човека, в някои случаи може да не се стигне до неговата изява. Причините са различни, но сред тях е липсата на чувствителност към андрогените (мъжките полови хормони) поради мутация в гена, кодиращ рецептора за тях. Такива деца се раждат и израстват като момичета и на външен вид не се различават от връстничките си. Обикновено това, което ще накара родителите им да потърсят съвет от медицински специалист, е липсата на менструация по време на пубертета. Честотата на такава андрогенна резистентност варира от 1 до 5 на 100 000 деца, родени с генотип XY. Тя може да е проявена в различна степен.

Състоянието е описано през 1953 година, но медицински съобщения за него има още през XIX век. Известно е с наименованието синдром на Морис или синдром на андрогенна нечувствителност.

И обратното, има случаи, при които наличието на две Х хромозоми (ХХ) не води до развитие на женски пол. Сред тях е възможността едната Х хромозома да е обменила участъци с Y хромозомата по време на образуването на половите клетки в организма на бащата (т.нар. кроснговър), при което да е приела от нея ключови за развитието на мъжкия пол области.

С това списъкът на нарушение/различия в половото развитие далеч не се изчерпва.
Отклонения във функционирането на надбъбречната жлеза също може да окажат влияние върху половото развитие.

Проф. Александрова, какво определя пола при хората и кои са изключенията?

При отделните групи животински организми определянето на пола става по различен начин утвърден в хода на еволюцията. При хората, повечето гръбначни животни, много насекоми и други безгръбначни животни женските организми притежават две Х хромозоми (наричаме тези организми хомогаметни), а мъжките съдържат една Х и една Y хромозома (хетерогаметни). При птици, пеперуди и молци мъжките индивиди съдържат две еднакви полови хромозоми (т.е. те са хомогаметни), а женските са хетерогаметн. Този начин на определяне на пола – от един хетерогаметен и един хомогаметен пол, неслучайно се е наложил в еволюцията, защото позволява броят на мъжките и женските индивиди в поколенията да се поддържа в равни съотношения.

Интересни са дрозофилите (плодовите мушици), при които полът зависи от съотношението между Х хромозомите и автозомите. Това прави възможно разграничаването на нормални женски, нормални мъжки, интерсекс, свръхженски и свръхмъжки.

При пчелите и мравките няма полови хромозоми. Женските се развиват от оплодени яйца, а мъжките от неоплодени. Така търтеите нямат баща, но имат дядо по майчина линия.

При някои животни определянето на пола зависи от условията на средата. Любопитна е ситуацията при вид рибки (Labroides dimidiatus), населяващи кораловиге рифове. Те живеят на групи от един мъжки и няколко женски. Ако мъжкият загине, най-силната женска поема функциите му и дори започва да отделя жизнеспособни сперматозоиди, т.е. сменя си пола по необходимост.

В последните години към известните ни мъжки и женски пол се прибавиха още толкова много, че хората започват да се объркват. Може ли начинът, по който се определя човек, да бъде определен като пол?

В генетиката различаваме два пола – мъжки (определен от XY хромозомите) и женски (генотип ХХ). Това е т.нар. генетичен пол. Познати са нарушения/различия в половото развитие. Биологичният пол се определя от това как изглежда човекът (външният му вид, състоянието на първичните и вторичните полови белези, поведението му). Тези два пола не винаги съвпадат.

>>>Операциите за потвърждаване на пола в САЩ са увеличени драстично за времето от 2016 г.до 2019 г.

Понятието транссексуалност описва стабилното чувство за принадлежност към противоположния пол, а не към биологичния пол, определен при раждането, докато терминът цисджендър описва чувството за съгласуваност между тях.

Учените усилено търсят причините за подобни разминавания, провеждат се задълбочени изследвания и върху централната нервна система. По-доброто разбиране в тази област ще отвори вратата към разработване и прилагане на усъвършенствани и подходящи подходи за подкрепа и/или лечение, насочени към подобряване на качеството на живот на тези хора.

>>>Каква е разликата между трансджендър и транссексуалност

Това е изключително важно, защото според някои източници до 41% от транссексуалните хора са склонни към опит за самоубийство.

Възможно ли е скандали като този на лятната олимпиада да бъдат избегнати в бъдеще?

Те трябва да бъдат избегнати и се надявам това да стане в близко бъдеще. Нужно е единомислие и единодействие в подходите на отделните институции, които да са изцяло базирани на постиженията на науката и съвременното състояние на познанията в тази област. И нито за миг не бива да забравяме, че става дума за хора, за човешки същества.

Делът на жените, които се занимават със спорт на всички нива, се е увеличил значително през последните 50 години, което се отразява в нарастващия дял на жените олимпийски състезателки. Например, на лятната олимпиада в Мюнхен през 1972 г. 15% от участниците са жени, в сравнение с 44% през 2012 г. в Лондон, първата олимпиада, на която жени се състезават във всички дисциплини. Всички те имат нужда от уважение, спокойствие и справедливост.

Междувременно някои специалисти повдигат въпроси относно допустимостта на хора с други генетични вариации, като например гени, насърчаващи растежа, белодробния капацитет, мускулната сила и издръжливостта. Тези характеристики също могат да предложат предимства за спортистите и питането е дали и те трябва да бъдат контролирани от подобни правила.