Каква е връзката между възпалението на червата и болестта на Паркинсон

В част от случаите болестта на Паркинсон може да бъде свързана с наличието на чревно възпаление и промени в микробиома – популацията от бактерии и други микроби, които живеят в червата – според редица изследвания. Хипотезата е представена по време на 15-ия Световен конгрес по възпаление, организиран в Рим от Италианското дружество по фармакология.

Болестта на Паркинсон представлява прогресивно неврологично нарушение, засегнало около 4 милиона души през 2005 г., като до 2030 г. се очаква броят на заболелите да се удвои. Състоянието уврежда не само двигателната, а и всички останали системи в човешкото тяло. Според някои учени заболяването се дължи на комбинация от генетична предразположеност и външни фактори, а други са на мнение, че то е тясно свързано с функциите на стомашно-чревната система.

Връзката между мозъка и стомашно-чревния тракт

Учени от Европа и Съединените щати изследват молекулярните механизми, които биха могли да поддържат връзката, и проучват възможността болестта на Паркинсон и други невродегенеративни разстройства да бъдат лекувани в ранен етап с противовъзпалителни лекарства, насочени към стомашно-чревния тракт.

В основата на идеята е оста „мозък-черва“ – сложен двупосочен комуникационен път, свързващ централната нервна система с ентералната нервна система (мрежа от неврони, разположени в стената на стомашно-чревния тракт).

>>> Установиха връзка между мигрената и стомашно-чревната инфекция с бактерия H. pylori

„Имаме все повече доказателства за този двупосочен комуникационен път.“, казва Джовани Барбара, професор по вътрешна медицина и гастроентерология в Университета в Болоня, Италия. „Знаем, че психологическият стрес може да предизвика функционални стомашно-чревни разстройства. Освен това дисфункцията на чревната микробиота може да предизвика тревожно разстройство и депресия.“

Барбара обяснява още, че мишка, родена и отгледана в среда без микроби, показва непълно развитие на централната нервна система. Когато обаче бъдат колонизирани правилните бактерии, мозъкът възобновява своето развитие.

>>> Ново проучване сочи, че специфични чревни бактерии могат да намалят тежестта на болестта на Паркинсон

„Понастоящем нямаме категорични доказателства, но са налични хипотези за естеството на връзката между невродегенеративните разстройства, като болестта на Паркинсон, възпалението на червата и дисбаланса на микробиотата.“, добавя Барбара.

Първо мозъкът или първо тялото

Болестта на Паркинсон се характеризира с постепенна загуба на двигателни функции поради смъртта на неврони, синтезиращи невротрансмитера допамин, който медиира контрола на движенията на тялото. Тази дегенерация на неврони е свързана с агрегация (процес на натрупване) на протеина алфа-синуклеин в мозъка.

„Понастоящем патогенезата на болестта на Паркинсон не е напълно изяснена, но има все повече доказателства, че възпалението в мозъка е отговорно както за появата, така и за прогресията на заболяването.“, казва Паскал Деркиндерен, професор по неврология в Университета в Нант, Франция. „Възпалението обаче не е ограничено само до мозъка, то засяга стомашно-чревния тракт и дебелото черво на пациенти с паркинсон.“

На базата на събраните доказателства, показващи, че хората с болестта на Паркинсон проявяват възпаление на червата, е предложен сравнително ясен модел на патогенезата на разстройството. Според Деркиндерен неизвестен патоген предизвиква чревно възпаление, което от своя страна индуцира експресия и агрегация на алфа-синуклеин в невроните на чревната нервна система. След това патологичният процес се разпространява в мозъка чрез блуждаещия нерв. „Алтернативно, ефектите на възпалението на червата върху мозъка могат да бъдат медиирани чрез системно възпаление.“, допълва Деркиндерен. Тази хипотеза е известна като „Първо тялото“, за разлика от предположението, познато като „Първо мозъкът“, при което се смята, че дегенерацията на невроните на централната нервна система предизвиква възпаление на червата.

„И двете хипотези могат да бъдат верни в различни ситуации.“, казва Каролина Пелегрини, доцент в Катедрата по клинична и експериментална медицина към Университета в Пиза. „Открихме корелации между промените в микробиома, увредения чревен епител, възпалението и патологичния алфа-синуклеин, но все още не знаем кое е първо.“

Как да поддържаме добро чревно здраве?