Честата употреба на антибиотици е свързана с по-висок риск от развитие на болестта на Паркинсон

Честата употреба на антибиотици е свързана с по-висок риск от развитие на болестта на Паркинсон според проучване на изследователи от Университетската болница в Хелзинки, Финландия.

Изследването предполага, че прекомерната употреба на някои видове антибиотици може да предразположи към развитие на неврологичното заболяване със закъснение до 10-15 години. Учените обясняват връзката с разрушителното въздействие на медикаментите върху микробиалната екосистема на стомашно-чревния тракт.

„Известно беше, че бактериалният състав на червата при пациенти, боледуващи от Паркинсон, е различен, но причината беше неизвестна. Нашите резултати предполагат, че някои често използвани антибиотици, за които е доказано, че силно влияят на чревния микробиом, могат да бъдат предразполагащ фактор.“, казва д-р Филип Шеперянс, ръководител на изследователския екип.

В червата се наблюдават патологични промени, характерни за болестта на Паркинсон, до 20 години преди поставянето на диагнозата. Запекът, синдромът на раздразненото черво и възпалителното заболяване на червата са свързани с по-висок риск от развитие на болестта. Доказано е, че приемът на антибиотици води до промени в микробиома на червата и употребата им е свързана с повишен риск от няколко заболявания, като психиатрични разстройства и болест на Крон.

Настоящото проучване изследва възможната връзка между употребата на антибиотици с болестта на Паркинсон, използвайки данни, извлечени от национални регистри. Сравнена е експозицията на антибиотици през периода 1998-2014 г. при 13 976 пациенти, страдащи от болестта на Паркинсон, с 40 697 незасегнати лица, съответстващи на възрастта, пола и мястото на пребиваване.

Най-силни асоциации учените откриват при антибиотиците с широк спектър на действие и при тези, които са предназначени за лечение на анаеробни бактерии и гъбички. Според изследователите от огромно значение е и продължителността на прием на антибактериалните средства.

„Откритието може да има последици върху практиката за предписване на антибиотици в бъдеще. Освен проблема с антибиотичната резистентност, предписването на антимикробните средства трябва да отчита и тяхното потенциално дългосрочно въздействие върху микробиома на червата и развитието на някои заболявания.“, споделя Шеперянс.