Антибиотикът ципрофлоксацин е противопоказен при хора със сърдечносъдови заболявания

Употребата на ципрофлоксацин и други антибиотици от клас флуорохинолони може да бъде свързана с нарушаване на нормалните функции на съединителната тъкан. Други странични ефекти могат да бъдат руптура на сухожилията, отделяне на ретината и тендонит.

Особено притеснително е, когато под действието на това лекарство се наруши целостта на съединителната тъкан на аортата. Проучвания разглеждат възможна връзка между флуорохинолоните и сърдечносъдовите проблеми. Учени установили, че пациентите, които приемали медикаментите, имали по-висок риск от аневризми и разкъсвания за разлика от онези, които не са приемали антибиотици.

Въпреки, че изследванията сочат връзката между флуорохинолоновите антибиотици и повишения риск от аортни заболявания, те не доказват, че лекарствата причиняват проблемите. За да се определи дали има общо с причинно-следствения ефект специалистите работили с миши модел на аневризми на човешката аорта. "В нашето изследване гризачите с нормални или умерено стресирани аорти получиха или ципрофлоксацин, или плацебо. След 4 седмици разгледахме съдовете им", обяснява д-р Юн Шън от Медицински колеж "Бейлър".

Резултатите показали, че животните със здрави кръвоносни съдове, третирани с лекарството, не проявяват значителни негативни ефекти върху аортата. При мишките с умерено стресирани съдове, получили плацебо, 45% от тях развили аневризма, 24% - аортна дисекция и нито една не е имала разкъсване. От друга страна 79 на сто от гризачите с умерено стресирани аорти, които получават антибиотик, развиват аневризма, 67 на сто - аортна дисекция и 15 на сто имали фатални разкъсвания. Тези резултати са подобни при мъжете и жените. „Нашето проучване показва, че при този модел на умерено стресирана миша аорта експозицията на ципрофлоксацин води до по-бързо и по-тежко развитие на болестта“, коментира Шън.

След това учените разгледали по-подробно ефекта от антибиотика върху главния кръвоносен съд на гризачите, търсейки следа в механизма на неговото действие. В сравнение с аортите на животните, получили плацебо, тъканта на аортата при тези, третирани с медикамента, показва по-голямо разрушаване и фрагментация на еластичните влакна, намалена активност на ключовия ензим LOX, който участва в стабилизирането на извънклетъчната матрица. Специалистите забелязали и повишено действие на ензимите на ММР, които имат общо с деградирането на тази същата матрица. Също така се активира и процесът, водещ до клетъчна смърт.

Отделни лабораторни експерименти върху човешки клетки на гладката мускуларура на аортата разкриват, че антибиотикът нарушава естествените процеси, които поддържат целостта на извънклетъчната матрица, която е от съществено значение за нормалната аортна функция. „Откритията ни подкрепят тревогите, които предишни ретроспективни клинични проучвания повдигат. Ципрофлоксацин и други антибиотици от същия клас трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с аортна дилатация“, допълва Шън.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: eurekalert.org
Снимка: healthtap.com